Решение № 23 от 15.04.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 197/2025
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 06.05.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 270, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 207, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. гр.Велинград, 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200197 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 72 ЗМВР.
Образувано е по подадена жалба от Р. А. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „****“ № 9, чрез процесуалния му представител адв. И. К., против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-118/ 08.06.2025 г., издадена от полицейски орган – младши инспектор Х.Г.Г. служител на РУ Велинград, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност, противоречие с материално и процесуалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорва се твърдяната в заповедта фактическа обстановка. Претендира разноски.
Ответникът – издател на атакуваната заповед се явява лично в съдебно заседание, поддържа заповедта и оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в нея.
От събраните по делото доказателства, анализирани по отделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателя Р. А. Т. е издадена Заповед за задържане на лице от Х.Г.Г. – старши полицай към У-Р., при РУ гр. Велинград, на основание чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл. 270, ал. 1 от НК, при следните обстоятелства:
На 08.06.2025г., около 19:45ч., в гр. Р., на бензиностанция "Трон Ойл", служители на Участък Р. при РУ Велинград- Гончев и свидетелят Л. извършили проверка на л. а. марка "Ауди А8", с peг. № ****, собственост на Р.Я.З., ЕГН: **********, от гр. Р., ул. „****“, № 9, управляван от Р. А. Т., ЕГН:
1
**********, от гр. Велинград, ул. „****“, № 9. Жалбоподателят отказал да представи СУМПС и валиден документ за ГТП на управляваното МПС. В хода на проверката станал агресивен, отказал да подпише съставения АУАН по ЗДвП за извършените от него нарушения, започнал да отправя закани и заплахи за физическа саморазправа към полицейските служители, като се опитал да напусне мястото на извършващата се проверка и по телефона се обадил на свои близки, които да дойдат на място и да се саморазправят с органите на реда. С всички тези свой действия Р. А. Т. противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си по служба. Жалбоподателят Т. бил задържан, видно от датата и часа на заповедта, на 08.06.2025 г. в 19:50 ч.. Образувано е ДП № 287/2025 г., по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград.
Описаната фактическа обстановка се установява при анализа и съпоставката на събраните доказателства по делото.
По делото са събрани следните писмени доказателства: Заповед за задържане на лице от 08.06.2025 г.; писмо с вх.№8038/27.11.2025. г., ведно с заверени копия на докладна записка и акт за встъпване в длъжност, съдържащи се в ДП № 287/2025 г..
Писмените доказателства не разкриват вътрешни противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим. Документите отговарят на формалните изисквания за авторство и съдържание, а при това- не бяха опровергани посредством други доказателствени средства, поради което съдът приема тези документи за достоверни.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. М. Л., разпитан в хода на съдебното производство.
Показанията на разпитания свидетел, са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра, отчитайки, че същият е незаинтересован от изхода на делото, а и това, че показанията му са дадени от позицията на изпълнение на служебните му задължения и очевидец на случилото се.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съдът приема за законосъобразна обжалваната Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-118/ 08.06.2025 г., издадена от полицейски орган – младши инспектор Х.Г.Г. служител на РУ Велинград. Тази заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал.1 от ЗМВР.
Както правната теория, така и съдебната практика категорично възприемат становището, че в хипотезата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи имат правомощие да предприемат задържане на лице, за което има непосредствени данни, че е извършител на престъпление. Такъв очевидно е и процесният случай.
2
Обжалваната Заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми задължителни реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, в частност тези по т. 2 фактическите и правни основания за задържането.
Въз основа на прецизния анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства - не се установява да са допуснати твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения при неговото задържане.
Константна е съдебната практика, че за прилагане на нормата на чл.72 ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и предположение то да е извършено от задържаното лице.
Събраните в хода на процеса доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки на цитираната разпоредба. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. При налагането на принудителна административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Р. А. Т. са били налице. Към момента на задържането има достатъчно данни, които да свързват задържаното лице с предполагаемото му участие в конкретно престъпление, като не са нужни данни, които категорично да го уличават в извършването на такова. В този смисъл Решение № 3584 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №13090/2017 г., V о. Нещо повече, престъплението за което е задържан жалбоподателя е извършено спрямо органи на властта, а именно: полицейските служители, издали заповедта за задържане. Това обстоятелство е напълно достатъчно, за да се направи извод за наличието на данни за съпричастност на оспорващия към извършване на престъплението към момента на неговото задържане, което да обоснове прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Целта на мярката по чл.72 ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането са подкрепени със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на жалбоподателя е необосновано. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от 3 него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. При съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът счита, че тези обстоятелства в случая са налице.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Р. А. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, ул. „****“ № 9, чрез процесуалния му представител адв. И. К., против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-118/ 08.06.2025 г., издадена от полицейски орган – младши инспектор Х.Г.Г. служител на РУ Велинград, на основание чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4