Определение № 11096 от 13.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11096 гр. София, 13.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110150532 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от „..............“ ЕАД срещу Г. С. М. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми: 238,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: ....................., с абонатен номер ............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, 36,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 25,02 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че между него и ответницата Г. С. М., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в ....................., с абонатен номер ............, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „..............“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Г. М., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се 1 отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 238,46 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.;

36,95 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 25,02 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и 5,05 лева лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези съображения „..............“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания по делото писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г.

С. М., чрез пълномощника си адв. Т. Н., оспорва исковите претенции в цялост като неоснователни. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства относно качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия като собственик или ползвател на имота, а при условията на евентуалност заявява, че същата притежава част по-малка от посочената от ищеца. Оспорва наличието на облигационно отношение на М. и нейните наследодатели с „..............“ ЕАД. С отговора на исковата молба ответницата оспорва наличието на изградена абонатна станция в жилищната сграда, в която се намира процесният имот; измервателните уреди да са сертифицирани. Намира, че не е налице основание за претендиране от ищеца на суми за дялово разпределение, поради липсата на валиден договор с ФДР. В тази връзка посочва, че представеният по делото договор е с изтекъл срок на действие, като клиентите не са били надлежно уведомени за избор на ново лице по чл. 139б ЗЕ. Възразява се срещу конкретното извършване на твърдените услуги от дружеството топлинен счетоводител.

Счита, че исковата претенция, имаща за предмет вземане за главница за дялово разпределение за процесуално недопустима, доколкото е предявена от лице, което не е предоставило тази услуга. С отговора на исковата молба се въвежда възражение за погасяване на претендираните суми по давност с изтичане на приложимият към вземанията тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считайки, че издаването на изравнителни сметки не е от естество да промени изискуемостта на месечните задължения – с изтичане на 45 дни от месеца, ца който се отнасят сумите, следваща от разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия. Ответницата оспорва претенциите за лихва за забава с довод за липсата на отправена покана до нея за заплащане на сумите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално допустими, считайки за неоснователни възраженията на ответната страна за нередовност на сезиращата съда молба, предвид направеното искане за даване на задължителни указания до ищеца в тази накова. В процесния случай ищецът е навел твърдения относно наличието на облигационно правоотношение с ответницата, посочвайки съществените му елементи – страни, предмет, основните права и задължения на топлофикационното дружество и на потребителя, цената на доставената топлинна енергия, нейните компоненти, размера на обезщетението за забава и периодите, за които се претендират двете вземания. Посочването на начина на формиране на претендираната главница в рамките на общо заявения период не представлява основание за редовността на исковата молба, а е относимо към спора по същество. По отношение на довода на ответната страна за недопустимост на претенциите, имащи за предмет суми за дялово разпределение следва да се посочи, че в процесния случай ищецът е изложил твърдения, че задължението за заплащане на цената на тази услуга произтича от приложимите Общи условия, съгласно които клиентите заплащат същата именно на продавача на топлинна енергия – ищцовото дружество „..............“ ЕАД, като редът и начинът на заплащането й се определят от продавача съгласувано с търговците, 2 извършващи тази услуга. С оглед така изложените твърдения съдът намира за допустими исковете на ищеца за заплащане цената на тази услуга, като въпрос по същество и основателност на претенциите е дали действително такава услуга е извършена и на кого дължи заплащането й потребителя, който подлежи на разрешаване с крайния съдебен акт.

По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „..............“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.

Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да бъде уважено. Същото е релевирано в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправни средства за търговско измерване, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответницата по предявените искове е да установи възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърди това.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт с оглед конкретното им доказателствено значение и останалите събрани по делото доказателства, вземайки предвид, че представените към исковата молба документи представляват заверени от ищеца преписи, съгласно изискването на чл. 183 ГПК.

Съдът намира, че ищецът не следва да бъде задължаван да представи тези документи в оригинал, като искането на ответницата в тази насока следва да бъде оставено без уважение, 3 предвид липсата на конкретно наведено оспорване, касаещо тези документи, доколкото не твърди документите да са нечетливи, в същите да има добавки, изтривания, зачерквания, същите не са оспорени и по реда на чл. 193 ГПК относно тяхната истинност, предвид изричното заявяване на това обстоятелство на стр. 4 от отговора на исковата молба.

Изложените от ответницата възражения са за неподписване на част от тези документи от нея, което е въпрос, касаещ доказателственото им значение и спора по същество. В допълнение следва да се посочи, че част от същите са издадени от трети за процеса лица, поради което задължаването на ищеца за представянето на оригиналите е неоснователно.

Искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи заверени преписи от издадените фактури за процесния период следва да бъде уважено, съответно да се остави без уважение в частта относно предоставяне на подробна справка за дължими суми по периоди и фактури по вече изложените съображения във връзка с редовността на исковата молба, а наред с това съобразявайки, че по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК страната може да бъде задължена да представи конкретен документ, за който се твърди да се намира в нейно държане, а не да изготвя такъв (в случая справка), предвид правните последици от неоснователното му непредставяне съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК.