Решение № 152 от 18.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. С., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ... ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Ив. Тодорова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора М. Г. П. като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600488 по описа за 2024 година За да се произнесе по реда на чл. 313-327 НПК, взе предвид следното:

С Присъда № 11/25.10.2022 г., постановена по НОХД № 259/2021 г. по описа на РС - Е.П., 4-ти състав е признал подсъдимия Д. И. М. за ВИНОВЕН в това, че: на 06.04.2019 г., около 11:00 часа в с. А., община Г.М., област С., е проявил жестокост към гръбначно животно - куче, на възраст около 10 /десет/ години, бяло на цвят, кръстоска между порода „хъски“ и друга порода, собственост на П. П. Т., съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на животните („ (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.“ „(2) За жестокост се смятат: т. 2 действия по чл. 151 от Закона за ветеринаромедицинската дейност“) вр. с чл. 151 от Закона за ветеринаромедицинската дейност („Забранява се: 1. Причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11, 12, чл. 139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита“), като използвайки градинска ножица, му причинил противозаконно тежко увреждане, засягащо долната му челюст, представляващо разединяване и счупване на долната челюст със засягане на кожата, костите, зъбните авеоли и прилежащите меки тъкани, кръвоносните съдове и нерви, представляващо сериозна опасност за живота на кучето, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и в присъствието на малолетните лица - Д. и Р.К., родени на ........ г., поради което и на основание чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 2000 (две хиляди лева).

1

С присъдата си Районен съд - Е.П. е постановил подсъдимия М. да изтърпи наказанието при първоначален „общ режим“ на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.

Съдът е оправдал подсъдимият да е извършил деянието с „особена жестокост“ по см. на чл.325б, ал.2, т.2 НК.

На основание чл.68, ал.1 НК Районен съд - Е.П. е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено на подсъдимия Д. М. по НОХД № 59/2018 г. по описа на Районен съд - Е.П., което е постановил да изтърпи при „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.

Със съдебния си акт първоинстанционният съд е разпоредил връщането на вещественото доказателство - 1 бр. ръчна градинска ножица, метална с черно-жълти пластмасови дръжки на А. В.В..

Осъдил е на основание чл.189, ал.3 НК подсъдимия Д. М. да заплати по сметка на ОД МВР - С. направените по делото разноски в размер на 331.24 лева и по сметка на РС - Е.П. разноски в размер на 80.00 лева.

Срещу постановената присъда по НОХД № 259/2021 г. по описа на Районен съд - Е.П. е постъпила в срок въззивна жалба от подсъдимия Д. М., чрез защитника му адв. С. А. от САК. В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена и подсъдимия Д. М. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Адв. А. намира, че в хода на досъдебното и съдебното производство не били събрани достатъчно доказателства за авторството на престъплението и такива, които да уличават подсъдимия в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В допълнението към въззивната жалба адв. А. сочи, че съдебният състав не е положил необходимите усилия, за да установи обективно и правилно фактическата обстановка по случая. Подробно развива аргументите си относно това какви пропуски намира в извършената аналитична дейност от съда при преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Защитникът намира, че съдът не е обсъдил в мотивите си множество писмени доказателства по делото, а е посочил избирателно само част от тях. Освен това при определяне какво наказание да наложи на подзащитния й, адв. А. сочи, че Районен съд Е.П. не е взел представените пред съда характеристични данни и други данни за личността на дееца. Намира, че горните пропуски, съгласно трайно установената съдебна практика се приравняват на липса на мотиви. С оглед на изложените аргументи адв. А. моли въззивният съд в съответствие с правомощията си по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 НПК, да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия Д. М. по повдигнатото му обвинение. Алтернативно намира, че са налице и основанията за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане съгласно чл.335, ал.2, вр. с чл.334, т.1 НПК.

По така подадената жалба е било образувано първо по ред ВНОХД № 373/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд. След проведено въззивно съдебно следствие, на 10.07.2023г. състав на СОС е постановил нова присъда № 25 от 10.07.2023 г. С тази присъда е отменена присъдата на първата инстанция в осъдителната част, както и в частта, касателно привеждането на 2 ефективно изтърпяване от подсъдимия Д. И. М. на основание чл. 68, ал. 1 НК на наказанието лишаване от свобода, наложено на последния по НОХД № 259/2021 г. по описа на Районен съд – Е.П., както и в частта за разноските, като вместо това подсъдимият Д. И. М. е признат за невиновен и е оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3, във вр. с ал. 1 НК. Със същата присъда е потвърдена присъдата на първата инстанция в останалата част, с която подсъдимия Д. И. М. е признат за невиновен и е оправдан да е извършил деянието при квалифициращ същото признак „с особена жестокост“. Съдът се е произнесъл по разноските, като е постановил последните да останат на основание чл. 190, ал. 1 НПК за сметка на държавата.

Срещу така постановената нова въззивна присъда е бил подаден касационен протест и допълнение към него, с които е поискано отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

С Решение № 415/11.07.2024 г. на ВКС, ............ н.о. по к.д. № 866/2023 г. присъдата на Софийски окръжен съд е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание за проверка на постановената по НОХД № 259/2021 г. по описа на Районен съд Е.П., 4-ти състав Присъда № 11/25.10.2022 г., която е предмет на настоящия въззивен контрол при новото разглеждане на делото.

В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд, прокурор от Софийска окръжна прокуратура оспорва подадената въззивна жалба, като намира постановената от първоинстанционния съд присъда за правилна и законосъобразна. По същество излага, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, която е и непротиворечива и правилно е преценил фактите и обстоятелствата, установени с всички събрани по делото доказателства. С оглед изложеното счита, че постановената присъда следва да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника на подс. М. - адв. А. на изложените в нея основания. В допълнение се изтъква, че по делото не са събрани категорични доказателства за авторството на деянието, за което е подс. М. е предаден на съд. Предвид изложеното прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава на осн. чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334 НПК, с която подсъдимият Д. М. да бъде признат за невиновен.

В правото си на лична защита подс. М. се придържа към изложеното от неговия защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Срещу подсъдимия Д. И. М., с внесения за разглеждане в Районен съд – Е.П. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 06.04.2019 г., около 11:00 часа в с. А., община Г.М., област С., е проявил жестокост към гръбначно животно - куче, на възраст около 10 /десет/ години, бяло на цвят, кръстоска между порода „хъски“ и друга порода, собственост на П. П. Т., съгласно чл.7, 3 ал.1 и ал.2 от Закона за защита на животните („ (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.“ „(2) За жестокост се смятат: т. 2 действия по чл.

151 от Закона за ветеринаромедицинската дейност“) вр. с чл. 151 от Закона за ветеринаромедицинската дейност („Забранява се: 1. Причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11, 12, чл. 139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита“), като използвайки градинска ножица, му причинил противозаконно тежко увреждане, засягащо долната му челюст, представляващо разединяване и счупване на долната челюст със засягане на кожата, костите, зъбните авеоли и прилежащите меки тъкани кръвоносните съдове и нерви, състояние представляващо сериозна опасност за живота на кучето, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, и в присъствието на малолетни лица - Д. и Р.К., родени на ........ г.

При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. И. М. е роден на 31.05.1983 г. в гр. Е.П., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, с адрес по местоживеене: с. А., обл. С., ул....... №....

Подсъдимият е осъждан по НОХД № 59/2018 г. по описа на РС - Е.П., със споразумението, което е влязло в сила на 15.03.2018 г. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК като му било наложено наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване било отложено за срок от три години. На осн. чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подс. Д. М. бил лишен от „правото да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Свид. П. П. Т. и съпругът й Т. А. Т. на 01.06.2007 г. закупили от М.А. С.

П. Т., Е. П. Т., Н. П. Т. и свид. Д. П. Т. недвижим имот в с. А., представляващ УПИ ...-329, в кв.27 по плана на селото с построена в него жилищна сграда лятна кухня и навес, с административен адрес: с. А., обл. С., ул.“...“ №....

Две години след като закупила имота свид. П. Т. взела от свои съсед малко кученце, което кръстила „Б.“. Кучето било мъжко, бяло на цвят, кръстоска между порода „хъски“ и друга порода, което отглеждала около десет години в двора на имота си в с. А., обл. Софийска, на ул. „....“ № ...

На 02.04.2019 г. подс. Д. И. М. и свид. Д. П. Т., които нямали постоянна работа и живеели в с. А., били наети от кмета на населеното място - свид. А.

В., да почистят гробищния парк на селото от храсти и трева, като за целта последният им предоставил ръчна градинска ножица за рязане на храсти, метална с черно-жълти пластмасови дръжки.

На 06.04.2019 г., около 10:00 часа, свид. Т. се намирала в двора на имота си в с. А., ул. „...“ № 1, заедно с двете си внучки Р. и Д. К., родени на ........ г.

Двете деца били на гости на баба си по време на Великденската ваканция.

Около 11:00 часа на улицата минали подс. Д. М. и свид. Д. Т.. Свид. Т. видяла, че подсъдимият държи в ръцете си ножица за рязане на храсти. Свид. Д. Т. вървял пред него и държал в ръцете си торба с хранителни продукти. Когато двамата минали покрай имота на свид. Т., кучето започнало да лае срещу тях.

4

То отишло до вратника и се изправило на задните си лапи и продължило да лае. Вратникът на имота бил висок около 2 метра, като до 60-70 см от земята бил плътен, а нагоре с орнаменти (с решетки). Подс. Д. М. промушил ножицата за рязане на храсти, която носил в себе си, през отвора на вратата на имота и прерязал долната челюст на кучето, която започнала обилно да кърви.