Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 14.09.2022, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 205/2022
Вид
Решение № 111
Подписан
14.09.2022
В сила
11.10.2022
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.162, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177,ал.1,т.2,пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190,ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Свиленград, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200205 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-1253-001171 от 23.09.2020година на Началник сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , с което на Ю.Х.А. с ЕГН ********** от *************************************** за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева и за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .

Жалбоподателят Ю.Х.А. ,чрез пълномощника си адв.С.М. обжалва горе цитираното НП. Твърди се в жалбата,че същото не било връчено на жалбоподателя на датата отразено в процесното ,а било връчено едва на 09.03.2022г.,поради което подава в срок/на 21.03.2022г./ жалба срещу същото,като моли съда да отмени обжалвания акт ,като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се общи доводи а именно,че НП противоречало на материалния закон,било необосновано и при постановяването му били допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се,че жалбоподателя имал българско и турско гражданство,като в Турция бил записан с именатаЙ.Ч. и притежавал валидно СУМПС,което бил със срок на валидност до 18.11.2026г.,издадено от Газиемир ,Р.Турция с рег.№12461 и което СУМПС било представено на проверяващият го-Т.Я.,поради което било налице хипотезата на чл.162,ал.1 от

ЗДвП,според която българските

1 граждани/какъвто безспорно бил жалбоподателя/ могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Доколкото жалбоподателя бил влезнал в Р.България на 27.07.2020г. и проверката била извършена на същата дата ,спрямо него категорично не бил изтекъл срокът визиран в горепосочената разпоредба.С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява ,за него се явява адв.С.М.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Не претендира присъждане на направените по делото разноски ,нито в жалбата,нито устно в съдебно заседание ,като не представя и списък на същите.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , не изпраща представител и не взема становище.

В придружителното писмо до съда,моли съда да остави жалбата без уважение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение в случай ,че съдът уважи жалбата.

Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Т. Янч. Янч. и В. М. М. се установява, че на 27.07.2020година свидетелят Т. Янч. Янч. съвместно с колегата си св. В. М. М., при изпълнение на служебните си задължения в района на община Свиленград на

Автомагистрала №А4 ,на ГКПП Капитан Андреево около 08.58часа на платно вход леки автомобили от Р.Турция извършили проверка на влезналия в Р.България, лек автомобил Мерцедес с 220ЦДИ с рег. № ********,който автомобил бил управляван от жалбоподателя.

При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият автомобил бил собственост на жалбоподателя, но жалбоподателя нямал издадено СУМПС в Р.България. След извършена проверка в системата на РСОД установили,че водача имал неплатени глоби ,а именно Фиш К 3356976 и фиш К 3365292 .

Полицейските служители приели,че има извършени нарушения от страна на жалбоподателят по чл.190,ал.3 от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП,поради което на 27.07.2020год. съставили акт за установяване на административно нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на 2 жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок/срокът важат преди измененията на ЗАНН / не е постъпило писмено възражение.

По случая са изготвени докладна от актосъставителя и същият издал Разпореждане/от 27.07.2020г./,с което задължил жалбоподателя да не управлява МПС преди да придобие правоспособност,като екземпляр от същото му е било връчено срещу подпис.

Последното/разпореждането/ е било обжалвано и отменено с Решение №193/17.09.2020г. постановено по адм.дело №247/2020г. по описа на АС Кърджали.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП,в което АНО е приел,че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева и за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач,видно от която срещу същият има издадени множество ЕФ .

Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

По делото бе оспорена датата на връчване на НП ,която е била отразена в документа,поради което бе назначена и изслушана съдебно графологична експертиза,от която се установява,че подписа в разписката за получено НП не е положен от жалбоподателя. Цифровия текст срещу позиция дата в разписката на процесното НП също не бил изпълнен от жалбоподателя.

От страна на АНО не се ангажира други доказателства за надлежно връчване на обжалвания акт,поради което съдът намира,че жалбата е допустима,с оглед твърдението в нея,че жалбоподателя е узнал за процесното НП едва на 09.03.2022г.

В съдебно заседание от страна на жалбоподателя се представиха и приеха като доказателства по делото- Удостоверение за идентичност на имена, издадено от Главна дирекция Гражданство и Гражданско състояние при Министерство на външните работи на Република Турция , с Апостил (Хагска конвенция от 05 октомври 1961), с поставен печат на Общинска дирекция по гражданско състояние на Газиемир и заверен в Каймакамство Газиемир на 14.03.2019 год., под № 9173, представено с превод от турски език на български език, с нотариална заверка на превода и подписа на преводача, като същото съдържа информация за лице, придобило турско гражданство. От това удостоверение е видно, че лицето Й. Ч., с Т.И. № 10830196132, придобило турско гражданство с Решение №2013/4 от 19.07.2013 год. на Министерски съвет на Р.Турция, е с предишно гражданство – Република 3

България и с имена Ю.Х.А., т.е. от това Удостоверение за идентичност на имена, издадено от Главна дирекция Гражданство и Гражданско състояние при Министерство на външните работи на Р.Турция безспорно се установява, че жалбодателят Ю.Х. А. и Й.Ч. са едно и също лице.

Видно от представеното по делото Свидетелство за управление на МПС с рег.№ 12461, издадено на 21.08.2008 год. в 25 Газиемир, и е валидно до 18.11.2026 год., с правоспособност за категории В, В1, D, D1, F, M, на името на Йозджан Чалъшкан.

Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Т. Янч. Янч. и В. М. М., така също и от приетите писмени доказателства –докладна,Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,разпореждане от 27.07.2020г.,както и от приобщеното заключение по назначената от съда съдебно графологична експертиза, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Т. Янч. Янч. и В. М. М., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от тях през процесният ден.

С доверие се възприе и заключението по извършената почеркова – експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед 4 специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което напълно кредитира същото.Въз основа на последната, се установява,че подписа в разписката за получено НП не е положен от жалбоподателя.

Цифровия текст срещу позиция дата в разписката на процесното НП също не бил изпълнен от жалбоподателя . Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт специалист с необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна,независимо от резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.Съдът приема,че същата е подадена в 14дневения срок/срока след измененията в ЗАНН/,доколкото от почерковата експертиза се установи,че нито цифровото изписване,нито подписа в разписка за връчено НП са изпълнени от жалбоподателя. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.