Решение № 267 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100500206 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 87528 от 21.11.2023г. от „Ню Проджектс Консулт" ЕООД, ЕИК 202054931, чрез процесуален представител против Решение № 3383 от 20.10.2023г., постановено по гр.д. № 1618/2023г. на РС - гр.Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК 000082346, гр. Белослав, иск с правно основание чл.422 и сл. от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК 000082346, гр. Белослав, дължи на ищеца „Ню Проджектс Консулт" ЕООД, ЕИК 202054931, сумата от 492,36 лв. с ДДС, представляваща стойността на получени без основание през 2019г. на 18.09. - 36,600 кг. грозде, на 20.09. - 40,26 кг. ябълки, на 25.09. 40,26 кг. круши и на 27.09. - 40,26 кг. банани, за която е издадена Заповед № 7483/ 29.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 14292/2022г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК 000082346, гр. Белослав, а именно - ДФ „Земеделие", ЕИК 121100421.

Считайки обжалваното решение за недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила , моли 1 за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен. Оспорва се извода на съда, че ответникът е получил и приел плодовете не без основание, както и че приложима в отношенията между страните е Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко“, като претенцията на ищеца е за възстановяване на направени разходи за доставени плодове по възлагане на ДФ „Земеделие“. Излага, че още в исковата молба ищецът – въззивник е твърдял, че няма договор нито с училището, нито с ДФ “Земеделие“, а е доставил плодовете по възлагане от ДФ. Излага , че съда е дал погрешна правна квалификация на предявения иск. Навежда твърдения, че ищецът доставил плодовете на ответното училище поради грешка, считайки, че СУ „Св. Св. Кирил и Методий" е включено в схемата „Училищен плод“ за 2019/2020г., както и че „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД доставил плодове на СУ „Св. Св. Кирил и Методий", които ответникът приел, тоест било налице постигнато съгласие между страните за продажба на плодовете на обичайната цена за този вид продажба. След като плодовете били приети, от ответника се дължала уговорената продажна цена, обективирана в издадената фактура. Твърди , че е налице основание за плащане на предадените и приети плодове, в случая продажба на плодове между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и СУ „Св.

Св. Кирил и Методий", т.к. ответникът бил спестил разходи, които са действително необходими и е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от имуществото на дружеството. Аргументира се с подробно излагане на разпоредби от Наредба № 6 от 10 август 2011 г. на Министъра на здравеопазването, Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и др. нормативни актове. Излага , че след като финансирането на плодовете било осигурено от държавния бюджет, то СУ „Св. Св. Кирил и Методий", имало задължение да заплати доставените продукти. СУ „Св. Св. Кирил и Методий", е получила плодове без основание поради грешка от страна на ищеца, с които се обогатила за негова сметка, което в нарушение на съдопроизводствените правила не било обсъдено от съда. Излага , че доколкото не се касае за периодични доставки, то приложим е 5-годишния, а не тригодишния давностен срок.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Поддържа изложените аргументи и оспорвания изложени в отговора на исковата молба. Оспорва изложените във въззивната жалба твърдения и доводи на ищеца, че процесната доставка на плодове и зеленчуци, обективирана във фактура №8200000524/30.09.2019г., е в резултат на извъндоговорни отношения помежду им. Излага, че аргументацията с чл. 10 от НАРЕДБА № 6 от 10.08.2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения /в училището не се обучават деца от тази възрастова група/, в чл. 12 от НАРЕДБА за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, както и твърдението за липсата на необходимост от провеждане на обществена поръчка по чл.20, ал.5, вр. чл.4, т.З от ЗОП са неотносими към доказване на материална 2 легитимация. Средствата, които училището получава съгласно НАРЕДБА за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, се отнасят към други компоненти на храненето на учениците и са обект на други финансови взаимоотношения. Заявки, произтичащи на посочените основания, към „Ню Проджектс Консулт" ЕООД не са правени. Доставените „по грешка" плодове и зеленчуци по фактура №8200000524/30.09.2019 г. са в съответствие с Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" и се развиват по логиката и регламента на този нормативен акт, което е видно от приетите по делото доказателства Приемо-предавателен протокол № 1, декларация на ищеца, подписана с елекронен подпис на 30.09.2019 г., с която удостоверява, че "предоставените отчетни документи за извършени доставки за периода от 17.09.2019 г. до 27.09.2019 г. ще се представят за заявяване пред ДФ „Земеделие" и сумите, посочени във фактурите, няма да бъдат предявявани към повереното Ви учебно заведение", както и фактура №8200000524/30.09.2019 г. За последната твърди , че му е станала известна за първи път в настоящото производство, не е постъпвала в деловодната система на СУ „Св.св. Кирил и Методий", не е осчетоводявана за 2019 г.

Претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от трето лице - помагач на страната на ответника СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК 000082346, гр.

Белослав - ДФ „Земеделие", ЕИК 121100421, в който същата се оспорва като неоснователна и несъобразена с доказателствата по делото. Излага, че в жалбата е потвърдено от страна на ищеца –въззивник, че е доставил плодовете поради грешка, както и, че фонда изплаща суми по схемата при строго регламентиран ред, чиито спазване гарантира изразходването на средства от европейския фонд целесъобразно, поради което изплащането на суми не възниква автоматично. Претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия,чрез представляващия –Директора на СУ поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание по същество, третото лице помагач на въззиваемия, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата. Претендира потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Ню Проджектс Консулт" ЕООД, ЕИК 202054931 против СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК 000082346, гр. Белослав, с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите посочени в Заповед № 7483/ 29.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело№ 14292/2022г. по описа на ВРС.

3

В исковата молба ищеца твърди, че ответникът е заявил участие по схема „Училищен плод" с подаване на декларация в ДФ „Земеделие" за три учебни години 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. Ищецът е одобрен изпълнител за доставка на плодове на ответника. През м. септември 2019г. ищецът е доставил плодове на ответника, както следва: на 18.09. - 36,600 кг. грозде, на 20.09. - 40,26 кг. ябълки, на 25.09. - 40,26 кг. круши и на 27.09. - 40,26 кг. Банани, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан и от двете страни. Въз основа на протокола била издадена фактура от 30.09.2019г. на обща стойност от 492,36 лв. с ДДС. Между страните няма нито формален, нито неформален договор, поради което е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника, а претенцията на ищеца се основава на извъндоговорно основание. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който иска се оспорва като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че ищецът е одобрен от ИД на ДФ „Земеделие" за извършване на доставки по схема „Училищен плод", финансирана от Европейски фонд за гарантиране на земеделието и националния бюджет. Излага , че МЗХГ организира и координира дейностите по програмата, като всички плодове и зеленчуци са от доставчици, предварително сертифицирани за тази дейност. Приложимият нормативен документ в случая е Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Съгласно чл. 4 от Наредбата ДФ „Земеделие" изплаща на изпълнителя стойността на доставените плодове и зеленчуци. Не се спори, че посоченото от ищеца количество плодове е доставено реално. Оспорва издадената от ищеца фактура. Излага се, че такава не е постъпвала в счетоводството на ответника. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца. Съдът дава правната квалификация на иска въз основана на твърдените в обстоятелствената част на исковата молба правнозаничими факти /в този 4 смисъл Решение № 241/15.01.2021г. по гр. дело № 3796/2019г. , IV-то гр. о. на ВКС/ .

Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба указва вида и съдържанието на търсената защита. Сочената от ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му твърдения, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно. Настоящия съдебен състав намира, че предявения от ищеца иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.59 от ЗЗД, доколкото съобразно изложените в исковата молба твърдения се касае за опосредено, а не за директно разместване на имущество, като се претендира стойността , с която ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца. Преквалифицирането на иска от настоящата инстанция не води до промяна на подлежащите на доказване правнорелевантни факти.