Решение № 1582 от 04.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. С., 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело № 20211110216672 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. АС. ИВ. срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-020369 от 07.10.2021 г., издадено от началник група към СДВР., отдел „Пътна полиция” при СДВР., с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли оспореното наказателно постановление да бъде изменено, като излага съображения за това, че не се чувсктвал добре, затова бързал да се прибере в къщи, и отказал проверка, тъй като бил пил алкохол 45 часа преди това. Иска от съда намаляване на наказанието.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява, поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли наказателното постановление да бъде изменено.

Въззиваемата страна – ОПП - СДВР., редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал 1 съдът прие от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 471969 от 25.09.2021 г., съставен от Б. Н. З., на длъжност „младши автоконтрольор” при СДВР., ОПП – СДВР., в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението и на нарушителя, е установено, че на 25.09.2021 г. около 20:55 часа в гр.С. по ул. „Х. С.“, с посока на движение от ул. „Х.K.“ към бул. „Л.Ш.“, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Ф.Г.” с рег. № (.....), като видимо бил употребил алкохол. Същият, при опит да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер 0134 в 21.45 часа отказал да бъде изпробван.

На жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 087984 за УМБАЛ „Св. Анна”, но последният не дал кръвна проба за алкохол; не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установянане на концентрацията на алкохол в кръвта му. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя, като препис от него бил връчен на последния.

Жалбоподателят вписал в акта, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта са постъпили писмени възражения.

Въз основа на акта началник група към СДВР., Отдел „Пътна полиция” при СДВР., издал процесното наказателно постановление № 21-4332-020369 от 07.10.2021 г., с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С процесното наказателно постановление на жалбоподателя били отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Б. Н. З., който като полицейски служител се опитал да вземе проба за алкохол от жалбоподателя и впоследствие съставил срещу него горепосочения АУАН. Като лице, опитало се да изпробва жалбоподателя за употреба на алкохол, свидетелят З. се явява и очевидец на нарушението. От показанията на същия се установява, че жалбоподателят категорично е отказал да бъде изпробван за алкохол. Съдът намира показанията на свидетел 2 за логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което изцяло им се доверява.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото, които също допринасят за разкриване на обективната истина, събрани са и са приобщени по предвидения в закона ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок /НП е връчено на 08.11.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на 12.11.2021 г./, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.

1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според т. 1.3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” са овластени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Съгласно т. 2.10 от същата заповед началникът на група „Административнонаказателна дейност” в ОПП при СДВР. е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.

Съдът служебно установи, че са спазени и давностните срокове по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Двата процесуални акта съдържат всички законоустановени реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен и недвусмислен начин, както в АУАН, така и в наказателното постановление, а именно водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което си поведение е осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от 3

ЗДвП. Съставът на съда счита, че актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено. Според този съдебен състав в случая по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво точно нарушение е обвинено и как да организира защита си.

Съставът на съда констатира, че при съставянето и връчването на АУАН не са допуснати нарушения, доколкото съгласно изискванията на чл.

40, ал. 1 от ЗАНН, той е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел. Наличието на един свидетел по акта в случая е напълно достатъчно, тъй като това е свидетел не само на съставянето му, но и свидетел, присъствал при извършване и установяване на нарушението, като няма забрана такъв да бъде полицейски служител, както е в настоящия случай. Що се отнася до процедурата по връчване на обжалваното наказателно постановление, последната също е редовно извършена.

С оглед изложеното, съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната норма предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лева на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.. За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, следва лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Необходимо и достатъчно е водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване. От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за медицинско изследване.

4

Смисълът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП е да се санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. В случая се касае за проверка и за изследване с един и същ предмет, имащи за цел осъществяване на контрол за спазване на една и съща забрана, засягащи по еднакъв начин и в еднаква степен обществените отношения, непосредствен обект на нарушението.

Настоящият съдебен състав счита, че от показанията на свидетеля и приобщените по делото писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на процесната дата жалбоподателят управлявал автомобил и след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, същият е отказал. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не, съответно независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта), той е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл”. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.

Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Правилно са определени и санкциите досежно наложената глоба и лишаване от право да управлява МПС, доколкото за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказанията са с фиксиран размер и не подлежат на преценка от административнонаказващия 5 орган.

Предвид на всичко изложено, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-020369 от 07.10.2021 г., издадено от началник група към СДВР., отдел „Пътна полиция” при СДВР., с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С. град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6