Решение № 603 от 07.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002102351 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 2252 от 29.04.2026 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 126 от 11.03.2025 г. по гр.д.№ 1221/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационни жалби, подадени от Г. С. У., с ЕГН [ЕГН], С. Г. У., с ЕГН [ЕГН], К. Г. У., с ЕГН [ЕГН] и Д. С.

Д., с ЕГН-[ЕГН], конституирана на мястото на починалия в хода на въззивното производство, на 22.10.2023 г. първоначален ищец С. А. Д.. С допуснатото до касация въззивно решение е потвърдено решение № 900109 от 17.05.2023г., постановено по гр.д.

№267/2020г. на РС Благоевград с което са отхвърлени предявените искове на основание чл.

108 ЗС и чл. 109 ЗС, както следва:

-да се признае за установено по отношение на ответниците А. В. М., М. В. Д., Х. Щ. Д. и С.

Щ. Д., че ищците /сега касатори/ Г. С. У., С. Г. У. и К. Г. У. са собственици на 5/64 идеални части, а С. А. Д., респективно конституирания на негово место наследник Д. С. Д., е собственик на 1/2 идеална част от реална част с площ 40 /четиридесет/ квадратни метра от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по КК и КР на [населено място], [община], област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 -8 от 21.05.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица]/Г. И./ № 4, с площ от 296.00 квадратни метра, номер по предходен план: ***, ***, при граници: ПИ с идентификатор ***, с идентификатор ***, с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***, 1 която реална част се намира в северозападната част на описания имот по протежение на цялата северозападна граница с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, собственост на ответниците и те да бъдат осъдени да им предадат владението и

- да премахнат ограда от мрежа с метални колове изградена откъм северозападната страна на описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.

В касационната жалба, се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗКИР, защото е прието, че има непълнота или грешка в КК, но въпреки това иска е отхвърлен, за допуснати съществени процесуални нарушения защото не са обсъдени доводите във въззивната жалба, не е била назначена повторна СТЕ, а допълнителна такава и за необоснованост на извода, че отклонението от вярната имотна граница е в рамките на допустимата грешка, въпреки, че не е изследвана каква е площта, която е неправилно заснета и на какво се дължи разликата в площта на имота по предходните планове и по КК. Касаторите считат, че решението почива на предположения на вещото лице, възприети и от съда и поради това е необосновано и без мотиви.

Ответниците по касация А. В. М., М. В. Д., Х. Щ. Д. и С. Щ. Д. оспорват касационната жалба, защото фактическата обстановка е установена без противоречия и от двете инстанции, а доказателствата са обсъдени, Разликата в площта на имота на ищците е установена, но се дължи на други причини и по-голямата площ попада в други имоти, а не в имота на ищците. Установено е съвпадане в имотните и парцелните граници по всички планове и несъвпадането е незначително и е в границите на допустимата грешка. По същество посочват, че имота на ищците е нанесен по чл. 49 ЗКИР и те не са оспорили местонахождението на границата, а спора е за местонахождението на оградата, която попада изцяло и имота на ответниците, поради което и двата иска считан за изцяло неоснователни.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради явна необоснованост и логическо противоречие на извода за наличие на грешка и непълнота в КК и това, че тя е несъществена и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КК и КР, при неустановеното, с колко се разминава заснетата граница по КК и границата на парцелите, за които е отменено отчуждаването, при изрично установеното от всички СТЕ, че няма придаваеми по регулация места между двата имота към отредени парцели, а и без геодезично заснемане на имота на ищците.

По делото е установено следното:

Първоначалният ищец С. А. Д. е наследник на А. А. Д., починал на 27.10.1970 г. и на съпругата му С. С. Д. починала на 05.12.2008г. Ищецът С. А. Д. е починал на 22.10.2023 г. /в хода на въззивното производство и на негово место е конституирана касаторката Д. С. Д..

Първаначалната ищца Л. Х. У. е една от наследниците на Й. Т. Д., поч. 19.02.1977г. Тя е починала в хода на производството пред РС – на 16.07.2021 г. и е наследена от касаторите Г.

С. У., С. Г. У. и К. Г. У..

Ответниците А. В. М. и М. В. Д. са наследници на В. И. Т., починал на 27.08.1998 г. и на 2 съпругата му В. Г. Т.. С. Щ. Д. и Х. Щ. Д. са наследници на К. Х. Д., починала на 29.05.2000 г.

С Протокол от 04.02.1952г. по ч.гр.д. № 575 от 1951г. на Благоевградски съд, е одобрена спогодба, по силата на която в дял на Й. Т. Д. и на А. А. Д., при квоти по 1/2 - една втора идеална част е предоставен описан недвижим имот. С нот. акт № 116, том III/1972г., Й. Т. Д. дарява на Д. /Д./ Й. Г. и В. Х. А. 1/4 ид. част от парцел ***, имот пл. № ***в кв.*** с площ 400 кв.м., а с нот. акт № 105, том VIII/1975г., Й. Т. Д. дарява на първоначалната ищца Л. Х. У.

1/8 ид.ч. от същия парцел. Със Заповед № 177 от 16.04.1986г. е отчужден за жилищно строителство имот пл. № ***, в кв. ***по ЗРП на [населено място], собственост на н-ци на А. А. Д.; Д. Й. Г., В. Хр. А. и Л. Х. У.. С Решение № 406/22.11.1993г. на Окръжен съд Благоевград е отменено отчуждаването на имот пл. № ***, в кв. ***по ЗРП на [населено място] и със Заповед № 131/29.12.1994г. на Кмета на Община Благоевград, имотът е отписан от актовите книги.

С нот.акт № 78, том II/1956г. Щ. М. Д. купува парцел ***, с пл. № ***, в кв. *** по плана на [населено място], действащ към 1956г. с площ 282.92 кв.м. С нот. акт № 135, т. III/ 1961г. той продава на В. И. Т. 1/4 ид.ч. от парцела, а с нот.акт № 6, т. II/1967г. му продава и втори етаж от масивна триетажна постройка, изградена в същия парцел, и още 4/262 ид.ч. от празното място извън застроеното от същата парцел ***, имот пл. № ***, от кв. *** по плана на [населено място], действащ към 1956г. с площ 282.92 кв.м. Със Заповед № 324/30.06.1986г. е отчужден по реда на ЗТСУ имот № ***, в кв. ***по плана на [населено място] към 1986г. Мероприятието е осъществено, но то не засяга отчуждения имот и той е в същото състояние, в което е бил в момента на отчуждаването. С Решение № 270/09.10.2000г. по адм. д. № 446/1999г. на ОС Благоевград, потвърдено с Решение № 1503/07.03.2001г., постановено по адм.д. № 9259/2000г. на ВАС, е отменено отчуждаването със Заповед № 324/30.06.1986г. до размер 7/8 ид.ч. от имот № ***, в кв. ***по плана на [населено място] за 1986г. и тази ид. част е възстановена на Х. Щ. Д., К. Х. Д., С. Щ. Д., А. В. М., В. Г. Т. и М. В.

Д.. По искане на В. Г. Т. и М. В. Д., през 2001 г. е попълнена КК на осн. чл. 32 ал.1 т. 2 от ЗТСУ и чл. 86 от ППЗТСУ, във вр. с § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ, с нов имот с пл. № ***, в кв. *** по плана на ЦГЧ и записан на Х. Щ. Д., К. Х. Д., С. Щ. Д., А. В. М., В. Г. Т. и М. В. Д.. С договор № II-00-011/01.07.2002г. А. В. М. и М. В. Д. купуват от Община Благоевград 1/8 ид.ч. от имот с пл. № ***, в кв. *** по плана на ЦГЧ и тази ид. част е деактувана.

Така ищците са собственици на идеална част от ПИ с индентификатор № ***, а ответниците - на ПИ с индентификатор № ***, по одобрената КК и КР на 10.05.2006 г. В Община Благоевград е подадено от ответниците уведомление на 04.05.2016г. за изграждане на ограда от колци и мрежа в УПИ *** в кв.***по плана на [населено място], На 16.05.2016 г. е извършено трасиране от правоспособно лице по кадастър на ПИ с идентификатор № ***, за което е съставен протокол. Поради спор за точното място на границата между двата съседни имота, по подадена жалба с вх. № Ж-02 150/28.04.2015г. е спряно изграждането на ограда между УПИ ***и УПИ ***, съседни имоти в кв. ***. Съставен е Констативен протокол от 26.05.2015г. след трасиране на границата между двата имота на място на 22.05.2015г.

/Протокол за трасиране на имотни граници на имот ***по КК на [населено място]/ и е 3 дадено разрешение за изграждане на ограда, която и към настоящия момент съществува на място.

От СТЕ, приета от РС се установява следното: Първия план на Г. Д. е одобрен 1922г., но не се съхранява разписен лист към него. Двата процесни имота попадат върху парцел *** с площ 322,50 кв.м, и парцел *** с площ 275,50 кв.м. в кв. ***, по плана на Г. Д.. Втория план е от 1955 г. Двата процесни имота попадат съответно върху парцел *** е със същата площ 322,50 кв.м., записан на Т. А. Д. и парцел *** с площ 261 кв.м., в кв. ***, записан на Щ. М.

Д., с документ за собственост - нот. акт за покупко- продажба № 78, том II, дело № 396/1956г. Третият план е одобрен 1976 г. Процесиите поземлени имоти с идентификатори ***и ***по КККР на [населено място], попадат върху имот пл.№ ***, с площ 315 кв.м. и имот пл.№ ***с площ 268 кв.м. в квартал ***. Тези площи са изчислени при графическо измерване от плана. В разписният лист към този план имот пл.№ 1715 е записан на А. А. Д. и Й. Т. Д., а имот пл № 1717, кв. 21 - на В. Й. Т., Щ. М. Д. и Л. И. П.. Последният действащ план е одобрен със Заповед № 323/05.09.1994г. По него двата процесни имота попадат в кв.

*** и са заснети съответно като имот пл. № ***с площ 315 кв.м. и имот пл. № ***, с площ 283 кв.м. Със Заповед № 1193 / 20.12.1997г. е допълнен кадастралния план с имот пл. № ***, кв. *** /на трето лице за спора/, който е съседен на имот пл. № ***и имот пл. №***, а със Заповед № 1194 / 20.12.1997г. е заснет и имот пл. № ***, кв. *** /също на трето лице/.

Кадастралната карта на Благоевград е одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК и в нея е заснет ПИ с идентификатор ***, с площ 273 кв. м, стар номер ***, квартал***, парцел *** /на ответниците/. ПИ с идентификатор ***, с площ 296 кв. м. стар номер ***, ***/на ищците/ е заснет на осн. Заповед № РД-18-8 от 21.05.2014 г.

Според СТЕ, границата между двата имота на място, съгласно геодезическите измервания, минава по границата, отразена в кадастрална карта и по ЗРП-ЦГЧ, одобрен със заповед № 323 от 05.09.1994г. Според в.л.В., има съвпадение на границата на имотите по плана от 1994 г., границата по КК, одобрената последно на 14.12.2022г. и оградата, материализирана на място с метални колове и мрежа. Няма данни за придаваеми места по предходните регулационни планове. Тъй като оградата няма плътна част, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. На място вещото лице е констатирало наличие на бетонови остатъци, които обаче не следват границата по нито един предходен или настоящ план. При графическото измерване на имотите, така, както са заснети по плановете от 1922 г., 1955 г., 1976 г. и 1994 г. /които са в различен мащаб/ се е установило разминаване в заснетите граници по плана от 1976 г., но разликата е с около три кв.м., което е в рамките на допустимата грешка, според обясненията на вещото лице в с.з. Това се подкрепя и при сравняване на площите от измерванията – по плана от 1922 г. имота на ответниците е 275,50 кв.м. и имота сега по КК с идентификатор ***с площ 273 кв. м. По плана от 1976 г. е отразена масивна ограда, но не може да се каже дали това е зидът, от който са установени остатъци сега. Линията, прокарана по тези останали части от стар зид не отговарят на нито една от границите от предходните кадастрални и регулационни планове на [населено място] - от 1922г., от 1955г.; от 1976 г. Не съвпадат и с ЗРП на [населено място] от 1994г. и с одобрената през 2006 г. КК и КР.