Решение № 9 от 21.08.2026, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ивайловград, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Михаил Т. Митрев като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20265650200015 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят Д. И. П., с ЕГН ********** от гр. Ивайловград обжалва наказателно постановление (НП) № 25-0276-000154 от 10.03.2026 г, издадено от С.Д.Д. на длъжност полицай, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255,65 евро, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са му отнети 10 контролни точки, на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г., за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Обжалва се изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно и се претендира неговата отмяна. Твърди се, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Оспорва се материалната компетентност на полицейския наряд, извършил проверката на жалбоподателя. Изтъква се, че жалбоподателят не бил уведомен по никакъв начин, че регистрацията на автомобила му е прекратена на някакво основание.

Сочи се, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като собственика бъде уведомен за това, като в случая това не било сторено от компетентния орган. Моли се процесното НП да бъде отменено ката незаконосъобразно, ведно с всички законови последици от това.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Налбантов, поддържа жалбата по наведените доводи.

Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Административно-наказващият орган – полицай С.Д.Д., не взема становище по жалбата и не се явява в съдебно заседание.

1

РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомени на осн. чл. 62 от ЗАНН не встъпват в процеса.

Правни съображения.

След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът констатира от фактическа страна следното:

На 04.12.2025 г., около 12.02 ч., в гр. Ивайловград, ул. „България“ 1 в посока на движение към ул. „Беломорска“, при изпълнение на служебните си задължения мл. инспектор В. Д. В., в присъствието на свидетеля А. Е. П. е съставила АУАН № 3422558 на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил – БМВ Х 5, с рег. № *******, сив на цвят, собственост на И. Д.в П., което е с прекратена регистрация от 25.09.2024 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

Актът е връчен на жалбоподателя на 04.12.2025 г.

Наказателно постановление № НП 25-0276-000154 от 10.03.2026 г. е връчено на жалбоподателя на 31.03.2026 г. С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 255,65 евро, лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № I з-2539/17.12.2012 г.

Жалбата срещу НП е подадена до Районен съд – Ивайловград чрез РУ Ивайловград, в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество основателна.

Родово и местно компетентен да разгледа жалбата е РС – Ивайловград.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че при издаване на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е издаден от компетентен орган, предвид приложената по делото МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. Съдът не споделя посочените в жалбата доводи за нарушаване на изискването за форма на АУАН. Актът е издаден в предвидената в ЗДвП форма, от компетентен орган като допуснатото нарушение е описано подробно, както от фактическа, така и от правна страна. Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение на правилата на ЗДвП е административно наказани и доказателство за този извод е подадената в срок жалба срещу процесното НП.

По отношение на материалната компетентност на административнонаказващият орган съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя. Процесното НП е издадено от мл. инспектор С.Д.Д., назначен на длъжност полицай, към датата на издаване на процесното НП, видно от приложените по делото Заповед № 272з-325/06.02.2026 г. и Акт за встъпване в длъжност. На основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 3.8. от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, приложена по делото, оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП са началниците на РУ при ОДМВР. Липсва изрично оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената на мл. инсп. С.Д. категория.

При така установеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно като издадено от некомпетентен орган, поради което същото подлежи на отмяна.

Независимо от самостоятелното основание за отмяна на наказателното постановление за пълнота следна да се отбележи, че както в чл. 143, ал. 10 от 2

ЗДвП, така и чл. 18б от Наредба І – 45 от 24.03.2000 г., е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.От друга страна разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ГФ уведомява компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България да прекратят регистрацията на моторното превозно средство.

В случая, по делото е приложено писмо с рег. № 1253р-715/20.01.2026 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, в което е посочено, че до собственика на лекия автомобил И. Д.в е било изпратено уведомително писмо с обр. разписка, като съобщението е било върнато от „Български пощи“ с резултат „непотърсено“. В този смисъл, липсват доказателства, жалбоподателят или собственикът на МПС, да са били уведомени от ГФ, по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за липса на застраховка.

Нещо повече, според чл. 143, ал. 10, изр. 1 – во, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от ГФ по чл. 574, ал. 11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т. е. това е задължение на органа, който прекратява служебно регистрацията.

Предвид горното, липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е извършено от жалбоподателя виновно, което предпоставя извод за несъставомерност, поради липса на субективен елемент, че санкционираното лице е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

В тази насока е и ТП № 2 от 25.04.2023 г. на ОС от НК на ВКС по тълк. дело № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което "не се наказва с предвиденото в чл. 75, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство".

По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и на това отделно самостоятелно основание, поради което подлежи на отмяна.

По разноските.

На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал.2 от същия член се посочва, че а ко заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона 3 за адвокатурата.

Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв. (255.65 евро).

Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В конкретния случай, съобразно изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от ОДМВР - Хасково.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 25-0276-000154 от 10.03.2026 г, издадено от С.Д.Д. на длъжност полицай, с което на жалбоподателя Д. И. П. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „П.“ № 8, на основание чл. 175, ал.

3, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255.65 евро, лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Хасково, на основание чл. 63д от ЗАНН, да заплати на Д. И. П. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „П.“ № 8, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________ 4