Решение № 4981 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4981 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20231100510152 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, вр. с чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 81393/08.09.2023 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), подадена от „С.В.“ АД срещу постановление за разноски, обективирано в уведомление с изх. № 46110/24.07.2023 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Н.П., peг. № 851 на КЧСИ, постановено по изп. д. № 20238510400853, с което не е уважено възражение вх. № 12744/25.01.2023 г. на дружеството за недължимост на приетите за събиране с постановление изх. № 17423/08.03.2023 г. като разноски по изпълнението сума от 24 лева по т.31 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и приетата за събиране такса в размер на 12 лева на основание т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на постановлението за разноски с изх. № 29462/03.05.2023 г.

Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно наличието на предпоставките за начисляване на таксите по т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, по съображенията, изложени в жалба срещу уведомление за разноски по същото изпълнително дело от 03.05.2023г. Твърди, че съдебният изпълнител не е посочил вида на начислената такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, нито е налице издаден за тях документ по ЗСч., поради което счита, че таксата е недължима. Заявено е и оспорване на приетата за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ, тъй като обжалваното постановление не е било връчено на длъжника по пощата, а на посочен от него електронен адрес. По тези съображения е направено искане за отмяна на акта за разноски в обжалваната му част.

1

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК взискателят по изпълнителното дело „Г.С.Ч.“ ЕООД не е изразил становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ М.П. заявява подробно становище за неоснователност на жалбата.

Изпълнително дело № 20238510400853 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „Г.С.Ч.“ ЕООД срещу „С.В.” АД, за принудително събиране на вземане в размер на 360 лева, за което е издаден на 16.06.2022г. изпълнителен лист по гр.дело № 34051/2021г. по описа на СРС, ГО, 169 състав. Молителят обосновава качеството си на взискател по делото с договор за цесия от 09.12.2022г., с който носителят на вземането по изпълнителния лист – Виктор Филипов Симеонов е прехвърлил на „Г.С.Ч.“ ЕООД своето вземане, представляващо присъдени разноски по гр.д. № 34051/2021г. по описа на СРС, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист. В молбата е направено искане да бъдат събрани от длъжника и сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за сумата от 5.91 лева - заплатена държавна такса и такса за банков превод за издаване на изпълнител лист и за сумата от 5 лева за преведена такса към ЧСИ.

На 10.03.2023г. дружеството-длъжник е получило покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва: главница в размер на 360 лева; 210.91 лева разноски по изпълнителното дело и 164.51 лева такси по ТТРЗЧСИ. Към поканата е било приложено и постановление за приети разноски, както следва: по т. 1 от ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело - 24 лева с ДДС; по т. 3 - от ТТРЗЧСИ - за извършване на справка за длъжника - 6 лева с ДДС, по т. 5 от ТТРЗЧСИ - за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение - 24 лева с ДДС; по т. 9 - за налагане на запор - 18 лева с ДДС; по т. 26 - пропорционална такса в размер на 68.51 лева; по т.

31 - допълнителни разноски в размер на 24 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и 10.91 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

По делото е постъпило становище от длъжника, в което по посочените в жалбата, по която е образувано настоящото производство съображения, се твърди липса на основание за възлагане на направените по делото разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и разноските за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банкови преводи.

На 23.03.2023г. органът по принудително изпълнение се е произнесъл по депозираното възражение, като е оставил същото без уважение. Постановлението за разноски е обективирано в уведомление с изх. № 29462/03.05.2023г. Със същото е била начислена допълнително такса в размер на 12 лева с ДДС, обоснована с т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Срещу постановлението за разноски е постъпила жалба от длъжника с вх. № 57423/19.05.2023г. Във връзка с така постъпилата жалба органът по принудително изпълнение се е произнесъл с обжалваното постановление, с което е отменил приетата за събиране сума за банков превод в размер на 5.91 лева и е отказал да намали приетата за събиране такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС и на таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, отброяващ се от датата на получаване на постановлението за разноски - 31.07.2023г., от 2 легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Дължимостта на разноските се разглежда във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК се съдържа в част I „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 от ГПК.

Според нормата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и в случаите, в които разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ).

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство.

След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ - чл. 78 от ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане - чл. 79 от ЗЧСИ.

Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата (чл. 82 от ЗЧСИ), а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес (чл. 83 от ЗЧСИ).

Съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0.50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

В разглеждания случай частният съдебен изпълнител не е обосновал какво включва таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС - допълнителни разноски (които могат да бъдат различни видове и са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството), въпреки че е изготвил сметка по 3 чл. 79 от ЗЧСИ. Не се установява за така начислената такса да е издаден документ по Закона за счетоводството. По изложените съображения съдът счита жалбата в посочената част за основателна и я уважава.

Основателно е и възражението за недължимост на приетата за събиране такса по т. 4 от Тарифата. Съгласно т. 4, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10 лева. В случая ЧСИ твърди, че такава такса се дължи от длъжника във връзка с изпращане на препис от обжалваното постановление, издадено във връзка с възражение на длъжника срещу приетите за събиране разноски.

Съдът съобрази, че цитираното постановление е съобщено на длъжника с уведомление, изпратено по електронен път, а не по пощата, поради което няма основание за начисляване на таксата по т. 4 от Тарифата. Освен изложеното, настоящият съдебен състав приема, че такава такса изобщо не се дължи, доколкото произнасянето на съдебния изпълнител е във връзка с оспорване на негов акт в хода на принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава, но за изготвянето на тези актове и съобщаването им не се дължи такса.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде отменен обжалваният акт, като бъдат редуцирани начислените в тежест на длъжника разноски по изпълнението с таксите по т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл.437, ал.4 вр. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

По разноските.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-Н състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „С.В.“ АД, ЕИК ******* постановление за разноски, обективирано в уведомление с изх. № 46110 от 24.07.2023г. по изпълнително дело № 20238510400853 по описа на частен съдебен изпълнител М.Н.П., с рег. № 851 на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на разноските по изпълнението с таксата по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС и с таксата в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране по изпълнително дело № 20238510400853 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ такси и разноски, както следва: с такса в размер на 24 лв. с ДДС по т.

31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и с такса в размер на 12 лв.

4 с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5