Решение № 280 от 14.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Димитър Фикиин

Емилия Колева при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Д. Анг. Д. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за възобновяване № 20241000600591 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл. 420, ал.

2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на наказателно дело от осъдения М. Е. Е., чрез адвокат А. Г., от САК, с което се иска да бъдат отменени въззивно Решение №56/05.04.2024 г., по ВНОХД № 20/2023 г., на Окръжен съд - гр. Видин и първоинстанционна Присъда № 260001/29.11.2022 г., по НОХД № 85/2018 г., по описа на Районен съд - гр. Белоградчик, постановени по отношение на молителя Е. и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство, водено срещу подсъдимия по обвинение за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност.

Първоначално в искането защитата счита, че и двата съдебни акта на двете съдебни инстанции са постановени в нарушение на закона, при съществено противоречие на процесуалните правила, при което наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от 1

HПК. В заключение се иска посочените съдебни актове да бъдат отменени и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство, водено срещу осъденото лице по обвинение за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност.

На първо място в искането защитата е направила кратка теоретична разработка на давността по чл. 80, ал. 1 НК, както и на обстоятелствата, водещи до нейното настъпване съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК.

След това защитата е изразила становище, че към настоящия момент е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (ДВ, бр.26/2010 г.)., считайки за приложима именно тази правна норма, доколкото срещу подсъдимия е било повдигнато обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК, наказуемо с наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Съобразно това наказание размерът на давностния срок според защитата бил този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който размер следвало да бъде до шест години.

Тъй като деянието било извършено на 02. 07. 2013 г., към настоящия момент били изтекли 10 години и девет месеца - срок, който надвишавал с една втора предвидения в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК срок. Когато условията за прилагането на давността се разкриели в съдебната фаза на наказателния процес, в това число и пред въззивния съд, защитата сочи, че действието на прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т.3 НПК било обусловено от волята на подсъдимия. Последната разпоредба не се прилагала, когато подсъдимият направи искане производството да продължи. Тъй като в процесния случай подсъдимият Е. пред Окръжния съд-Видин изрично не бил заявил искане наказателното производство да продължава или не, поради незнание за това му право и поради неразясняването му от съда, защитата счита, че прекратителното основание по чл. 289, ал. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 НПК, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК било налице и въззивният съд бил длъжен да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство на основание чл. 334, т. 4 от НПК.

В съдебно заседание пред Софийския апелативен съд защитата поддържа искането на същите основания. Излагат се и допълнителни съображения, намиращи израз в следното:

На първо място се излагат доводи, че в три поредни съдебни заседания първоинстанционният съд, снемайки самоличността на частния обвинител, 2 бил допуснал неточност в съдебния протокол, записвайки веднъж, че той е неграмотен, а след това, че е с основно образование, което според защитата било голяма грешка.

На следващо място, защитата излага твърдението, че в постановление за спиране на наказателното производство от 05.11.2015 г. на Районна прокуратура – Белоградчик, било посочено, че на И. била причинена имотна вреда в размер на 4 350 лева, а цялото производство пред Районен съд Белоградчик и Окръжен съд - Видин се водели за 10 000 лева. Такава била и претенцията на И. и такава сума била приета в крайна сметка както в присъдата на Районен съд - Белоградчик , така и в Решението на Окръжен съд – Видин, с което тя била потвърдена.

Още по-съществено било нарушението в определението от 20.11.2015 г. по ЧНД № 255/2015 г. на съдия А. К., в което тя казвала, че разписката - обект на проведената графическа експертиза, била съставена от свидетеля М. Е., при положение, че заключението на експертизата, провела съответното изследване било, че съдържанието не е попълнено от самия М. Е..

На следващо място, се твърди, че досъдебното производство първоначално се е водило 3 години срещу неизвестен извършител при положение, че с М. Е. били правени очни ставки и разпознавания. Защитата недоумява как в един момент обаче прокуратурата е решила да внесе обвинителен акт и съдия К. да разгледа това дело, да го приключи през 2022 г. и да присъди наказание от 1 година лишаване от свобода за това, че делото се проточило твърде дълго време. Защитата недоумява също така, кой нормален човек ще изтърпи да се води дело срещу него 10 година и 8 месеца за едно такова деяние, което било абсолютно недоказано, тъй като съдия К. в първоинстанционното производство не допуснала извършването на тройна графическа експертиза, а се доверила само на изготвената вече в досъдебното производство такава. Не било записано и искането на адвокат М., предишният защитник на Е., за назначаване на тройна експертиза. В крайна сметка според адвокат Г. приетата експертиза, с която той бил запознат, била абсолютно неточна. В нея фигурирали отделни фрагменти от дадена буква, а не цяла буква, независимо от дадения сравнителен материал.

Според защитата било недопустимо за едно престъпление, за което се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ и за което била постановена 3 присъда 1 година, да се чака 10 години и 8 месеца, при положение че осъденият навсякъде бил казал, че тази разписка не я е издал той.

На следващо място, защитата твърди, че първоинстанционният съд в рамките на 5-6 заседания не бил дал думата нито на прокуратура да задава въпроси, нито на частния обвинител, нито на адвоката на частния обвинител, нито на подзащитния му М. Е., което намира за грубо процесуално нарушение.

Алтернативно защитата прави искане, ако съдът намери основания, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Белоградчик.

Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице сочените от защитата основания за възобновяване на въпросното дело.

Осъденият Е. в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан, като сочи за това причини от социално битов характер и твърди, че не е извършил престъплението.

Настоящият състав на Софийския апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на осъдения Е. за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 от НПК съдебен акт.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, като мотивите на настоящия състав за това са следните:

С присъда № 260001 от 29.11.2022 г., по нохд № 85/2018 г., Районен съдгр. Белоградчик е признал подсъдимия М. Е. Е. за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като му е наложил наказание за срок от една година „лишаване от свобода“, а на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС му е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият Е. да изтърпи отделно и определеното му наказание с присъда № 464/03.05.2012 г., по нохд № 81/2012 г. на PC-Перник, влязла в законна сила на 19.05.2012 г., а именно - осем месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС също да изтърпи при първоначален “общ” режим.

4

С присъдата съдът е осъдил Е. да заплати на И. Г. И., от с. ***, общ.

***, обл. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата 10 000,00 лв. / десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с деянието, предмет на делото, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2013 г. до окончателното й заплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е разпоредил и с разноските по делото.

С решение № 56 от 05.04.2024 г., по внохд № 20/2023 г., Окръжен съд гр. Видин е потвърдил присъдата на Районен съд – Белоградчик.

При внимателен прочит на направеното искане за възобновяване, настоящият състав счете за необходимо да отбележи, че макар в същото да се претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК,/нарушаване на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание/ част от изложените доводи на практика касаят необоснованост на съдебните актове на двете съдебни инстанции. Необосноваността не представлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК, поради което в случая съдът не дължи произнасяне по него. В настоящото производство апелативният съд не е съд по фактите, а по правото, и той се произнася за правилното приложение на материалния закон въз основа на установените от решаващите съдебни инстанции фактически констатации.

Следователно, всякакви претенции, изведени от личната преценка на атакуващата страна за допуснати нарушения, свързани не с процесуалната законосъобразност на доказателствения анализ, извършен от предходните съдебни инстанции, чийто акт подлежи на контрол и ревизия, а с основанията за кредитиране или не на доказателствените материали, не влиза в обхвата на произнасяне на апелативния съд в производството по възобновяване. И това е така, дори и необосноваността да е прикрита под оплаквания за реализирани съществени процесуални нарушения, какъвто е и настоящия случай. Въпреки това и за да поясни защо въпросното искане и в тези му части следва да получи отрицателен отговор, настоящият състав счете за нужно да отговори в края на мотивите си накратко и на възражението, че графологичната експертиза не установявала осъденият Е. да е изготвил въпросната разписка, както и съдържанието й да е било попълнено от него.

При внимателно запознаване с мотивите на първоинстанционния и на 5 въззивния съдебен акт настоящият състав намира, че инстанциите по същество не са допуснали съществени процесуални нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствата, рефлектиращи върху изграждане на вътрешното им убеждение по фактите, поради което този род възраженията в искането следва да бъдат оставени без уважение. Въз основа на проверените и правилно установени фактически обстоятелства, правилно е бил приложен и материалния закон. Въззивната инстанция правилно е приела, че пред първостепенния съд са били събрани в достатъчен обем и пълнота необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна писмени и гласни доказателства, които първостепенният съд е подложил на обстоен анализ, в резултат на което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Двете съдебни инстанции, на които законът възлага установяването на фактите, са изпълнили процесуалните си задължения по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, при което са достигнали до обосновани изводи. Извършената проверка не установи превратно ценени доказателства и пренебрегване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на правно значимите обстоятелства, обхванати от предмета на доказване.

Основният довод за възобновяване на наказателното дело, който защитата на осъденото лице изтъква както в искането си за възобновяване, така и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, е изтичането на предвидената в закона давност за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК към момента на постановяване на въззивното решение, поради което, според защитата, Окръжен съд - Видин е следвало да отмени постановената присъда и да прекрати наказателното производство на основание чл. 334, т. 4 НПК.