Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Г. Стефанова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203789 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Я. С. М., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Н. С. от БАК, против Наказателно постановление № 25-0431-000425/11.09.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, 01 РУ – Бургас , с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С., като поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 25.09.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 07.10.2025г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено 1 следното от фактическа страна:

На 17.05.2025г., около 12:22 часа, в *****, жалбоподателят Я. С. М. управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № *****.

Въпросният автомобил бил закупен от М. на 05.02.2025г., като сделката по придобиването била оформена в надлежна писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните (договор с № 624/05.02.2025г.), изповядана от нотариус с рег. № 396 и информация за същата била подадена по електронен път в КАТ. Обстоятелството, че към датата на проверката – 17.05.2025г. процесният автомобил е бил собственост на жалбоподателя Я. С.

М. не спорно между страните.

Въпреки задължението за пререгистрация на автомобила в едномесечен срок (т.е. до 05.03.2025г.) новият собственик не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността. Не сторил това и в двумесечен срок от придобиването (т.е. до 05.04.2025г.), поради което и на 09.04.2025г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

На горепосочените дата и място лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който били свидетелите П. П. И. – командир на отделение „Патрулно постова дейност“ в Първо РУ МВР Бургас и К. Г. Г. – полицай в група „Патрулнопостова дейност“ в Първо РУ МВР Бургас.

След извършена справка с техническо средство (РСОД) и ОДЧ (дежурната част) било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 09.04.2025г.

За констатираното на място от свидетеля И. бил съставен АУАН бл. № 3413564 от 17.05.2025г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис от него без възражения.

Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Бургас, като с постановление от 22.08.2025г . прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново във 01 РУ Бургас, ОДМВР – Бургас.

Въз основа на горецитираното постановление на прокурор при БРП било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.

175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 17.05.2025г., около 12:22 часа, в *****, жалбоподателят Я. С. М. управлявал лек автомобил ***, с рег.

№ *****, като последният бил със служебно прекратена регистрация, считано от 09.04.2025г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП - поради прехвърляне на собствеността и неизпълнение от страна на новия собственик на задължението 2 му да пререгистрира превозното средство.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи , оправомощени, съответно със Заповед № 251з-804/23.02.2022г. на Директора на ОДМВР – Бургас и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Последното обаче, не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, в същото липсва съществен реквизит от предвидените в горецитираната разпоредба, а именно този по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН – датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.

В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че процесното наказателно постановление е издадено не въз основа на АУАН, а по реда на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, според която без приложен АУАН административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

Предвид това, не се отразява на законосъобразността на наказателното постановление непосочването в него на съставения на жалбоподателя АУАН бл. № 3413564 от 17.05.2025г.

В настоящия случай наказателното постановление е издадено въз основа на цитираното по-горе постановление от 22.08.2025г. на прокурор при БРП, с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство. В този смисъл обаче, въпреки, че в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН не е изрично посочено постановление на прокурора, то под използвания термин "... акта, въз основа на който се издава..." следва да са разбира и акта на прокурора или съда, с който производството е прекратено и изпратено на наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

3

В обжалваното наказателно постановление липсва посочване на акта, въз основа на който е издадено същото. Никъде в постановлението не е отразено и че то е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въобще от цялостното му съдържание не може да се направи извод за наличието на друг предхождащ го акт, с който е поставено началото на административнонаказателното производство, приключило с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Така изложеното представлява формално основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление и прави безпредметно обсъждането и излагането на съображения относно материалната му законосъобразност.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 29.09.2025г., в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 800 лева е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0431-000425/11.09.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, 01 РУ – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Я. С. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Я. С. М., ЕГН

**********, сумата от 80 0 л е в а (осемстотин лева) / 409,03 евро

(четиристотин и девет евро и три евроцента), представляваща сторени в 4 настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5