Определение № 38 от 05.01.2022, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Перник, 05.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720104750 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129 и чл. 130 от ГПК:

Подадена е искова молба с вх. № 6 120/01.09.2021 г. /п.к. 31.08.2021 г./ от „Мултипъл плюс“ ЕООД, с ЕИК: 206303789 против „Паскал 05“, с ЕИК:

201716830, доуточнена с молба с вх. № 7395/28.09.2021 г.

След извършена проверка за редовността на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК и отстраняване на установените нередовности, съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника по делото с указания за подаване на отговор в едномесечен срок, обективирани в разпореждане по реда на чл. 131 от ГПК.

Съобщението е получено от ответника на 01.10.2021 г. като в дадения срок, а именно на 01.11.2021 г. от ответника е постъпил писмен отговор с вх.

№ 9519/01.11.2021 г. В така депозирания отговор ответникът е направил изрично възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд като се е позовал на арбитражна клауза, обективирана в чл. 18, ал. 2 от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент от 01.07.2015 г., сключен между ответника и дружеството „Фючър енерджи“ ЕООД, чийто частен правоприемник, досежно облигационната връзка по цитирания договор, е ищецът „Мултипъл плюс“ ЕООД съгласно твърденията в исковата молба.

По тези съображения производството по делото е оставено без движение като на ищеца е дадена възможност да изрази становище по направеното възражение за наличие на арбитражно споразумение между страните, обективирано в арбитражна клауза от договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент от 01.07.2015 г. /чл. 18, ал. 2/, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Посоченото 1 разпореждане № 8728/24.11.2021 г. е връчено на ищеца на 02.12.2021 г.

Въпреки това в дадения от съда срок съгласно разпореждането ищецът не е изразил становище по възражението за наличие на арбитражна клауза, нито срещу нейната валидност.

При преглед на материалите по делото, съдът намира следното:

Възражението за наличие на арбитражна клауза е направено от ответника в срока по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и основателно.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК /Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г./ страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В случая се касае именно за имуществен спор по неизпълнение на договор. Не е налице и някое от предвидените от процесуалния закон изключения, доколкото потребител по смисъла на § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а в случая, както ищецът така и ответникът са търговски дружества.

Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения /чл. 7, ал. 2 ЗМТА in fine/.

Съдът намира, че в настоящия случай е налице валидна арбитражна клауза, уговорена между страните в чл. 18, ал. 2 от ОУ на договора за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент от 01.07.2015 г. Както договорът, така и общите условия са подписани от всяка от страните. В тази връзка и съгласно цитираният текст „споровете, възникнали по тълкуването, изпълнението или неизпълнението на договора се решават от

Арбитражния съд приБългарската търговско промишлена палата, която е юридическо лице със седалище в гр. София в съответствие с Правилника му за решаване на подобен род дела“.

Безспорно е че към Българската търговско - промишлена палата е създаден Арбитражен съд, със седалище в гр. София /така и чл. 1 от Устава на АС при БТПП/. Арбитражният съд е индивидуализиран в достатъчна степен.

Не би могло да се приеме и че арбитражната клауза е едностранно наложена от праводателя на ищцовото дружество, тъй като е включена в подписания от страните писмен договор и общи условия /също подписани/. При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства, настоящият съд приема, че страните са уговорили писмено в сключения между тях договор арбитражна клауза, според която при възникнали спорове по

2 изпълнението/неизпълнението на договора за продажба на електрическа енергия същите да бъдат отнесени за решаване към Арбитражния съд към Българската търговско- промишлена палата. Затова уговорената с чл. 18 от ОУ арбитражна клауза е валидна и е произвела целеното от страните правно действие.

По изложените съображения настоящият състав приема, че приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено в срока за отговор на исковата молба от ответника и същото е основателно - налице е позоваване на арбитражната клауза, извършено в срок от ответника. Налице е относителна процесуална пречка за разглеждане на делото - наличието на арбитражно споразумение /чл. 19 ГПК/ - така Тълкувателно решение № 4/7.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2016 г., ОСГК, т.е. налице е неподведомственост на спора на общите съдилища – чл.

15, ал. 1 ГПК.

Искането за разноски, направено от ответника в отговора на исковата молба, е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В определение № 213/15.03.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 157/2010 г., ІІ т.о. е прието, че при направено в срок възражение по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА във вр. с чл. 19 от ГПК, когато намери за основателен отвода на ответника за подведомственост на спора на арбитражен съд, сезираният съд прекратява производството по делото, но той не само няма задължение, но и правомощие да изпрати делото за разглеждане на договорения от страните решаващ орган, а в определение № 105/11.02.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 975/2012 г., ІІ т.о. в отговор на поставения пред касационния съд процесуален въпрос „при прекратяване на делото поради приет отвод по чл. 8, ал. 1 ЗМТА вр. чл.19 ГПК длъжен ли е държавният съд, пред който е предявен иска да препрати делото на компетентния арбитражен съд и дължат ли се в тази хипотеза разноски в полза на ответника по делото“ освен, че посоченият в предходното определение на ВКС извод за липса на правомощие на държавния съд да препрати делото на арбитражния съд е споделен и подкрепен напълно, е прието от състава на ВКС в отговор на въпроса за дължимостта на разноските в тази процесуална ситуация, че „при наличието на арбитражно споразумение и възражение на ответника, съдът се десезира по време на висящността на допустим съдебен процес. Инициирането му от ищеца при несъобразяване с договорената арбитражна клауза съставлява основание за възлагане в негова тежест на направените от ответника разноски до прекратяване на производството по делото поради наличие на относителна отрицателна процесуална предпоставка за продължаване на неговото развитие“. В определение № 791/06.12.2012 г. на ВКС по ч. т.д. № 657/2012 г., I т.о., отново е посочено, че аналогично на внесената държавна такса, направените от ответника разноски до момента на прекратяването имат своето процесуално основание, тъй като прекратяването не настъпва по силата на закона, нито се 3 касае за процесуална пречка, за която съдът следи служебно. Разноските са провокирани от несъобразяване ищеца с договорената арбитражна клауза относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, от което следва, че ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от последващото му прекратяване, при позоваване на ответника за съществуването й, в срока по чл. 8, ал. 1 вр. с § 3 ПЗР на ЗМТА. Същото е прието и в практиката на инстанционните съдилища – напр. определение № 2242/14.10.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 3409/2013 г., определение № 565/30.10.2017 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 728/2017 г., определение № 1585/15.07.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 2664/2013 г.

Към отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие от 25.10.2021 г. със заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т.

1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г.

ОСГТК, което адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено на ответника.

По отношение на държавната такса внесена от ищеца същата не подлежи на връщане по следните съображения: по силата на чл. 15, ал. 1 от ГПК съдът следи служебно дали заведеното дело е подведомствено на съда.

От друга страна, страните по имуществено спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, като сключат арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред арбитражен орган - чл. 19 от ГПК. За разлика от общия случай на неподведомственост на делото, когато спорът следва да се разгледа и реши от орган извън системата на гражданските съдилища, за наличието на арбитражно споразумение съдът не следи служебно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, приложим и за арбитражни споразумения между страни със седалище в Република България /§ 3 ПЗР на ЗМТА/, съдът, пред който е предявен спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.

Следователно предявеният иск пред съда е допустим и подведомствен на съдилищата, ако не е заявен отвод от ответника за неподведомствеността му поради наличието на арбитражна клауза. Недопустимостта съдът да се произнася служебно по подведомствеността в тази хипотеза обуславя и редовност на процесуалните действия по администрирането на делото, включително и събирането на държавна такса. При наличието на арбитражно споразумение и възражение на ответника, съдът се десезира по време на висящността на допустим съдебен процес, поради което внесената държавна такса не подлежи на връщане, т.е. при прекратяване на производството по делото поради заявен отвод за неподведомственост на спора с оглед наличието на арбитражна клауза, внесената държавна такса не подлежи на връщане /така определение № 459/06.07.2012 г. на ВКС по ч.т.д.

№ 226/2012 г., I т.о., определение № 791/06.12.2012 г. на ВКС по ч. т.д. № 657/2012 г., I т.о., определение № 1585/15.07.2013 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 2664/2013 г./.

По тези съображения и настоящото производство следва да бъде 4 прекратено без делото да се изпраща на БТПП.

В тази връзка следва да бъде обезсилена и заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 307/2021 г. по описа на Пернишкия РС. Същевременно съдът констатира, че срещу последната е депозирано възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Със същото се претендират разноски за изготвяне на възражението – в размер на 300 лева, което е подадено от процесуален представител като са представени списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Предвид основанието за прекратяване на настоящото производството и обстоятелството, че претендираните разноски са действително извършени, видно от договора за правна защита и съдействие от 21.05.2021 г., а и техният размер, то съдът намира, че разноските следва да бъдат присъдени на длъжника изцяло.