Решение № 303 от 25.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Горна Оряховица, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20224120100374 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.26 oт ЗЗД.

Ищцата С. П. П.(чрез адв.М. В.М. от АК-Пловдив ) твърди в исковата си молба, че е страна по Договор№**** за потребителски кредит тип „кредитна линия А1 бърз кредит“, подписан с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД. Съгласно Договора, ищцата трябвало да върне сумата по кредита която се явява сумата 559.92лв., при сума на получаване 500.00лв. при ГПР(не е посочен размер), годишен лихвен процент - 40.00%, при срок на кредита от 2 месеца. Във връзка с договора за кредит С. П. П. сключва с „Кредит Гаранция“ЕООД, Договор за възлагане на поръчителство от 07.09.2021г., като ищцата трябвало да заплати на „Кредит Гаранция“ЕООД, сумата 163.56лв., платими разсрочено на вноски(всяка по 27.26лв.), като общото задължение по договора за кредит и по допълнително сключения във връзка с него Договор за възлагане на поръчителство е в размер на 723.48лв. Счита, че Договор за възлагане на поръчителство от 07.09.2021г. бил нищожен на основание - чл.26 ал.1 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 т.9, т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК ввр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби - чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В случая се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сумата, която се претендирала чрез него - 163.56лв. не била включена в ГПР и се заплащала директно не на поръчителя, а на кредитодателя, като представлявала 1/3 от размера на отпуснатия кредит – 500.00лв. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност. Съгласно чл.21 1 ал.1 от ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза с която се уговаря сключването на договор за поръчителство, както и самият договор за поръчителство били неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. Договор за възлагане на поръчителство бил в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива - съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити(преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя) Така се заобикалял чл.33 ал.1 от ЗПК. С уговорената сума по договор за поръчителство в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Наред с това в договора за кредит, ГПР в % не бил посочен, а чрез включването на възнаграждението предвидено по договора за поръчителство в размер на 163.56лв., действителният ГПР би бил различен от посочения размер, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него.

Също така, предвидената сума в договор за поръчителство в размер на 163.56лв. бил скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в ГЛП и в ГПР съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. Така се заобикалял чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1, ал.2 т.1 от ЗЗП. Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 §.1 от Директива 2005/29/ЕС). Това от своя страна означавало, че клаузата за общия размер на сумата, която следвало да плати потребителят, била неравноправна по смисъла на чл.4 §.1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за поръчителство в неговата цялост. Съществувало и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство §13а т.9 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в Договор за възлагане на 2 поръчителство. Предявен е иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за възлагане на поръчителство от 07.09.2021г., сключен между „Кредит Гаранция”ЕООД и С. П.

П. за заплащане на сумата 163.56лв., представляваща възнаграждение за поръчителство(платима на вноски – всяка по 27.26лв.), на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК ввр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Претендират се направените по делото разноски.

Oтветникът „Кредит Гаранция”ЕООД(чрез адв.Преслав Св.П. от САК) счита предявения иск от една страна за недопустим, а също и за неоснователен. Предявеният иск бил недопустим, тъй като липсва правен интерес от установяване нищожността на Договора за възлагане на поръчителство – същият бил акцесорен спрямо договора за кредит, съответно при прекратяване на главния договор води до прекратяването и на акцесорния договор. От приложеното удостоверение било видно, че договорът за кредит бил прекратен на 07.03.2022г., като процесният договор бил прекратен на същата дата. Фактът, че с процесния договор ответникът поемал задължение(солидарно с ищцата) за обезпечаване на задължения на ищцата по договор за кредит, обуславят и пълната липса на правен интерес от предявяването на настоящия иск. В тази връзка следвало да се отбележи и обстоятелството, че по силата на процесния договор ищцата е възложила на ответника да му предостави гаранционна услуга по смисъла на чл.2 ал.2 т.7 от ЗКр.И срещу уговореното в договора възнаграждение. Ответникът е предоставил услугата и впоследствие, след като необходимостта от услугата за ищца е отпаднала, последната оспорва договора, въз основа на който е предоставена тази услуга. Предявеният иск бил недопустим предвид насочването му към ненадлежна страна. В исковата молба се посочват аргументи за нищожност на главния договор - договорът за кредит, но липсвали аргументи за претендираната нищожност на договора за възлагане на поръчителство. Ответникът не бил страна по договора за потребителски кредит и не бил пасивно легитимиран да отговаря за евентуални пороци на същия.

Процесуалната легитимация(принадлежността на правото на иск) била положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения иск. Относно изложените в исковата молба доводи за нищожност на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.11 т.9, т.10 от ЗКП и чл.19 ал.4 от ЗПК ввр. чл.22 от ЗПК, съгласно чл.1 т.1 и сл. от ЗПК, последният установявал изискванията към договора за потребителски кредит и изначално уговарял материята на правоотношенията, свързана с потребителския кредит. Видно било, че процесният договор имал характера на обезпечителна сделка по главния договор, както и че правната уредба на взаимоотношенията се уговарят по реда на чл.143 и сл. от ЗЗД, както и възникналите от теорията и практиката правила за договора за услуга. С Договор за поръчителство о т 13.09.2021г. между „Кеш

Кредит

Мобайл“ЕАД(кредитодател) и

„Кредит

Гаранция“ЕООД(поръчител), поръчителят се задължил да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на задълженията на С. П. П., които били поети по Договор№100345338/07.09.2021г. за потребителски кредит тип „кредитна линия А1 бърз кредит“, подписан между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и С. П. П.(кредитополучател). Счита за абсолютно неоснователни изложените въз основа на ЗПК твърдения за нищожност на договора за възлагане на поръчителство, в т.ч. и извън предмета на настоящото производство били въпросите дали кредиторът е изчислил правилно ГПР, дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл.11 за реквизитите на договора за потребителски кредит, чл.19 относно ГПР и чл.21 и чл.22 относно нищожността, както и разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО. Счита за неоснователни изложените доводи за нищожност на договора на основание чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД – изложените съображения за нееквивалентост на насрещните престации по договореното съглашение, както и че са злепоставени интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора са абсолютно неправилни, необосновани и противоречащи на възникналите правоотношения между страните. Сключеният договор за кредит имал характера на рамков договор, по който могат да се усвояват многократно суми в рамките на кредитния лимит(в т.ч. ищцата можела да усвоява многократно суми до 500.00лв.). По този начин при натрупването на разходи по главница и договорна лихви по различните усвоявания, разходите за поръчителя могат да нараснат значително над уговорената в процесния договор възнаграждение в размер на 163.56лв. Било възможно задълженията на ищцата да възлизат много над уговореното 3 възнаграждение за поръчителство, като поръчителят нямало как да предвиди колко ще бъдат евентуалните разходи, които кредиторът би изискал да заплати, в случай че длъжникът прекратял плащанията по договора за кредит. Ищцата не била заплатила нито една вноска по сключения договор за кредит, предвид което ответникът е подканен от кредитора да изпълни просрочените задължения и дружеството заплатило 6бр. падежирали вноски по кредита(всяка по 93.32лв.) или общо 559.92лв. Моли съдът да отхвърли предявения иск и присъди разноските по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно ГПК, приема за установено следното: