Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 05.02.2025, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Административно наказателно дело 606/2024
Вид
Решение № 13
Подписан
05.02.2025
В сила
09.10.2025
Състав
Иван Димитров Бедачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174 ал.3 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 343б ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 174 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Асеновград, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.а като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200606 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

№

24-0239000771/10.07.2024г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВРПловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на С. К. В. ЕГН ********** от *** на основание чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.

Недоволна от горното постановление е останала С. В. и е депозирала жалба срещу него пред АРС в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Д., се навеждат твърдения, че същото е незаконосъобразно, поради нарушения в процедурата по установяване на нарушението, а също и поради неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Началника на РУ - гр. Асеновград, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 23.06.2024 г. е било констатирано, че на същата дата, около 19.00 часа в гр. Асеновград на ул. „Цар И. Асен ІІ“ жалбоподателката В. е управлявала лек автомобил 1

„Мерцедес Б 200 ЦДИ” с рег. № ***, като при извършената проверка от контролните органи категорично отказала да бъде изпробвана с техническо средство Drug Test 5000 ARJF – 0026 за употреба на наркотични вещества или техните аналози, а също и не е изпълнила предписанието за химикотоксилогично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техните аналози. Бил издаден талон за изследване от актосъставителя А.

С.. Въпреки, че отказала да даде проба чрез тест и техническо средство, водачът С. В. категорично отказала да даде кръв и урина за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Повод за проверката от контролните органи бил фактът, че жалбоподателката В. при управление на горепосочения лек автомобил изгубила контрол над автомобила и се покачила на тротоара, като застрашила преминаващите пешеходци.При проверката се констатирало също, че водачът С. В. е управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 промила, за което било образувано НОХД за престъпление по чл.

343б ал.1 от НК, като същото е приключило по реда на глава 29 от НПК с одобрено споразумение от съда, с което С. В. е призната за виновна и осъдена.

В хода на проверката, въпреки че била многократно поканена от контролните органи чрез разпореждане да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества, жалбоподателката В. категорично отказала. Съгласно правилото на чл.3а т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., когато лицето откаже извършването на проверка с техническо средство или тест употребата на наркотични вещества или техни аналози, се извършва с медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване. За целта, надлежно бил съставен Талон за изследване от контролния орган, който бил връчен на жалбоподателката В., но същата отказала да го получи, както и да го подпише. Независимо от отказа й, същата била откарана от контролните органи в Здравно заведение - ЦСМП –Пловдив, Филиал Асеновград, където пред медицинско лице жалбоподателката отново категорично отказала да даде кръв за лабораторно изследване, като в Протокола за медицинско изследване тя саморъчно отразила, че отказва да даде кръв. За констатираното нарушение на С. В. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в нейно присъствие, но същата отказала да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. Същата не е направила възражения при съставянето и предявяването на АУАН. Писмени възражения не са били подадени в 7-мо дневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на актосъставителя А. С. и свидетеля И. И..

Описано в НП нарушение е квалифицирано по чл. 174 ал.3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на наркотични вещества предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за даване на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно 2 изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на употребата на наркотици от водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол или наркотични вещества проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът С. В. неколкократно е била поканена да даде проба за наркотици чрез техническо средство, същата категорично е отказала. Същата не е изпълнила и предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване, като категорично е отказала да даде кръв за изследване. При това положение, съдът намира от правна страна, че жалбоподателката В. е реализирала от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На практика същата не е изпълнила нито едно от задълженията по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направила всичко възможно, за да възпрепятства извършването на проверката, като категорично е отказала и двата способа.

АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотици или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в 3 този размер същият правилно е приложил закона.

Наведените възражения от жалбоподателката, че същата отказала да се тества първоначално чрез техническо средство, а в последствие чрез медицинско и лабораторно изследване защото не и било подробно разяснено от полицейските служители в какво се състои процедурата, както и че медицинското лице–докторът се държал грубо, са несериозни и на практика нямат никакво отношение към факта на извършване на нарушението, което се състои в категоричен отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателката дори е отказала да подпише и получи талона за изследване, което ясно показва, че тя не е имала никакво намерение да изпълни предписанието за лабораторно изследване, а отвеждането и в медицинско заведение, където същата пред медицинско лице отново е заявила отказа си, е станало след откарването й до там от органите на полицията. Ясно е от житейска гледна точка, че жалбоподателката умишлено и осъзнато е отказала да се тества и чрез двата способа, тъй като евентуалното даване на положителна проба за употреба на наркотични вещества би довела до ангажиране на наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. Ако действително В. е била убедена, че не е употребила наркотични вещества преди да е управлявала автомобила, не е имало никаква пречка същата да не отказва проверката както чрез тест, така и чрез лабораторно изследване. Същата обаче умишлено е предпочела да извърши нарушението, като е приела да понесе административнонаказателната отговорност за него, но да избегне много по– тежката наказателна отговорност за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.

Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал.

2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая, с оглед изхода на делото и отхвърляне на оспорването, разноски се дължат само на въззиваемата страна. По делото обаче не се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и такива не следва да се присъдят.

Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно постановление за законосъобразно,обосновано и правилно и не констатира нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаването му, на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА наказателно постановление № 24-0239000771/10.07.2024г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР4 Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на С. К. В. ЕГН ********** от *** на основание чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.