Решение № 1762 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1762 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100508278 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 04.03.2021г., поправено с решение от 22.12.2021г. по гр.д.

№ 49049/2019 г. на СРС, II ГО, 66 състав, на основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца Д. Б. П., извършено със заповед № 337/23.07.2019г. на Председателя на Б.А.Н., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.

188, ал. 1, т. 3, чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Главен юрисконсулт“ в Отдел „Правна дейност“, като ответникът БАН е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ, сумата 5 159. 92 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 23.07.2019г. -23.01.2020г. (от която 278. 16 лв. обезщетение за периода 23.07.2019 г. до 29.07.2019 г., 460 лв. за периода от 29.07.2019 г. до 30.08.2019 г. и 4 421.76 лв. за периода 30.08.2019г. до 23.01.2020г.), ведно със законната лихва от 23.08.2019г. до окончателното плащане. С решението е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над 5 159. 92 лв. до пълния предявен размер.

Решението в частта за уважаване на исковете е обжалвано с въззивна жалба на ответника Б.А.Н. /БАН/, с оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че в обжаваното решение не са изложени никакви мотиви относно наведеното нарушение на трудовата 1 дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо от КТ – злоупотреба с доверието и нелоялно отношение към работодателя. Твърди се, че съдът е приел за настъпили факти, които не са били твърдени от ищеца, като предметът на делото не може да бъде разширяван чрез депозирани от свидетел показания. Жалбоподателят оспорва извода на СРС за липса на нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че към момента на заседанието от 28.02.2019г., ищецът сам е заемал длъжността на „началник“ на отдел „Правна дейност“, поради което отговорността за организиране на процесуалното представителство на БАН към този момент е била негова.

Поради изложеното поддържа, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля К. за проведен с председателя на БАН разговор относно явяването на ищеца в това заседание. Излага, че по делото не са ангажирани доказателства относно наличието на други служебни ангажименти на ищеца на датата на заседанието. Посочва, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелката А., съгласно които за юрисконсултите най-важна задача е явяването в съдебни заседания. Сочи, че при уведомяване на ръководителя на ищеца, че последният е бил в невъзможност да се яви на заседанието, е щяло да бъде ангажиран друг юрисконсулт, който да поеме процесуалното представителство. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че организацията в правния отдел би могла да води до неизпълненията на трудовите задължения на ищеца. Намира показанията на свидетелката К. за нелогични, непоследователни и в противоречие на останалия по делото доказателствен материал. Твърди, че неправилно районният съд е приел, че не е налице нарушение от страна на ищеца във връзка с принудителното изпълнение на вземания на ответника към сдружение „Детска академия“, тъй като с две резолюции на председателя на БАН тази дейност е била възложена на него. Последващата резолюция, с която случаят е бил насочен към други юрисконсулти на ответника, е била постановена една година по-късно и след иницииране на дисциплинарното производство срещу ищеца. Излага съображения, че е в тежест на ищеца да докаже факта на извършване на действия в изпълнение на трудовите му задължения, което не е направено, поради което районният съд е следвало да приложи последиците от неизпълнение на тежестта на доказване, като приеме спорния факт за ненастъпил. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Д. Б. П. не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на 2 първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявени от Д. Б. П. срещу БАН искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 337 от 23.07.2019г. на Председателя на ответника - Б.А.Н.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Главен юрисконсулт“ в отдел „Правна дейност“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на сумата 5 850 лв. за периода 23.07.2019г. - 23.01.2020г.

В исковата молба не се оспорва, че ищецът не се е явил като процесуален представител на ответника в открити съдебни заседания по адм. д. № 10160/2018г. на АССГ. Изложени са съображения, че неявяването му за заседанията от 22.11.2018г. и 28.02.2019г. е станало след съгласуването и с одобрението на непосредствения му ръководител - началникът на отдел „Правна дейност“, докато към датата на заседанието от 09.05.2019г., ищецът е бил в отпуск. Посочва се, че цялата информация относно текущи дела е била предадена на новия началник на отдел „Правна дейност“. Оспорва да е имал задължение във връзка със събиране на изискуеми вземания от длъжник на ответника – сдружение „Детска академия“.

Във връзка оплакването във въззивната жалба, следва да бъде посочено, че като е възприел показанията на свидетелката К. за причините за неявяване на ищеца в заседания от 22.11.2018 г. и 28.02.2019 г., първоинстанционният съд не се е произнесъл извън диспозитивното начало в процеса, респ. не е излязъл извън предмета на делото, очертан с исковата молба.

В отговора на исковата молба са изложени доводи, че е била спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 193 и сл. от КТ.

Навеждат се доводи, че ищецът не се е явил на две поредни заседания по адм. д. № 10160/2018 г. на АССГ, страна по което е бил ответникът, като също не е уведомил новия началник на отдел „Правна дейност“ за делото и за насроченото по него заседание от 09.05.2019г., независимо че е бил в отпуск.

Поддържа се, че другото съществено нарушение на трудовата дисциплина на ищеца се изразява в непредприемане на действия по събиране на вземания на ответника към сдружение „Детска академия“ в продължение на повече от година.

Не се спори по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, съгласно сключен трудов договор № 1027/08.09.2017г., като въззиваемият - ищец е заемал длъжността „Главен юрисконсулт“ в отдел „Правна дейност“ при ответника. Съгласно приложената към договора длъжностна характеристика, основните трудови задължения на ищеца 3 включват осъществяване на процесуално представителство на БАН пред съдилищата и другите правораздавателни органи; предприемането на правни действия по събиране на изискуеми вземания на БАН и др.

Със заповед № 337/23.07.2019г., издадена от председателя на БАН, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта за уволнение се сочи, че ищецът не се е явил в съдебни заседания по адм. дело № 10160/2018г., насрочени за 22.11.2018г. и 28.02.2019г., като не е уведомил непосредствения си ръководител за насрочено по делото заседание на 09.05.2019г., както и че не е предприел правни действия за събиране на изискуемо вземане на БАН срещу длъжника сдружение „Детска академия“.

Тези действия са квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 предл. първо и т. 10 от КТ – неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и нелоялно отношение към работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, определени в длъжностната характеристика на работника. Прието е, че предвид характера на допуснатите нарушения и тяхната системност, те се явяват достатъчно тежки да обосноват налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение“.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че е спазена дисциплинарната процедура по чл. 193 и сл. от КТ. Намерил е, че посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина не са извършени виновно от ищеца. За неявяването в заседания по адм. д. № 10160/2018 г. на АССГ той е имал извинителни причини, като действията му са били съгласувани с непосредствения му ръководител – началникът на отдел „Правна дейност“. От друга страна е намерил, че по делото не се доказва категорично, че събирането на вземанията на работодателя към сдружение „Детска академия“ е било възложено на ищеца.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и законосъобразно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл.

272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване - така Решение № 160 от 01.06.2016г. по гр. д. № 222/2016 г., ІV ГО на ВКС.

На първо място следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за спазване на процедурата, предвидена в чл. 193 и сл. от КТ. От ищеца са изискани надлежно писмени обяснения. Въпреки определения за това кратък срок, му е предоставено достатъчно време за организира своята защита, както и достъп до нужната документация за това.

Самата заповед за уволнение е мотивирана, индивидуализираща нарушенията на трудовата дисциплина от обективна и субективна страна, като същите са квалифицирани по съответния законов текст. Работодателят е подвел 4 възприетите от него нарушения на трудовата дисциплина под нормата на чл.

187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ - неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и нелоялно отношение към работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, определени в длъжностната характеристика на работника, като е определил същите като тежки нарушения по смисъла на чл. 190, т. 3, т. 4 и т. 8 - системни нарушения на трудовата дисциплина; злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Евентуални недостатъци във връзка с обосноваването на квалификацията по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ не са от характера да затруднят защитата на ищеца срещу уволнението и в този смисъл не опорочават издадената заповед.

По отношение на нарушенията на ищеца във връзка с процесуалното представителство и явяването в съдебни заседания по адм. д. № 10160/2018 г. на АССГ:

По делото се установява, че БАН е била страна по посоченото административно дело, образувано по жалба срещу заповед на началника на СГКК. Не се спори, че ищецът е изготвил и подал жалбата срещу заповедта и че процесуалното представителство по делото е било възложено на него.