Определение № 2295 от 08.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2295 гр. София, 08.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002104206 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу решение № 485 от 24.04.2024 г. по в. гр. дело № 3100/2023 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 261086 от 15.08.2023г. по гр.д. № 5947/2020г. на Софийски градски съд (СГС), с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от КОНПИ срещу ответниците Н. Х. Х. и Д. С. Х. искове с правно основание чл. 153, ал. 1 КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 613 503. 58 лв., като е потвърдено и определение от 02.10.2023г. на СГС по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските-досежно присъдената в полза на СГС държавна такса в размер на 24 540. 14 лв.. Със същото въззивно решение, КОНПИ е осъдена да заплати на ответницата Н. Х. Х., чрез адв. И. А. В., сумата 15 000 лв. – съдебно - деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, приложен при превратно тълкуване на мотивите на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, при което решаващият съд неправилно е счел за достатъчно обстоятелството, че в края на проверявания период ответниците разполагат с налично имущество, което не надвишава 150 000 лв., за да отхвърли предявените конститутивни искове. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

1

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба КОНПИ поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следните въпроси: 1. Следвало ли е съдът да приложи правилото, разписано във второто изречение на първия параграф на чл. 1 Протокол № 1 ЕКЗПЧОС (никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона), изключващо приложимостта на разписаната защита на собствеността и извършването на проверка за пропорционалност на намесата предвид целта на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е в защита на обществения интерес? и 2. Какви са критериите, по които националният съд преценява дали при отнемане на незаконно придобито имущество е налице пропорционалност, след като преследваната цел и защитата на обществения интерес са налице и отговарят на условията на чл. 1 Протокол № 1 ЕКЗПЧОС (справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правото на проверявания на мирно ползване на собствеността и тежестта, която той би понесъл с налагане на санкцията по отнемане на имуществото му), в случаите на данъчно престъпление? Представлява ли основание да се приеме, че мярката отговаря на условията на чл. 1 Протокол № 1, отчитайки действителната цел на закона, насочена към установяване и отнемане на плодовете от т.н. „необяснимо богаство“, установеното значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, чийто размер многократно надвишава въведения от законодателя праг за намеса?. Навежда, че горепосочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по-конкретно относно това прилага ли се чл. 1 Протокол № 1 ЕКЗПЧОС в случаите на производство по отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОНПИ, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито от осъждане за това престъпление. В допълнение релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, като счита за очевидно неправилен изводът на въззивния съд за „липсата на пропорционалност“ като предпоставка за реализация на гражданската конфискация.

Ответниците по касационната жалба - Н. Х. Х. и Д. С. Х. подават отговор на същата, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол.

Въззивният съд е приел, че процесното исково производство за гражданска конфискация е образувано въз основа на постъпило уведомление от СРП с вх. № УВКП- 733/08.06.2018г. за повдигнато по ДП № 24/2013 г. по описа на ГДНП, пр.пр. № 37100/2012 г. на СРП, обвинение срещу Н. Х. Х. за извършени престъпления по по чл. 212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20 , ал.2, вр.ал.1., вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, които попадат в обхвата на чл. 108, ал.1, т.8 и т.10 ЗОНПИ, като с протокол № ТД06 -ВИ/УВ-4824/13.06.2018г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата. В хода на проверката е 2 извършено изследване на имущественото състояние за периода: 13.06.2008г. - 13.06.2018г., което включва придобито от лицето и съпруга й имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи от проверяваното лице. Намерил е за установено от основното и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, прието от първоинстанционния съд, че общият размер на доходите/приходите на ответниците, включва: налични парични средства преди проверявания период, изразходвани в проверявания период в общ размер на 29 179.59 лв.; доходи на Н. Х. по трудови и извънтрудови правоотношения за процесния период в общ размер на 122 437. 28 лв.; доходи на Д. Х. по трудови и извънтрудови правоотношения за процесния период в общ размер на 18 860. 55 лв.; приходи от продажби на недвижими имоти в общ размер на 96 560 лв.; приходи от продажби на МПС в общ размер на 17 215 лв.; приходи на Н. Х. от обезщетения и помощи в общ размер на 4 936.41 лв.; получени суми по стокови и потребителски кредити в общ размер на 155 441.11лв.; усвоени суми по кредитни карти в общ размер на 235 213.20 лв.; вноски по сметките на ответниците, извършени от трети лица в общ размер на 85 783.

89 лв. или общо доходи за периода от 13.06.2008 г. до 13.06.2018 г. -765 627.04 лв.. Посочил е, че в процеса е установено, че наличното у ответниците имущество в края на проверявания период се изчерпва със 100 дружествени дяла в размер на 100 лв. общо от капитала на „Уелдинг Груп“ ЕООД, собственост на Д. С. Х., и л.а. марка „Джип“, модел: „Гранд Чероки“, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Д. С. Х., който е с пазарна стойност към датата на придобиване 6 305.13 лв.. Споделил е извода на първата инстанция, че в стойността на придобитото имущество не следва да се включва сумата от 124 636.70 лв., за която се твърди, че е присвоена от ответницата Х. в качеството й на счетоводител в институт на БАН, съгласно постановление за привличане като обвиняем на лицето и внесения в съда обвинителен акт, доколкото не се установява парични средства в посочения размер да са намерени налични у ответницата или съпруга й Д. Х.. Посочил е, че ако това е предметът на престъплението, той би подлежал на отнемане по реда на чл. 53 НК в рамките на самото наказателно производство, а не по закона за гражданска конфискация. Като е извел фактическия извод, че признатият от КОНПИ нетен доход на ответниците за периода на проверката възлиза на 182 915. 12 лв. (стр.44 от исковата молба), въззивният съд е заключил, че не е налице разлика в стойността на имуществото в началото на проверявания период през 2008 г. с тази в края на периода през 2018г., надвишаваща 150 000 лв., още по-малко е налице "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 КОНПИ, предвид установяването, че ответниците са придобили и разполагат към края на периода на проверката с налично имущество на стойност значително по-малка от установените от комисията нетни доходи за същия период. Прилагайки задължителните разрешения на ТР от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, САС е счел, че дали даден доход е придобит от законен източник или не е въпрос, който се преценява само ако бъде установено превишение на имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период в сравнение с имуществото в началото на този период. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с 3 него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице превишение, при което имуществото се е увеличило. При това, увеличението следва да е в такъв размер, че да обоснове значително несъответствие, а по делото този факт не е установен пълно и главно. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, не е налице обогатяване, в която хипотеза липсва имущество, което да подлежи на отнемане, както е по конкретния случай. Предявените исковете са отхвърлени като неоснователни от първата и втората съдебни инстанции при изведения решаващ правен извод за отсъствието на „значително несъответстиве“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ.

Въззивният съд е изложил и допълнителен мотив за неоснователност на исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 КОНПИ, изхождайки от решение от 09.02.2023 г. по делото "Ш. и други срещу България" (обединяващо жалба № 38398/11, жалба 59983/12 -подадена от името на жалбоподателите К. и жалба № 16753/18), в което Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 Протокол № 1 КЗПЧОС, позовавайки се пряко на констатациите в решение по делото "Т. и други срещу България" от 13.07.2021 г.. Посочил е, че в мотивите си ЕСПЧ е приел, че правото на мирно ползване на притежанията от физическите или юридическите лица, прокламирано с Протокол № 1, е нарушено, тъй като националният съд е разпоредил отнемане на имуществото им, без да направи опит да обоснове причинно-следствената връзка между имуществото - обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от молителите. Най - подходящото средство за отстраняване на нарушението според ЕСПЧ е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 Протокол № 1. В съответствие с гореизложените съображения, САС е извел и втори абстрактно-теоретичен аргумент за неоснователност на предявените исковенедоказаната пряка или косвена причинно-следствена връзка между твърдяната извършена престъпна дейност и незаконно придобитото имущество. По отношение на този аргумент е заключил, че намесата в правата на ответниците не е пропорционална на преследваните цели и би било налице нарушение на чл. 1 Протокол № 1 КЗПЧОС.

Поставените от касатора два въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не удовлетворяват изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като нямат обуславящо значение за решаващия правен извод на въззивния съд за отхвърляне на исковете за гражданска конфискация, свеждащ се до това, че отсъства „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ досежно имуществото на ответниците, който съответства на формираната практиката на ВКС, вкл. след постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС (решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на Трето г. о.; решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698 /2021 г. на Четвърто г.о; решение №5 0007/2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на Четвърто г.о; решение № 140/2023 гр. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 50004/2024 г. по гр. д. № 3649 /2020 г. на Четвърто г.о; решение №140/2023 г. по гр. д. № 4