Решение № 261 от 12.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 10.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000502661 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260856 от 20.06.2023г. постановено по гр.д.№ 14342/19г. по описа на СГС, ГО, 4 състав са уважени субективно съединените искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД О. - Застраховане АД е осъден да заплати в полза на Т. Б. Т. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 17.11.2017г., около 18.15ч., в гр.София, на ул. „Осми Декември“, в посока от ул.“Кл.Охридски“ към ул. „Борис Стефанов“, след автобусната спирка, причинено виновно от Б. Е. П., при управление на автобус марка: „МАН“, модел СГ „262“, peг.№ *******, който в нарушение на ЗДвП, приближавайки към повдигната пешеходна пътека пред блок - 9 на ТУ-София, сигнализирана с пътни знаци, не намалил скоростта си до безопасната и комфортна, поради което преминавайки през нея най-задните колела на автобуса се повдигнали до механично най-висока позиция, в резултат на което тялото на пътуващата на последна седалка, до прозореца, вляво Т. Б. Т. се отделило от седалката, паднало надолу и се ударило в седалката, вследствие което получила тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „О. ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с BG/23/117002746994, валидна от 20,10,2017г. до 19,10,2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.05.2018г. - датата на която предоставила банкова сметка на ответника до окончателното й изплащане.

1

Със същото решение са присъдени разноски, като ЗАД „О. ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдена да заплати на адв. В. О. - САК, сумата 5550 /пет хиляди, петстотин и петдесет/лв., представляваща възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА с вкл. ДДС, а в полза на СГС сумата 2400 /две хиляди и четиристотин/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 1305.00 /хиляда триста и пет/лв. - разноски заплатени от бюджета на съда.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник З. О. - Застраховане АД оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. и моли съда да го отмени в тази част и отхвърли предявените искове. Посочва, че е налице несъответствие между приетите по делото доказателства и направените от съда изводи в решението. Поради тази причина първоинстанционният съдебен състав неоснователно е уважил исковата претенция в завишен размер. Присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на вида и на степента на претърпените неимуществени вреди. Твърди, че САТЕ не е коментирана и анализирана в цялост от съдебния състав. От събраните по делото доказателства се доказва безспорно, че ищцата никъде не се е държала, докато е пътувала в процесния автобус.

Никъде в решението не е обсъдено обстоятелството, че автобусът е бил пълен с пътници и единствено ищцата е пострадала, който факт, сам по себе си, е достатъчен, за да се предположи, че ако ищцата се е държала някъде е по - вероятно да не падне и съответно да не пострада.

На второ място твърди, че решението е неправилно и в частта, в която съдебният състав е приел че скоростта на автобуса е превишена, тъй като според САТЕ, водачът е управлявал процесния автобус със скорост от 20-25 км/ч. Никъде в ЗДвП не съществува понятие „комфортна скорост", каквато се посочва в обжалваното решение, да е била превишена.

На следващо място посочва, че съдебният състав не е отчел, че съгласно приетата и неоспорена от страните СМЕ, ищцата е получила увреждания, които вече са възстановени.

От приетото заключение се установява, че оздравителният процес е продължил 5 месеца, „какъвто е и обичайният период при други пациенти с такава фрактура на поясен прешлен.“ На стр. 11 от КСМЕАТЕ вещото лице е посочило, че:„При същото рентгеново изследване са били констатирани и дегенеративни промени според възрастта“. Горните факти не са обсъдени в решението, нито е взета предвид възрастта на пострадалата и неправилно ответникът е бил осъден заплати пълната цена на иска от 60 000 лв. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т. Б. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от приетата по делото СМЕ се установява, че от процесното ПТП са причинени следните травматични увреждания:

Компресионна фрактура на тялото на 3-ти поясен прешлен на гръбначен стълб. Според приетата СМЕ се установява, че компресивните фрактури на телата на прешлените се дължат на внезапно извършеният прекомерен натиск върху тялото на опре делен прешлен 2 в съчетание с извършено „абнормно“, т.е. по-голямо от нор малното принудително флексионно движение на гръбнака в предна посока. Установената фрактура на 3-ти поясен прешлен при ищцата е получена и има пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП на 17.11.2017г. Доказателство за това са както механизмът по който се получава такъв вид увреда, така и от приетите по делото доказателства от досъдебното производ ство и медицинските документи. По своя медико-биологичен характер получената фрактура на 3ти поясен прешлен е реализирала трайно затруднение на движенията на снагата за срок подълъг от 30 дни, в случай около 5 месеца. От приетите по делото доказателства се установи, че в периода на възстановяване ищцата е провела болнична и медикаментозна терапия, претърпяла е оперативна интервенция - наместване на счупения прешлен и трайно обезд ‐ вижване, чрез задна метална стабилизараща система, обхващаща 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени, както и е провеждала рехабилитация. Металната ста билизираща система е трайно имплантирана, без възможност за отстранява нето й. Получените травматични увреждания са довели болки и страда ния в продължения на 6 месеца, като най- интензивни са били през първите 2 месеца след ПТП и извършената костна операция, както и около един месец и по време на преведената рехабилитация. През първите 2 месеца тя провеждала лечението си при условията на постелен режим и през този пери од ползвала чужда помощ при обслужването си и в ежедневието си. След този период ищцата е започнала да се предвижва, но с помощни средства. При преумора пак е получавала единични болки в зоната на извършената операция. От приетата по делото СМЕ се установи, че са налице невъзстановени увреди: в поясната област има остатъчен траен постоперативен белег с размери 13 на 0,5 см - леко повдигнат в средата. Счупеният прешлен и със стабилизирана форма, но движения в зоната на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени няма възможност за движения .Движенията на ищцата при флексия са ограничени и трудно връзва обувките си.

Ротаторните движения в поясния отдел също са ограничени, но възможни за обслужване.

Що се отнася до размера на обезщетението, посочва, че е напълно справедлив спрямо критериите, визирани в чл.52 ЗЗД. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Т. Б. Т. твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания търпяла, търпи и към момента болки и страдания с висок интензитет. Претърпяла множество медицински изследвания, оперативна намеса, продължителен период на лечение на легло, през който и след него, през периода на възстановяване била поставена в зависимост от помощта на трети лица, както и период на рехабилитация. По време на лечението, поради необходимостта да лежи загубила връзка с близки и приятели, а поради спецификата на травмите не можела да осъществява трудовата си функция. Претендира обезщетение в размер на 60 000 лв., за неимуществени вреди от телесни увреждания, претърпени във 3 връзка с описаното ПТП, ведно със законна лихва от датата на посочване на банковата си сметка - 15.05.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът - ЗАД „О. ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение на автобус марка: „МАН“, модел СГ „262“, per. № *******, управляван от Б. Е. П.. Оспорва механизма на ПТП и виновното поведение на водача на автобуса на градски транспорт № 280. В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която при пътуването в автобуса не е седнала на осигурените за това седалки и не се е държала никъде, което е станало причина за падането й при преминаване през неравност на пътя.

Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърденият вредоносен резултат, както и обема на настъпилите вреди по интензитет с възражението, че придружаващите заболявания на пострадалата са допринесли за интензитета на получените травми и за продължителния период на възстановяване. Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер, а претенцията за лихви поради неоснователност на главният иск.

От фактическа страна се установява, че на 17.11.2017г., около 18.15ч, в гр.София, на ул.

„Осми Декември“, в посока от ул.“Кл.Охридски“ към ул. „Борис Стефанов", след автобусната спирка, при управление на автобус марка: „МАН“, модел СГ „262“, per. № ******* по линията 280 на градски транспорт, Б. Е. П., приближавайки към повдигната пешеходна пътека пред блок - 9 на ТУ-София, сигнализирана с пътни знаци, не намалил скоростта си до безопасната и комфортна. При преминаването през нея, когато колелата на най-задната, трета ос се движили върху пътеката /гърбицата/, най-задната седалка се повдигнала до механично най-високата си позиция. Когато най-задните колела преминали през пешеходната пътека, поради еластичността на свитото пневматично окачване, задната част на автобуса продължила да се вдига нагоре и придобила максимална вертикална скорост. При по-висока от критичната хоризонтална скорост на автобуса, тялото на пътуващата на последна, задна седалка пътничка се отделила за кратко от седалката, докато гравитацията преустанови вертикалното си движение нагоре. След това тялото започнало падане надолу, ускорявайки се от гравитацията и се ударило в седалката си със скорост, която реализира инерционна сила надолу. При удара седалката генерира ударна сила в посока нагоре. По този начин създалите се двойка равни, но противоположни сили, са натиснали и компресирали горната част на тялото на пътничката и така са настъпили твърдените травматични увреждания.

С оглед изясняване на механизма на ПТП пред първа инстанция са събрани гласни доказателствени средства, а именно - разпит на св.П. /шофьор на рейс № 280/ и св.С. /пряк очевидец на инцидента/ разпитани в о.с.з. на 28.10.2020г. и св.Т. /син на ищцата/, чийто показания съдът кредитира изцяло като логично обосновани, като тези на св.П. при условията на чл.172 ГПК.

От показанията на св.С. се установява, че пътувал в автобуса и бил свидетел на процесния инцидент. Автобусът бил доста пълен и се движел доста бързо. Свидетелят пътувал прав с 4 приятелката си, в крайната част на автобуса. Ищцата била седнала в най- крайната част на автобуса, на последните седалки. До нея имало и други хора. Автобусът минал през „легнал полицай“ и подскочил. Задната част подскочила най-високо. Видял, че пострадалата подскочила от седалката нагоре и при падането надолу се ударила в таза в края на седалката.

И други хора подскочили, но само тя се ударила по-сериозно. Автобусът не спрял и продължил. След това слезли на спирката в Студентски град заедно с още едно момче и помогнали на Т. да се предвижи, понеже й било трудно да ходи след удара. Придружили я до мястото в Студентски град и тя казала, че вече може да си тръгват. Взела им телефоните за връзка.