Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Споразумение № 9 от 04.02.2013, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Наказателно дело от общ характер 46/2013
Вид
Споразумение № 9
Подписан
04.02.2013
В сила
04.02.2013
Състав
ВЕСЕЛА ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.61, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 381, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 382, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс

П Р О Т О К О Л гр. Оряхово, 04.02.2013 г.

Оряховски районен съд в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ЖИВКОВА-ОФИЦЕРСКА при секретаря Г. Ц. и участието на прокурора Гергана

Кюркчийска, сложи за разглеждане НОХД

№ 46 по описа за 2013 г., докладвано от съдия Живкова-Офицерска

На именното повикване в 10.13 часа се явиха:

……………………………………………………………………………………………

Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на закона и морала, обвинението предявено на подсъдимия Д. не е за престъпление включено в разпоредбата на чл. 381, ал. 2 от НПК. От деянието не са настъпили имуществени вреди, чието възстановяване да се изиска по закон, а с определеното наказание биха се постигнали целите на превенцията, поради което и на основание чл. 382, ал. 7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОДОБРЯВА постигнатото между страните по делото споразумение и по силата на което приема за установено, че К.Ц.Д. /И./, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен-във фактическо съпружеско съжителство, безработен, осъждан, ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че е извършил деянието при условието на опасен рецидив, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и е извършил деянието, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието по тях не е било отложено по чл.66 от НК, на 20.04.2011 година, около 23.30 часа, в гр. М., обл. В., от частен дом, находящ се на ул. „Цар Освободител” № 58, като е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот от престъпни посегателства – взломил стъкло на входната врата на къщата и прозорец на къщата, е направил опит, който опит е останал недовършен по независещи от дееца причини, да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. телевизор марка „HYUNDAY” и 1 бр. радиокасетофон марка „SHARP”, вещи на обща стойност 126.80 лева, от владението на собственика им – Ст.Й. Н., ЕГН **********, от гр. М., живущ на горепосочения адрес, без съгласието на собственика – Ст.Н., от гр. М., с намерението противозаконно да ги присвои

- престъпление по чл.196, ал.І, т.2, във вр. с чл.195, ал.І, т.3, във вр. с чл.194, ал.І, във вр. с чл.29, ал.І, б. „а” и б.”б”, във вр. с чл.18, ал.І от НК.

На осн. чл.196, ал.І, т.2, във вр. с чл.195, ал.І, т.3, във вр. с чл.194, ал.І, във вр. с чл.29, ал.І, б. „а” и б.”б”, във вр. с чл.18, ал.І, вр. чл. 55, ал.І, т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ

ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една/ година и

6 /шест/ месеца.

На осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ

„строг режим” на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

На осн. чл.60, ал.І от ЗИНЗС, наказанието следа да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На осн. чл.59, ал.І от НК, ПРИСПАДА времето, през което К.Ц.Д. ***, е бил задържан по ДП /дознание/ № 139/2011 година, по описа на РП – Оряхово, считано от 12.12.2012 година.

На осн. чл. 189 НПК, ОСЪЖДА К.Ц.Д. /И./, със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ВСС гр. София направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. /двадесет лева и нула ст./, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаден изпълнителен лист.

Одобреното споразумение представлява неразделна част от настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО има последиците на влязла в сила присъда

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдът се занима, на основание чл. 309