Решение № 5062 от 03.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8969/2023
- Вид
- Решение № 5062
- Подписан
- 03.09.2024
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Даниела Генчева Шанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 1, т. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 9а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.234, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5062 гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100108969 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от А. А. М. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 60000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.234, ал. 1 НК, по което е бил оправдан с присъда по НОХД № 785/2021г. на СРС, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и на сумата от 1133,33 лв. – законна лихва върху главното вземане за периода от 02.06.2023г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до 08.08.2023г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/.
Ищецът твърди, че Софийска районна прокуратура му повдигнала обвинение за това, че на 31.03.2020г. около 17:30 часа в товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, per. № ****, паркиран на автомагистрала „Тракия“, на разклонението за с. Равно поле в посока към гр. София, държал акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия - общо 39,5 кг, нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, когато такъв бандерол се изисква по закон съгласно Закона за акцизите и данъчните складове: чл. 2, т. 2, ал. 12, ал. 1, чл. 64, ал. 4 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като тютюнът бил 1 опакован по следния начин: 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9,7 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9,8 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10 кг, като стойността на 1 кг тютюн без бандерол е 280 лева, със стойност на дължимия акциз за килограм от 152 лева, а общата стойност на горепосочения тютюн без бандерол е в размер на 11060 лева, общата стойност на дължимия акциз е 6004 лева и случаят е немаловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
С Присъда от 21.11.2022г. по НОХД № 785/2021г. Софийски районен съд признал ищаца за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била протестирана от страна на СРП, като с решение от 02.06.2023г. по ВНОХД № 1438/2023г. Софийски градски съд потвърдил оправдателната присъда спрямо него.
Ищецът твърди, че цялото наказателно производство продължило повече от три години, две години от които в съдебна фаза. През цялото време Прокуратурата поддържала ожесточено обвиненията срещу него, което го карало да се страхува, изпитвал ужас, че ще бъде допусната една съдебна грешка и ще бъде несправедливо осъден за престъпление, които не е извършил. В продължение на три години не спирала мисълта, че ще отиде в затвора. Прокуратурата подала протест след оправдаването на ищеца от първоинстанционния съд, с което упорито навеждала аргументи и съображения, които не почивали на събрания доказателствен материал, като правела всичко възможно да бъде осъден, макар и да бил невинен.
Според ищеца поведението на представителите на ответника и в досъдебното, и в съдебното производство било изключително нападателно спрямо него, което му се отразило по много негативен и неприятен начин предвид възрастта му и влошеното му здравословно състояние. Въпреки, че още в началото на разследването всички доказателства сочели, че не е налице осъществено от ищеца деяние по повдигнатото му обвинение, Прокуратурата внесла обвинителен акт срещу него в съда и упорито поддържала обвинението до самия край на делото.
Ищецът твърди, че в следствие на всички тези действия на ответника му били причинени огромни и неимоверни неимуществени вреди, в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с образуваното наказателно дело и незаконно повдигнатото му обвинение. Изключителното упорство и последователност в желанието да бъде осъден при това с налагане на тежко наказание допълнително завишава според ищеца ефекта от причинените му вреди. Както се виждало от постановените съдебни актове, всички съдебни състави последователно и систематично са изложили аргументи, сочещи неиздържано процесуално обвинение от Прокуратурата. Нейните представители от СРП са имали професионалния капацитет, опит и знания да достигнат до извода, че поддържат недоказано от самите тях обвинение, но те настоятелно поддържали обвинението в един значителен период от време.
По време на дългия и продължителен наказателен процес била увредена нервната система на ищеца, до ден днешен изпитал чувство на уплаха, безпокойство, страхово - тревожни изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен човек, се превърнал в несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си човек. Твърди, че голяма част от неговите близки, познати и приятели отказвали да общуват с него по време на 2 процеса, а и към настоящия момент, тъй като го мисели заради незаконните обвинения за лош човек, трафикант на тютюн и какво ли още не.
Освен продължителните болки и страдания, които изпитвал от незаконосъобразните действия на Прокуратурата, увреденото му психоемоционално състояние, според ищеца следва да се подчертае и силното унижение, потъпкването на личното му достойнство и чест и продължителното насаждане на негативния образ лице, което се занимава с акцизни стоки без бандерол.
Цялото това поведение на Прокуратурата превърнало живота му и този на неговото семейство в ад през един продължителен период от време. По време на досъдебното и съдебното производство ищецът живеел в един постоянен стрес, притеснение и страх дали няма да бъде осъден за нещо, което не е извършил. По време на производството ищецът толкова се потиснал, че променил несъзнателно отношението си към най - близките му хора, станал раздразнителен, нервен, сприхав. В следствие на стреса и напрежението заради повдигнатото му обвинение имал усложнение в семейната среда конфликти с близките му, виждал в очите на собствените си близки и приятели, че те също го възприема като престъпник, дистанцират се, дори се страхуват от него и много го боляло от това.
Предвид изложеното, предявява иск срещу ПРБ за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковите претенции с възражението, че са неоснователни и недоказани.
Счита, че постановяването на оправдателна присъда не е достатъчна за търсене на обезщетение от ПРБ за незаконно обвинение. В тази връзка оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за твърдените от него факти. Счита, че от събраните доказателства не може да се обоснове извод, че твърдените вреди са пряка и непосредствена последица от поддържаното обвинение. Евентуално възразява срещу размера на предявените искове, като недоказани по размер и силно завишени, неотговарящи на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България. Сочи, че претенцията е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от 3 фактическа страна следното:
От приобщените към доказателствения материал по настоящото дело писмени доказателства е видно, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № 15023/20 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.пр. № 6647/20г. на СРП, образувано за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление на СРП от 29.06.2020г., като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. С обвинителен акт от 15.01.2021г.
Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на А. А. М., с ЕГН ********** за това, че на 31.03.2020г. около 17:30 часа в товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, per. № ****, паркиран на автомагистрала „Тракия“, на разклонението за с. Равно поле в посока към гр. София, държал акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия - общо 39,5 кг, нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, когато такъв бандерол се изисква по закон съгласно Закона за акцизите и данъчните складове: чл. 2, т. 2, ал. 12, ал. 1, чл. 64, ал. 4 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като тютюнът бил опакован по следния начин: 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9,7 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9,8 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10 кг, като стойността на 1 кг тютюн без бандерол е 280 лева, със стойност на дължимия акциз за килограм от 152 лева, а общата стойност на горепосочения тютюн без бандерол е в размер на 11060 лева, общата стойност на дължимия акциз е 6004 лева и случаят е немаловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като делото е внесено в Софийски раонен съд – НО за разглеждане.
По внесения обвинителен акт е образувано съдебно производство по НОХД № 785/2021г. По описа на СРС, НО, 106 състав. С присъда от 22.11.2022г. по НОХД № 785/2021 г. на СРС, НО, 106 състав, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение. По протест на СРП е образувано въззивно наказателно производство по ВНОХД № 1438/2023г. на СГС, НО, ХІІ въззивен състав. С окончателно решение № 410/02.06.2023 г. по делото оправдателната присъда на СРС е потвърдена и е влязла в законна сила.
От представената справка за съдимост се установява, че преди предявяване на процесното обвинение срещу ищеца А. А. М. е водено и друго досъдебно производство – също за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 1 от НК – ДП № 235/2019г. по описа на РУП – Пазарджик, пр.пр. № 601/2019г. по описа на РП – Пазарджик, като същото е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява предстъпление.
В периода на провеждане на наказателно производство по процесното обвинение не са били регистрирани други престъпления извършени от ищеца, 4 нито е имало висящи наказателни производства срещу него.
От събраните по делото свидетелски показания на свидетеля С.К.Д., живееща на семейни начала с ищеца от 16 години, се установява, че А. М. бил спрян от полицията на 31.03.2020г. за превозване на чували с тютюн, за което бил оправдан в съда. Сочи, че преди това е нямал никакви проблеми, но след като го спрели изпаднал в депресия, която се задълбочила в последствие.
Свидетелката твърди, че ищеца не работил три години, защото му взели автомобила, с който си изкарвал хляба и го върнали след като се решило делото. Твърди да има заключение от психиатър за тежката му депресия /такова, обаче не е ангажирано като писмено доказателства по делото от ищеца/. Ищецът решил да започне работа след третата година и на втория ден направил катастрофа, понеже според свидетелката явно не се бил излекувал от депресията. Преди този случай не била забелязала такива проблеми при него.
Свидетелката твърди, че ищеца се променил, гледал с по-тъмни мисли на нещата. Сменял работата си няколко пъти, по собствено желание. Сигурно над 6 – 7 фирми сменил за две години. Свидетелката не знае поради каква причина ги сменя, но си мислела, че е от депресията. Преди случая М. работел като шофьор на автобус. След делото вече не е работил въобще. Станал позатворен, не общувал много. Към момента не се е възстановил. Продължава да пие антидепресанти и продължава да си ходи на психиатър. На въпрос на ответника свидетелката заявява, че е забравила името на лекаря, който го лекувал и че пиел антидепресанти Дулсевиа, 60 милиграма. Свидетелката не знаела да е имало други водени дела срещу ищеца, знаела само за процесното.
Разпечатката съдържа 28 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ab5b530-929b-4c3e-b856-823cc15cc83b