Решение № 956 от 11.07.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 956

Монтана, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20247140700267 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП.

Образувано е по повод подадена жалба от С.П.Ч. с ЕГН * *** чрез надлежно упълномощения адвокат Г.Г. от АК-София със съдебен адрес ***, офис №4 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР - Видин, с която на жалбоподателя, във връзка със съставен АУАН с бланков № GA 1245188 от 12.05.2024г. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, а именно 365дни“. Отнети са СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** . В жалбата се излагат доводи, за незаконосъобразност и неправилност на издадената ЗППАМ, издаването и при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че наложеното наказание е по повод наличие на наркотични вещества при извършен полеви тест, отчел положителен резултат. Отрича да е употребил и да употребява наркотични вещества, поради което е предоставил кръвна проба. Излага доводи, че автомобила му е необходим с оглед транспортирането на болни роднини до болнично заведение на хемодиализа, което ставало ежеседмично. Сочи, че наложената мярка от 12 месеца при предвиден минимум от 6 месеца е несъразмерна и прекалено строга, като не съответства на духа и смисъла на закона, поради което моли да бъде отменена.

С Определение №852 от 05.06.2024г. по адм. дело №282/2024г. по описа на АС-Видин жалбата ведно с административната преписка е изпратена по компетентност на АС – Монтана по арг. чл.133, ал.1 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Г.Г. от САК, поддържа жалбата по доводи изложени в нея, които застъпва и по съществото на делото. Моли за отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР – Видин издал оспорената ЗППАМ, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище при изпращане на административната преписка моли за потвърждаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ, като законосъобразна и прави възражение за прекомерност при претендиране на адвокатско възнаграждение.

По допустимостта:

Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР – Видин е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 12.05.2024г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 21.05.2024г. и е заведена с вх.№242000-2369 от 21.05.2024г., видно от л.3 по делото пред АС - Видин, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени – приложено е заверено копие от административната преписка и гласни – разпитани са поисканите от жалбоподателя свидетели – И*** К*** И. и Е*** Б*** Т*** .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящето съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, на основание чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, а именно 365дни“. Отнети са СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** .

От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН с бланков № GA 1245188 от 12.05.2024г. за това, че на 11.05.2024год. около 22:55часа в с.Т*** на ул.“В*** “ като водач на МПС – лек автомобил марка „Рено“ модел „Модус“ с рег. №М*** , негова собственост, при извършената проверка от служители на РУ – Белоградчик към ОД на МВР – Видин водача e изпробван за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARLK-0020 в 23,10часа, който отчел положителен резултат за наличие на амфетамин и метамфетамин. Пробата е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване №0170254. Няма спор по делото и това се установява от приложената справка на л.29 по делото, че жалбоподателя е дал кръвна проба, като е възложено на ВМА-София изготвяне на химико – токсикологична експертиза на проби от кръв и урина, която не е изготвена към датата на съдебното заседание.

Тези обстоятелства се установяват от представения АУАН с бланков № GA 1245188 от 12.05.2024г. на л.20 от делото пред АС - Видин, с който на жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за извършени административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП – управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е връчен на С.П.Ч. ***, лично и без отразени възражения по него. Видно от АУАН същия е съставен от мл. Автоконтрольор при ОД МВР Видин.

По делото е приложен протокол №*********-10000 от 31.01.2024г. за сервизна проверка на апарата Дръг тест 5000 /Drugtest 5000/ с номер ARLK-0020 собственост на ОДМВР – Видин със срок на валидност на проверката 12 месеца. Няма спор по делото, че е издаден талон за медицинско изследване №0170254 Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, получен лично от жалбоподателя и съдържащ уведомление за даване на кръвна проба, което същият е сторил.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че на С.П.Ч. *** е издадено СУМПС №********* от 11.10.2022год. със срок на валидност до 11.10.2027год. с придобити категории „В”, „М“, „С“, „ТКТ” и „АМ”. Има издадени и влезли в законна сила общо 4бр. НП и 4бр. фишове.

Въз основа на така съставения АУАН, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр. второ от ЗДвП, от мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР – Видин е издадена оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година, а именно 365дни, като са отнети СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** .

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя. С оглед доказване необходимостта от ползване на автомобила на майката на жалбоподателя с оглед местоработата й, както и нейното здравословно състояние са поискани и допуснати до разпит свидетелите И*** К*** И. и Е*** Б*** Т*** .

В жалбата и по съществото на делото се оспорва употребата на установените наркотични вещества, послужило като фактическо основание за издаване на настоящата ПАМ. Навеждат се твърдения за спешната необходимост от ползване на автомобила от майката на жалбоподателя в която насока съдът устно и непосредствено е изслушал показанията на свидетелите И*** К*** И. и Е*** Б*** Т*** .

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР – Видин за оправомощените длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

На първо място, следва да се прецени материалната компетентност на органа издал процесния акт. Както бе посочено вече, предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0242-000060 от 12.05.2024год. издадена от Т*** К*** Т*** на длъжност мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР - Видин, упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР - Видин, с която е прекратена регистрацията на ППС собственост на жалбоподателя за срок от една година, а именно 365дни, като са отнети СР МПС №********* и 2бр. регистрационни табели с №М*** .

Съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №368з-2029/05.10.2023год. на Директора на ОД на МВР – Видин се установява, че мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик към ОД на МВР – Видин притежава по принцип материална компетентност да налага ПАМ по ЗДвП /л.5-8 по делото/. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.