Решение № 303 от 18.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000503500 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3614/17.06.2024 г. по гр. д. №14478/2021 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от „Хеликс България“ ЕООД, ЕИК 200896763, иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД срещу Министерство на правосъдието на Република България, БУЛСТАТ 000695349, за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за възникнали вреди в резултат на незаконосъобразни изпълнителни действие, предприети от ДСИ в рамките на изп. дело №643/2020 г. по описа на СИС при СРС, изразяващи се в изземване на лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ****** и предаване на същия на служител на КОНПИ в периода 09.03.2020 г.

– 18.08.2021 г., частична претенция, при пълен заявен размер от 237 150 лв.

Решението е обжалвано от „Хеликс България“ ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа се, че за периода от 09.03.2020 г. до 18.08.2021 г. собственият на дружеството лек автомобил е бил незаконно иззет от него , в който период същото е било лишено от възможността да ползва собствената си недвижима вещ. Изтъква се, че ДСИ е разполагал с документи, които установяват, че „Хеликс България“ ЕООД (трето за изпълнителния процес лице) е собственик на вещта, който при това владее същата и въпреки това е пристъпено към опис и 1 изземване на лекия автомобил, като в протокола за опис на движимо имущество е отразено неотговарящото на истината обстоятелство, че автомобилът е собственост на „ХЕЛИКС КОНСУЛТИНГ ЛИМИТИД“. Наред с това не са били налице и доказателства, които да обосноват извода, че изземването е било наложително. В този смисъл противоправността на извършеното деяние произтича от три самостоятелни нарушения на процесуалния закон: недвижимата вещ, която е описана и иззета не е била във владението на длъжника: „Хеликс Консултинг Лимитед“ - нарушение на чл.

465, ал. 1, предл. първо ГПК; недвижимата вещ не е била собственост на длъжника, което е било явно от обстоятелствата - нарушение на чл. 465, ал. 1, предл. второ от ГПК; недвижимата вещ е била иззета, без да е налице отказ на длъжника да я приеме за пазене и без да бъдат изложени каквито и да било факти и обстоятелства, обосноваващи преценката на съдебния изпълнител вещта да не бъде оставена за пазене на длъжника - нарушение на чл. 470, ал. 1 ГПК. Оспорва се, че като неправилен извода на първоинстанционния съд, че извършените от ДСИ действия са законосъобразни. Заявява се в тази насока, че извършените изпълнителни действия от ДСИ са били отменени като незаконосъобразни с решение от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. №4976 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – Министерство на правосъдието, действащо чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него последната се оспорва като неоснователна. Излагат се съобразения в подкрепа на законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, от трети лица помагачи на страната на ответника – Д. В. И. и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, са депозирани съответно отговори на въззивната жалба. С тях последната се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирана страна в процеса, против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от „Хеликс България“ ЕООД срещу Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 441 ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД, съединен с приет за съвместно разглеждане обратен иск с правно основание чл.203, ал.2, пр.1 КТ, предявен от Министерство на правосъдието срещу Д. В. И., заявени като частични за сумата от по 30 000 лв., при пълен заявен размер от 237 150 лв.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

При установената фактическа обстановка в първоинстанционното производство, въззивният съд намира от фактическа страна следното:

Видно е от договор за покупко-продажба на МПС от 16.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите, че „Проис Плюс“ ЕООД е продало на сочената дата на „Хеликс България“ ЕООД лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ****** за сумата от 45 000 лв. За продажбата на МПС с марка „Ролс Ройс Фантом“ е съставена фактура 000000053/16.07.2015 г. за сумата от 45 000 лв. От свидетелство за регистрация част първа по отношение лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ******, се установява също, че негов собственик е „Хеликс България“ ЕООД.

Безспорно е между страните, че а и от представените в първоинстанциооното производство документи се установява, че с обезпечителна заповед от 03.10.2019 г. на СГС, ГО, Втори Г въззивен състав по гр. д. № С-64/2019 г. е допуснато обезпечение на основание чл. 390 ГПК на бъдещ иск с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ, предявим от КПКОНПИ срещу В. К. А., М. Л. А., „Лавана“ ООД, Белиз, „Океанос Консултанс Лимитед“, Британски Вирджински острови, „Виктория Груп ВМ“ ЕАД, „Ийст Тур“ ООД, „Джазуин Ентърпайзис Лимитид“, Република Сейшели, „Хеликс Консултинг Лимитид“, Британски Вирджински острови, „Виктория Груп Сървизис“ ООД, „Ауто 777“ЕООД и „Виктория Туристик“ АД, с която са наложени описаните в заповедта обезпечителни мерки. Деветнадесетата наложена мярка /стр. 78 гръб от делото пред СГС/ касае запор върху лек автомобил марка „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ******, собственост на „Хеликс Консултинг Лимитид“. По молба от КПКОНПИ до СИС при РС – Пловдив, е образувано изп. дело № 8210/2019 г. с приложена гореописаната обезпечителна заповед от 03.10.2019 г., издадена от СГС. С разпореждане на основание чл. 426 вр. с чл. 400, ал. 1 ГПК вр. с чл. 120, 122 и сл. ЗПКОНПИ съдебният изпълнител при СИС на РС – Пловдив е наложил запор върху процесното по делото МПС (т.19 от разпореждането). Уведомление за наложения запор е изпратено до настоящия ищец по пощата с обратна разписка и получено от същия на 18.10.2019 г. (стр. 98 от делото пред СГС).

На 25.11.2019 г. е депозирана молба от КПКОНПИ, с която е поискано 3 от ДСИ при РС – Пловдив на основание чл. 122 ал. 3 ЗПКОНПИ да бъдат предприети действия по опис, оценка и предаване на процесното МПС за пазене на КПКОНПИ. С постановление от 25.11.2019 г. ДСИ при РС – Пловдив, след като е констатирал обстоятелството, че автомобилът се намира на територията на гр. София е прекратил изп. дело по подсъдност и го е изпратил по подсъдност на ДСИ при СРС. На 27.11.2019 г. КПКОНПИ е отправил искане пред ДСИ при СРС за опис и предаване за пазене на Комисията на процесното МПС. На сочената дата е изготвен протокол – опис за движимо имущество, в който е констатирано, че достъп до имота не е осъществен, а къщата отдавна е необитаема, с протокола е прекратено производството пред ДСИ при СРС и е изпратено на СИС при РС – Пловдив с оглед седалището на дружеството, собственик на лекия автомобил. За целта е изготвено и нарочно постановление на основание чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК (стр.

114 от делото пред СГС). На 02.01.2020 г. КПКОНПИ е отправил ново искане по СИС при РС – Пловдив за предприемане на необходимите действия за извършване на опис, оценка и предаване за пазене на Комисията на процесния по делото лек автомобил. На 05.02.2020 г. прокурор при СпП е изпратил писмо до СИС при РС – Пловдив, съгласно което процесното по делото МПС е предадено на 10.04.2019 г. на П. Б. В.. Съобразно изготвена справка „НБД“ (стр. 120 от делото пред СГС) постоянния/настоящ адрес на П. В. е гр. София, поради което с молба от 27.02.2020 г. по молба на КПКОНПИ е поискала делото да бъде изпратено на ДСИ при СРС. С постановление от 05.03.2020 г. на СИС при РС – Пловдив производството е прекратено и изпратено по подсъдност на ДСИ при СРС.

С разпореждане от 06.03.2020 г. ДСИ при СРС – Д. И. е насрочила опис, оценка и предаване на МПС-то на 09.03.2020 г. – 13.30 ч., като е назначила СОЕ с вещо лице Л. К.. Представен е и протокол за опис на движимо имущество от 09.03.2020 г. по изп. дело №643/2020 г. на ДСИ – Д. И. на основание обезпечителна заповед от 03.10.2019 г., издадена по гр.д. №С64/2019 г. на СГС, съгласно който на основание чл. 467 ГПК и чл. 122, ал. 3 ЗПКОНПИ в 16.15 часа на паркинга на СРС, лицето П. В. предоставил лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ******. В присъствие на взискателя и вещото лице бил извършен опис на автомобила, собственост на „Хеликс Консултинг Лимитид“, била назначена оценителна експертиза с определено вещо лице Л. К., с посочена в протокола задача и предоставен срок за изготвяне от 2 седмици като на основание чл. 122, ал. 3 ЗПКОНПИ лекият автомобил е иззет и предаден за съхранение на взискателя чрез старши инспектор М. Т.. Видно е приемо-предавателен протокол между П. В. и ст. инсп. М. Т. от 09.03.2020 г., че по отношение на процесното МПС са предадени ключ, малък талон, удостоверение за техническа изправност, копие от голям талон.

На 17.03.2020 г. процесуалния представител на настоящия ищец – адв.

Д. П. е депозирал жалба на основание чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 274 от ГПК вр. с чл. 390, ал. 1 ГПК вр. с чл. 117 ЗПКОНПИ срещу действията на ДСИ при СРС, 4 с която са представени договора за покупко- продажба и фактурата, описани по-горе. Видно е от определение 10570/07.07.2020 г. на СГС, в. гр. д.

№4976/2020 г. жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По повод обжалване по реда на инстанционния съдебен контрол с определение №2259/13.10.2020 г. на по ч. гр. д. №2817/2020 г. на САС определението на СГС е отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така с решение №264771/14.07.2021 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 4976/2020 г., на основание чл. 435, ал. 4 ГПК са отменени действията на ДСИ при СРС по изп. д. №643/2020 г. по описа на СИС при СРС, изразяващи се в изземване на лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ като незаконосъобразни. Съображенията на СГС, Трети брачен състав, са, че по аргумент на чл. 145 и чл. 146 ЗПКОНПИ срещу „Хеликс България“ ЕООД не бил предявяван, респективно не било заявено намерение да се предяви бъдещ такъв иск, като било недопустимо да бъде отнето имущество на лице, което не е ответник в производството.

Решението е влязло в сила на датата на постановяването му - 14.07.2021 г., като необжалваемо такова.

Въз основа на горецитираното решение и с протокол от 18.08.2021 г.

ДСИ е предал на „Хеликс България“ ЕООД процесния по делото лек автомобил.

В първоинстанционното производство са изготвени и приети две съдебно-автотехнически експертизи (първоначална и повторна), с които са дадени оценки относно средния пазарен наем на процесния по делото лек автомобил в периода 09.03.2020 г. – 18.08.2021 г. Така според първоначалната експертиза стойността на наемната цена относно процесното МПС и за процесния период възлиза на 166 310 лв., според повторната и допълнителна експертиза средната пазарна наемна цена за процесния автомобил и за процесния период възлиза на 104 000 лв. Въззивният съд кредитира повторната експертиза относно средната пазарна наемна цена за процесния автомобил и за процесния период, тъй като е по-обоснована и компетентно изготвена.