Решение № 359 от 20.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Бургас, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100500395 по описа за 2026 година

Постъпила е въззивна жалба от С. А. Х. от гр. *** чрез особен процесуален представител против решение №2550 от 17.11.2025 г. постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№4112/2023 г. , с което се приема , че същата дължи на „В и К“ЕАД сумата от 307.83 лв. , представляваща приспадащата й се част от сумата от 615.67 лв. която представлява обща стойност на доставена , отведена и пречистена вода за периода 15.01.2020 – 26.09.2022 г. съгласно фактури за периода 25.02.2020 – 25.10.2022 г. , сумата от 29.53 лв. , представляваща приспадащата й се част от сумата от 59.06 лв. , която представлява сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците и законна лихва. С. Х. е осъдена да заплати и 1105 лв. разноски. Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се че не са представени доказателства относно факти на които се основава иска.

Установява се че титуляр на партидата е друго лице – К.Т..Не се установява че към момента на доставяне на услугата абонат е била С. Х.. Представен е нотариален акт от 2008 г. , според който тя действително фигурира като собственик , но не са представени доказателства дали за този период ответницата реално е обитавала имота и е имала качеството на потребител на услугата на „В и К“. Липсват доказателства за реалното обитаване на имота от ответницата. Не са ангажирани доказателства при условията на пълно и главно доказване за процесния период. Не се установява валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата. Липсва извлечение от Книгата на етажните собственици. Това не доказва и качеството на потребител на услугата на В и К от страна на ответницата Х. по смисъла на „Общи условия за предоставяне на В и К услуги 1 на потребителите от В и К – оператор въз основа на което се претендира процесната сума.

Освен това страната се позовава на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и сочи , че е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземания : - за 25.87 лв. за фактура от 25.02.2020 г. , за сума от 3.08 лв. по фактура от 25.03.2020 г. , за сумата от 3.20 лв. по фактура от 27.04.2020 г. , за сумата от 3.30 лв. по фактура от 26.05.2020 г. и за сума от 47.09 лв. по фактура от 25.08.2020 г. Моли се за изцяло за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново решение , с което предявения иск изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на възнаграждение. Въззивната жалба се поддържа пред съда от процесуалния представител на страната.

В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна , сочи се че е бланкетна. Поддържа се постановеното от съда решение. Според страната е безспорно , че ответницата Х. е придобила имот през 2008 г. От този момент съгласно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги / ЗРВКУ / и чл.3 ал.1 от Наредба №4 възниква качеството на потребител на ответницата. Според въззиваемия дали ответницата лично обитава имота е ирелевантно обстоятелство. Имотът може да е ползван от трети лица , което не е доказано , но това не освобождава титуляра от освобождаване от задължението да заплаща предоставените В и К услуги. В с.з. на 25.03.2024 г. при разпита на К. Я. се установява , че С. е била видяна , когато й е било занесено предупреждението за дължимите суми и тя се е разписала. От тези показания следва , че ответницата лично е ползвала процесния имот и се е ползвала лично и от услугата на „В и К“. Според страната съдът правилно е преценил и е направил извода , че е налице реално потребление на услугата и водоснабдяването, но липсва плащане. Доказано е и валидно облигационно правоотношение. По делото са били допуснати и приети съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертизи , които са били приети от страните и не са били оспорени. От тези експертизи се установява по безспорен начин , че процесния имот на С. Х. е водоснабден , за процесния период са потребени доставяните от „В и К“ услуги , които са обективирани в процесните фактури , които са редовно осчетоводени при редовно водено от ищцовото дружество счетоводство. По отношение на възражението за изтекла давност се прави възражение – че то е преклудирано и неоснователно. Съгласно чл.131 от ГПК ответникът е длъжен да направи своите възражения пълно и изчерпателно. С депозирания ОИМ ответната страна не е направено възражение за изтекла погасителна давност. Такова не е направено и в проведените съдебни заседания. Това възражение е направено едва в отговора на въззивната жалба , поради което се явява процесуално недопустимо и се моли съдът да не го разглежда като преклудирано. Моли се за изцяло потвърждаване на обжалваното решение и да се отхвърли въззивната жалба на С. Х. като неоснователна и недоказана.Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. Пред съда представител на страната не се явява. С писмена молба се поддържа изложеното становище по въззивната жалба.

2

Не се правят нови доказателствени искания от страните.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№4112/23 г. по описа на РС – Бургас е било образувано по исковата молба на „В и К“ ЕАД против С. А. Х. от гр. *** , с която се иска да се приеме за установено че ответницата дължи на ищеца сумата от 307.83 лв. , представляваща припадащата й се част от сумата от 615.67 лв. , която представлява общата стойност на доставена , отведена и пречистена вода през периода 15.01.2020 – 26.09.2022 г. съгласно фактури , издадени за периода 25.02.2020 – 25.10.2022 г. , сумата от 29.53 лв. , представляваща припадащата й се част от сумата 59.06 лв. , която представлява сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури , дължимо за периода 26.03.2020 - 25.11.2022 г. както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявената претенция е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. С чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С ОИМ ответницата Х. чрез назначения особен представител е оспорила иска като недоказан и неоснователен , моли се за отхвърлянето му. Твърди че по делото не са представени доказателства за наличие на задължения на ответницата.

От фактическа страна се установява , че ответницата по нотариален акт се явява собственик на водоснабден обект в гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.*. По делото е извършена експертиза , която установява наличие на един измервателен уред в жилището , разположен в помещение – баня – тоалетна. Има поставена пломба на водомера и на входящия холендър на водомера има и прикачен баркод за отчитане с мобилно устройство. За процесния период отчитането на измервателния уред е било извършено по електронен път , посредством използване на мобилно устройство и електронен карнет. Общата изразходвано количество вода , преминало през измервателното устройство за посочения в петитума на иска отчетен период от 15.01.2020 до 26.09.2022 е 208.31 куб.м , от които отчетени по водомер – 205 куб.м и начислени по „разпределение“ – 3.31 куб.м. За начисленото количество вода по „разпределение“ е спазен реда по чл.39 ал.2 от Наредба №4. Отчетеното количество вода е фактурирано за „В и К“ услуги въз основа на определените с актове – Решения на ДКЕВР цени. От счетоводната експертиза се установява , че процесните 25 броя фактури са осчетоводени при ищеца в отчетните регистри по ЗДДС – Дневник за продажбите и СД по ДДС за съответните данъчни периоди. Начисленият ДДС в размер на 20% върху данъчната основа е осчетоводен като задължение за внасяне към републиканския бюджет за всеки данъчен период. Фактурите са осчетоводени по партидата на ответницата като възникнало задължение към доставчика. Задълженията на ответника С. Х. за начислени лихви за просрочие към „В и К“ЕАД по издадените 25 бр. фактури с начислен ДДС възлизат на общо 81.79 лв. По процесните фактури не се установяват плащания от ответницата или друго трето лице. Има осъществени плащания в брой на каса по предходни заведени дела за предходни периоди. Първоинстанционният съд е счел иска за основателен и доказан.

Възраженията на процесуалния представител са приети за неоснователни , тъй като след извършена служебна справка от страна н асъда се е установило , че ответницата е титуляр на 3 правото на собственост. Претенцията за лихви също е приета за основателна до размера , посочен от ищеца. Поради това претенцията е уважена както е предявена: - прието е за установено , че ответницата Х. дължи на „В и К“ЕАД сумата от 307.83 лв. припадаща се част от сумата от 615.67 лв. представляваща общата стойност на доставена , отведена и пречистена вода през периода 15.01.2020 – 26.09.2022 г. съгласно фактури , издадени през периода 25.02.2020 – 25.10.2022 г. , както и сумата от 29.53 лв. , представляваща припадащата й се чат от сумата от 59.06 лв. която представлява сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури , дължимо за периода 26.03.2020 – 25.11.2022 г. Ответницата е осъдена да заплати и направените от ищеца разноски по исковото и заповедното производство като по чл.248 от ГПК е постановено определение №7000 от 15.12.2025 г. , с което е присъдена сумата от 1630 лв. и впоследствие – определение №585 от 02.02.2026 г. на основание чл.247 от ГПК за поправка на сумата на 814.23 евро.

Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира , че въззивната жалба на ответницата С. Х. е редовна , подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

На първо място – по отношение направеното за първи път възражение във въззивната жалба за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията по фактурите №0039801259 от 25.02.2020 г. за сумата от 25.87 лв.; фактура №0039935380 от 25.03.2020 г. за сумата от 3.08 лв. ; фактура №0040067652 от 27.04.2020 г. за сумата от 3.20 лв.; фактура №0040203128 от 26.05.2020 г. за сумата от 3.30 лв. и фактура №0040635402 от 25.08.2020 г. за сумата от 47.09 лв. намира същото за преклудирано. Същото би следвало да бъде сторено още с ОИМ , но е пропуснато. Поради това това процесуално действие - възражение от страна на ответницата – въззивник не следва да бъде зачетено като валидно сторено и обсъждано от страна на съда.

Съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана , а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е изложил в обжалваното решение обстойни мотиви , които настоящата инстанция напълно възприема и споделя на основание чл.272 от ГПК. В производството пред районния съд са били изготвени и приети две експертизи – СТЕ и ССчЕ. По първата подробно са обследвани начина и процедурата по снемане данните от измервателните устройства – водомери за изразходваната вода.

Обстойно е изследван начина на установяване количеството на консумирана вода в процесния имот. Касае се за апартамент , който е водоснабден – с договор с оператора по В иК услуги – „В и К“ЕАД – Бургас. Начина на снемане на данните е обективен , не се допускат отклонение. Съответно – отчетената за консумирана вода е била надлежно фактурирана от доставчика , за което са издадени фактури за периода 25.02.2020 г. – 25.10.2022 г. Счетоводната експертиза установява надлежното изчисляване на 4 задълженията – установено е съответствието между стойността на разходваната вода и начислените задължения на абоната. Ищецът „В и К“ ЕАД е издал за процесния период 25 броя фактури, които са осчетоводени в отчетните регистри по ЗДДС , дневника за продажбите и СД по ДДС за съответните данъчни периоди. Поради просрочията са начислени и лихви за забава. Ответната страна – въззивник в настоящото производство не доказва погасяване на задълженията по какъвто и да е било начин. Настоящият съдебен състав намира претенцията на „В и К“ ЕАД за основателна и доказана. Правилно и законосъобразно същата е уважена от районния съд като на основание чл.422 от ГПК е прието за установено , че ответницата Х. дължи на „В и К“ЕАД сумата от 307.83 лв. , представляваща припадащата й се част от сумата от 615.67 лв. , която представлява общата стойност на доставена , отведена и пречистена вода съгласно фактурите , издадени за периода 25.02.2020 – 25.10.2022 г. сумата от 29.53 лв. – представляваща припадащата й се част от сумата от 59.06 лв. ,която представлява сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури за периода 26.03.2020 – 25.11.2022 г. както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението , които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , издадена по частно гр.д.№7846/2022 г. по описа на РС – Бургас. В тежест на ответницата законосъобразно са присъдени и сторените по делото разноски в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.