Решение № 18081 от 25.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18081 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110114354 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Б. С. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 29.05.2022г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 3000лв., като следвало да върне 4050лв. на 18 вноски. В чл. 5 от договора било посочено, че се обезпечава с поръчителство от Фератум банк, предоставено в полза на ответника, за което дължи възнаграждение от 2970лв.

Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен правилен ГПР, доколкото не е включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство в него. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 като неравноправна и нарушаваща добрите нрави.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде прогласен за нищожен, а в условията на евентуалност клаузата на чл. 5 от договора да бъде обявена за нищожна.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който не оспорва сключването на посочените договор за кредит и договор за поръчителство с посоченото съдържание. Отрича договорите да са нищожни, като считат, че отговарят на изискванията на закона и не нарушават добрите нрави, а сключването на договора за поръчителство с отделно юридическо лице не било задължително условие за отпускане на кредита.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителни евентуални искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и чл. 124, ал. 1 1

ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

По делото е представен договор № **********/29.05.2022г., сключен между „Фератум България“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Р. С., в качеството на кредитополучател. Съгласно договора, кредиторът се задължава да отпусне на кредитополучтеля кредит в размер от 3000лв., който подлежи на връщане на 18 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Предвиден е лихвен процент от 23,33%, като лихвата възлиза на 1050лв., а общо дължимата сума на 4050лв. В чл. 4 е уговорено, че общият разход по кредита е 1050лв. и включва само лихвата, като ГПР възлиза на 49,66%, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

От страна на ищеца е представена преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр), в който са описани основните характеристики на договора, като сума на договора, срок на погасяване, примерен погасителен план, общо дължима сума – 4050лв., от които 3000лв. главница и 1050лв. лихва. В т. 4.3 от нея е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, за да обезпечи задълженията си по кредита, като това не е задължително условие за сключване на договора за кредит. В случай че го стори, очакваните разходи възлиза на 2970лв., като те не се включват в ГПР, тъй като не влизат в общия разход по кредита.

Ответникът не оспорва, че такъв договор за гаранция е сключен с предвидения гарант, за което се дължи възнаграждение от 2970лв., като единствено отрича да разполага с екземпляр от него, за да го предостави по делото.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим.

Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 2 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В представения по делото договор за кредит липсва описание на условията за усвояването му. В същия въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде усвоена сумата от страна на потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал.

1 ЗПК.

В договора за кредит не е налице и погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както изисква т. 11 на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Макар в чл. 2 от договора да е предвидено, че кредитът се изплаща според погасителен план, който е неразделна част от договора, такъв не се съдържа в приложения към исковата молба от ищеца преписа на договора за кредит, а от страна на ответника въобще не е представен такъв, макар да е в негов интерес. Съдържащият се в преддоговорна информация погасителен план е само примерен и не изключва задължението за включване на подробен погасителен план в договора за кредит. Ето защо, допуснато е нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Също така, в процесния договор за потребителски кредит и преддоговорната информация за неговото сключване е посочен процент на ГПР 49,66%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва 3 нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от Фератум банк, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, а и обезпечаването на кредита е сред условията за отпускането му. В преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка 8, наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство.

Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит. Невключването на цената на тази услуга в ГПР има за цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Сключването на този допълнителен договор представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.

Обстоятелството, че потребителят може да избере вместо дружеството – гарант други физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са последиците при избор на това известно и предварително одобрено от кредитора дружество – гарант и свързаните с него разходи, които трябва да направи.