Решение № 79 от 13.03.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Р., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20224500100212 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.

Д. Г. Д. твърди, че на 17.07.2020г около 15.00 часа на път ІІІ- 5001,км.

1+ 520 в землището на гр.Д.м., обл.Р., претърпял пътно транспортно произшествие като пътник в лек автомобил „Волво“ с рег. № Р **** ВТ, управляван от К. Г. Д.. Твърди, че автомобилът, в който пътувал, бил блъснат от неправомерно движещ се в насрещната лента/тяхната/ лек автомобил „Ауди“ с рег № Р 79 97 КК, управляван от А. Д. А.. С влязло в сила решение по АНД № 253/21 на Районен съд-Бяла А. Д. А. е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на Д. Д. средна телесна повреда. Автомобила, управляван от виновния водач е била налице действаща към момента на произшествието застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответника ЗАД“ОЗК Застраховане“. След произшествието със съдействието на спешна помощ бил откаран в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ“КА.“АД-Р. където по спешност му била осъществена оперативна интервенция, включваща неврорафия и миорафия на увредения радиален нерв и мускули на дясната ръка, която била обездвижена с гипсова лонгета. Била обработена и превързана и разкъсно-контузната рана на лявото му ходило. В болницата бил до 27.07.2020г като при изписването му му било указано да следи за оток и подвижност на пръстите на дясната му длан. Поради липсата на чувствителност и изтръпване на дясната му предмишница, по дясната повърхност и пръстите на дясната му ръка, изразени отоци в същите места и невъзможност за движение в лакътната става и китката, се наложили последващи медицински инвазии. С оглед сложността на травмите бил насочен и приет на 26.08.2020г в УМБАЛ“Софиямед“ в „Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“.

Там на 28.08.2020г била извършена оперативна интервенция на увредените нервни влакна, за които било установено, че е налице пълно прекъсване на 1 радиалния нерв и компресия на медиалния нерв на ново лакътна става. Там продължило и лечението на болезнения белег на гърба на лявото му ходило след разкъсно-контузната рана, получена при произшествието. Кракът му изтръпвал и изпивтвал болка не само при докосване, но и спонтанно, което наложило по оперативен ред са се извърши реконструкция с локална кожна пластика. На 09.09.2020 бил изписан от клиниката и му била препоръчана последваща контролирана активна рехабилитация на ръката. Била му направена и поставена специална шина с отливка по уврежданата ръка, която шина носел около три месеца, като съобразно препоръката на лекуващия лекар не я свалял дори и по време на сън. Освобождавал ръката си от шината само при изпълнение на рехабилитационните процедури. В периода от 21.09.2021г-21.12.2021г провел предписаните му процедури без да се установи видимо подобрение. След това продължил с рехабилитация в домашни условия и със спорадични посещения в кабинет. Към настоящият момент актуалните прегледи и изследвания на увредената му ръка от специалисти- ортопед и невролог установявали изразена нервна увреда на радиалния нерв вдясно, средно тежка за улнарния нерв и лека за медиалния нерв в областта на предмишницата. Установява се и хопотрофия на мускулатурата на дясната му ръка, ограничени движения в лакетна и гривнена стави, пълна невъзможност да вдига тежести. За същия крайник се установява пълна липса на чувствителност в областта между лакътната и гривнената става от горната страна на предмишницата, а от вътрешната страна чувство за постоянно напрежение и изтръпване. Невъзможно му било да извършва фини движения с дясната си ръка, а захватът на дланта му бил сериозно намален. Не можел да се обслужва с тази ръка, нито да извършва някаква друга дейност без участието на здравата му лява ръка. Докато бил на лечение в УМБАЛ КА. освен силните болки, които изпитвал преди и след оперативната намеса, бил тежко фрустриран от непредсказуемостта на медицинското му състояние и най-вече възможността да загуби ръката си, която била спасена благодарение на усилията на лекарите в двете лечебни заведения без да е ясно в каква степен ще бъде функционалното й възстановяване. Болките в увредения му ляв крак от незаздравяващата рана също били нетърпими. Тежкото му физическо състояние било допълвано от невъзможността изобщо да се обслужва, тъй като дясната му ръка била водеща. Нямал възможност да поддържа хигиената си, а това бил найгорещия период от година. Поставената гипсова лонгета допълнително го затруднявала. В периода между двете болнични лечения и след това се настанил в дома на родителите си в гр.Д.м., за да има кой да се грижи за него.

Повече от 5 месеца след произшествието не съумявал да се справи с елементарните действия от бита. След известно време започнал да се приучва да извършва някой от дейностите, но те защото имал подобрение, а защото бил придобил някаква сръчност с лявата ръка. Дори и сега, когато раните му са заздравели, видимата разлика между двете ръце и невъзможността пълноценно да използва дясната, създавала у него чувство за непълноценност.

Тежкото увреждане се отразило необратимо и на професионалния му живот.

Целият му трудов стаж до момента на произшествието бил като сержант от въоръжените сили, служител в съдебна охрана, въоръжена охрана на обект със степен на режимност. След произшествието бил възпрепятстван да упражнява тази дейност. Затруднен бил да си намери каквато и да е друга работа, тъй като увредената му ръка е водеща и не е в състояние да извършва каквито и да било действия, изискващи физически усилия или сръчност.

2

Твърди, че след произшествието не е в състояние да вижда детето си, защото то живее в гр.Варна, и това го потиска, най-вече поради знанието, че това здравословно състояние, ще се запази. Не бил в състояние да се посветя на хобитата си, защото преди инцидента обичал да ремонтира и поддържа автомобилите на близки и приятели, а сега не можел да прави това, не можел и да ходи за риба.Особено го потискало, че е в зависимост от родителите и брат си, той като без техните грижи и помощ не е в състояние да се справя.

До произшествието той бил този, които помагал на родителите си, а сега не само, че не можел да им бъде полезен, но и ги натоварвал с грижите, които те полагали за него. Преди инцидента бил енергичен и силен, ведър и сговорчив, поддържал многобройни приятелства на работното си място и извън него, бил и в добра спортна форма. След произшествието и до настоящ момент се наложило да прекъсна многобройните си контакти.

Принудителната самоизолация влияела зле на психиката му и характерът му станал сприхав и конфликтен. Изобщо не можел да поддържа спортна форма.

Дясната му ръка била с грозни белези, била и значително по-слаба от другата.

Притеснявал се от хорските погледи. Знанието, че ръката му никога нямало да се възстанови, липсата на перспектива в житейски и професионален план го смазвала психически. Нямал желание да излиза и да се среща с хора,защото се чувствал непълноценен. Твърди, че е уведомил ответника на 26.08.2020г, за което била образувана щета № 0411-700-0006-2020.След приключване на производството по АНД № 253/21 на РС-Бяла също депозирал претенция до застрахователя на 27.01.2022, като на 14.03.2022 застрахователят го уведомил, че му е определено обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 4 160лв, с което той не се съгласил. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му от произшествието неимуществени вреди в размер на 100 000лв, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването-26.08.2020г до окончателно плащане и сумата от 1 160лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увредомяването26.08.2020г до окончателно плащане.

О т в е т н и к ъ т Застрахователно акционерно дружество“ОЗКЗастраховане“АД, със седалище и адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва механизма на настъпилото ПТП и счита, че описаният в исковата молба не отговаря на действително развилия си. Счита, че вина за настъпилия пътен инцидент има и пострадалия ищец. Твърди се, че от негова страна е налице съпричиняване в много висока степен. Същият се е возил без правилно поставен предпазен колан, в резултат на което тялото му се е движело свободно из купето на автомобила, удряло се е в твърди предмети, като вследствие на това са настъпили твърдените увреждания. Считат, че с поведението си пострадалия е спомогнал за настъпването на претърпените вреди и засилил техния интензитет. Освен това от мотивите на НАХД № 253/21 на Районен съд-гр.Бяла било видно, че водача на лекия автомобил „Волво“ К. Д. е с резултат от алкохолна проба 0.51 на хиляда промила алкохол.Ищецът се е качил съзнателно като пътник на управлявания с алкохол в кръвта шофьор и с това си десйтвие е бил наясно с реалната възможност да настъпят неблагоприятни последици. По тези съображения на основание чл.51,ал.2 ЗЗД счита, че размера на застрахователното обезщетение следва да се намали. Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП-то за ищеца са настъпили описаните увреждания.

3

Считат, че исковете в пълният им размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, а и са завишени по размер. Считат, че след като раната на ходилото се появява в медицинската документация едва на 03.09.2020, то тях не е в причинно-следствени връзка с процесното ПТП и изрично оспорват този факт. Считат, че ищецът не е доказал да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Считат, че предложеното от тях обезщетение отговаря на претърпените от ищеца болки и страдания. Оспорват претенцията на лихва, както и размера им, така и началния момент, от който се претендират, на първо място по аргумент за неоснователност на главния иск.

Третото лице-помагач ЗАД“Евроинс“АДСофия в писмено становище счита, че с оглед приложеното Решение № 134 от 20.10.2021 по НАХД № 253/21 по описа на РС-Бяла водачът на л.а“ Ауди“, модел А6, рег № Р **** КК е признат за виновен за ПТП и съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК спорът относно механизма се явява безпредметен. Възражението на ответника е наведено бланкетно, без да се посочи в какво се изразява несъгласието му и каква според него е била действителната фактическа обстановка. Оспорва твърденията на ответника за употреба на алкохол от водача на л.а“Волво“, модел С 60 с рег № Р **** ВТ, включително и за такава над допустимите стойности.Освен това твърди,че няма връзка между евентуалната употреба на алкохол и катастрофата. Не са налице действия или бездействия от страна на водача на „Волво“, които да са давели или допринесли за инцидента. Видно от мотивите към присъдата, причината за сблъсъка е била навлизане на другия участник в насрещната лента, полагаща се за л.а“Волво“. Последният се е движил правомерно и не е имал обективна възможност да предотврати удара. Присъединява се към възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. Подкрепят се и направените оспорвания по отношение на част от травматичните увреждания и връзката им с ПТП. Оспорва се продължителността на възстановителния период и степента на оздравяване. Оспорва негативните последици, описани в исковете молба, в емоционален, социален и битов план, както и връзката с инцидента.

Споделя становището на ответника за прекомерност на претенцията.

Третото лице-помагач К. Г. Д. в писмено становище оспорва изцяло твърденията на ответника, поради което е искано и привличането му като трето лице-помагач, а именно, че също има вина за произшествието, тъй като е управлявал л.а“Волво“ с рег № Р **** ВТ в нетрезво състояние. На мястото на произшествието му била направена проба за алкохол с дрегер, която показала съдържание от 0.51 промила, но той оспорил този резултат, поради което му била взета кръвна проба, която е установила концентрация на алкохол 017 промила-далеч под допустимото ниво от 0.50 промила. Тези обстоятелства били отразени в Констативен протокол за ПТП № 514/127 от 17.07.2020 на база Протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол № 435/20.07.2020г. Независимо от това твърди, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача А. Д. А., за което това лице било осъдено с влязло в сила Решение № 134 по НОХД 253/21 РС-Бяла.