Решение № 22888 от 13.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22888 гр. София, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110176268 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. И. К., ЕГН **********, с адрес ......., подадена чрез пълномощника адв. Л. Б., срещу ........, ЕИК ........

Ищцата твърди, че на 03.10.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ........, по силата на който ответното дружество е предоставило заемна сума в размер на 4 000 лева. Поддържа, че договорът е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи и противоречие със закона и добрите нрави. Навежда доводи, че уговореният годишен лихвен процент в размер на 41.00% е прекомерен и надвишава трикратния размер на законната лихва, което води до накърняване на добрите нрави. На следващо място ищцата твърди, че посоченият в договора Годишен процент на разходите (ГПР) от 49.04% е нереално занижен и изчислен неправилно, тъй като в него не са включени разходите за допълнителни услуги. Сочи, че е била задължена да заплати такса за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 600 лева за приоритетно разглеждане и такса за услуга „Флекси“ в размер на 3 280 лева за възможност за промяна на погасителния план.

Според ищцата тези услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което събирането на такси за тях е забранено съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, а тяхното невключване в ГПР представлява заобикаляне на закона и води до нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Искането към съда е да прогласи изцяло нищожността на процесния договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност – да прогласи нищожността на клаузите, касаещи възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Претендира разноски, като се позовава на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответникът ........, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като 1 неоснователни. В писмения си отговор твърди, че договорът отговаря на всички императивни изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Поддържа, че допълнителните услуги са незадължителни, избрани са доброволно от потребителя и не представляват условие за отпускане на кредита, поради което цената им не следва да се включва във формирането на ГПР. Ответникът счита, че уговорената лихва не е прекомерна с оглед рисковия профил на кредитирането от небанкови финансови институции и липсата на обезпечение. Оспорва твърденията за нарушение на добрите нрави и моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 03.10.2023 г. между П. И. К., в качеството на потребител, и ........, в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ......... Съгласно условията на договора, кредиторът е предоставил на потребителя сумата от 4 000 лева за срок от 36 месеца.

Договорен е годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 41.00% и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.04%. Общата сума за връщане по погасителен план е посочена в размер на 6 872.18 лева. В договора е включена клауза за закупуване на пакет от допълнителни услуги, а именно услуга „Фаст“ (приоритетно разглеждане) на стойност 1 600 лева и услуга „Флекси“ (възможност за промяна на погасителния план) на стойност 3 280 лева. Стойността на тези услуги не е включена в обявения ГПР, а е начислена отделно, като общото задължение на ищцата, включващо главница, лихва и такси за допълнителни услуги, възлиза на 11 752.18 лева.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. В., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. От заключението на вещото лице се установява, че ако в разходите по кредита се включат и таксите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, реалният Годишен процент на разходите (ГПР) възлиза на 193.80%, което значително надвишава посочения в договора размер от 49.04%. Експертизата констатира, че общо заплатената от ищцата сума към момента на изготвяне на заключението е 3 284.75 лева, от които 750.50 лева главница, 1 159.00 лева лихва и 1 355.50 лева за допълнителни услуги.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за кредит. Искът е основателен.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведено императивно ограничение, съгласно което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Към датата на сключване на договора това ограничение е около 50%. В процесния случай ответникът формално е посочил ГПР в размер на 49.04%, който е под законовия максимум.

2

Установи се обаче от заключението на експертизата, че реалната цена на кредита е многократно по-висока поради начисляването на такси за допълнителни услуги в общ размер на 4 880 лева при главница от 4 000 лева.

Съдът намира, че таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват скрити разходи по кредита, които целят заобикаляне на закона. Услугата „Фаст“, оценена на 1 600 лева, за приоритетно разглеждане на искането, по своята същност дублира задължението на кредитора да проучи кредитоспособността на заемателя, което е част от обичайната дейност по управление на кредита. Недопустимо е тази дейност да се таксува отделно в такъв прекомерен размер, достигащ 40% от главницата. Аналогично, услугата „Флекси“, оценена на 3 280 лева, представляваща 82% от главницата, е явно несъразмерна с предоставяната възможност за отлагане на вноски. Тези „услуги“ нямат самостоятелна стойност за потребителя извън кредитното правоотношение и са механизъм за изкуствено завишаване на доходността на кредитора над законовия лимит.

Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (по-конкретно Решение по дело C714/22) и националната съдебна практика, когато допълнителните услуги са фактически наложени или са от такова естество, че без тях кредитът не би бил отпуснат при същите условия, или когато те прикриват реалните разходи, техните стойности следва да се включат в калкулацията на ГПР. В случая, невключването на тези значителни суми в ГПР води до заблуждение на потребителя относно реалната цена на ресурса и представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тъй като реалният ГПР (193.80%) надвишава законовия праг и се различава драстично от посочения в договора, е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за правилно посочване на ГПР.

Отделно от това не се представиха доказателства, че тази услуга е реално предоставена на потребителя и се различава в сравнение с обикновените случи.

На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Недействителността на договора е изначална. Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК – потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи.

За пълнота на изложението лседва да се посочи, че съдът намира, че уговорянето на възнаграждение (лихви и такси), което надхвърля близо три пъти размера на получената главница (общо задължение 11 752.18 лв. при главница 4 000 лв.), представлява несъразмерна тежест за потребителя и експлоатация на неговата нужда от средства. Този дисбаланс е толкова съществен, че накърнява моралните норми в гражданския оборот.

Наличието на противоречие с добрите нрави води до нищожност на сделката.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен. С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове за нищожност на отделните клаузи.

По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски има ищцата. Ищцата е представлявана от адвокат Л. Б. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата 3

(безплатна правна помощ). В този случай, ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение, определено от съда, като се вземат се предвид, клаузите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / при материален интерес от 11 752.18 лева, минималното възнаграждение се изчислява на базата на чл. 7, ал.

2, т. 4 от Наредбата (830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв.), което възлиза на 882.57 лева./ като ориентир, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото развитието му в едно съдебно заседание, проведените процесуално - следствени действия - СЧЕ единствено, както и вида на делото, поради което съдът определя възнаграждение под минимума, а именно в размер на 500 лв.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски с определение на съда, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса върху иска в размер на 160 лева (4% от цената на договора главницата), както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 450.00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит ........ № ........, сключен на 03.10.2023 г. между П. И. К., ЕГН **********, с адрес ......., и ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. ........, поради противоречие със закона – на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА ........, ЕИК ......., да заплати на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес на кантората гр. ........., сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ........, ЕИК ......., да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 160 лева, представляваща дължима държавна такса за производството, както и сумата от 450.00 лева, представляваща изплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4