Решение № 260327 от 01.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 3264 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 555357 от 06.12.2018г., постановено по гр. д. № 76154/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, е отхвърлен предявеният от С.В.И. против С.Е.С., иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С.Е.С. дължи на С.В.И. сумата от 5 000,00 лева, представляваща неплатена главница по договор за заем, сключен на 11.01.2011 г. в гр.Варна, ведно със законната лихва от 08.01.2016 г., за която сума на 15.01.2016 г. по ч. гр. д. № 904/2016 г. на СРС, 36 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец С.В.И., посредством надлежно упълномощения си процесуален представител адв. Я.Ц., обжалва решението в цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния и процесуалния закон.

На първо място поддържа, че въпреки надлежното упълномощаване за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции, процесуалният представител на ищеца не е бил допуснат до участие в първото по делото открито съдебно заседание, тъй като неправилно първоинстанционният съд е счел, че упълномощаването, извършено от ищеца, с което адв.Ц. се е легитимирала в рамките на заповедното производство, не я легитимира надлежно за исковото производство по реда на чл.422 ГПК. Сочи, че доколкото установителните искове по чл.422 ГПК са функционално обвързани с предхождащите ги заповедни производства по чл.410 ГПК, то наличието на валидно общо упълномощаване, което не е ограничено изрично до представителство в заповедното производство, легитимира процесуалния представител във всички фаза на процеса. Навежда, че възприемайки обратното процесуално разрешение на този въпрос, районният съд е нарушил основни процесуални норми и правила, в резултат на което е лишил ищеца от възможността за надлежно участие в първото по делото съдебно заседание, респективно от възможността да упражни процесуалните си права, които не могат да бъдат реализирани по – късно в процеса. Отделно от това счита, че съдът неправилно е приел непоследователност и алогичност в показанията на разпитания по делото свидетел Г., въпреки че е следвало по свой почин да проведе повторен разпит на свидетеля за изясняване и установяване на значимите за спора факти, в случай че е приел непълнота или неяснота в събраните гласни доказателствени средства. По изложените съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение поради допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения и делото да бъде върнато на друг състав на районния съд за ново разглеждане.

Въззиваемият – ответник С.Е.С., посредством процесуален представил с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Конкретно поддържа, че правилно и в съответствие с правилата на ГПК, процесуалният представител на ищеца не е бил допуснат до участие в първото по делото съдебно заседание, тъй като при явяването си не е представила надлежно пълномощно от своя доверител. Сочи, че във всички останали съдебни заседания процесуалният представител на ищеца е взел пълноправно участие, като е предприел всички процесуални действия, които е сметнал за необходими, като нито едно доказателствено или процедурно искане от негова страна не е било отхвърлено от съда на основание настъпила процесуална преклузия. Предвид изложеното счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира сторените в производството разноски, за които представя списък по реда на чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява нито предаване на процесната сумата, нито останалите съществени елементи на договора за заем за потребление – доколкото освен предоставяне на сумата, част от тях е и установяването на предаването й със задължение същата да бъде върната от заемателя.

Договорът за заем за потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмездне, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от следните правопораждащи юридически факти: 1). съгласие на страните (съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това парично задължение и 2). реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, включени във фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума, следва да бъдат установени от ищеца – заемодател при пълно и главно доказване - съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

При оспорване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да проведе насрещно доказване на своите възражения и оспорвания: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез други правопрекратителни способи и др. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че първостепенният съд правилно е разределил доказателствената тежест между страните в производството с определение № 99349 от 22.04.2017г., постановено по реда на чл.140 от ГПК.

Представена е по делото нотариална покана от С.В.И., същата адресирана до С.Е.С., с която последният е поканен в 3 – дневен срок от получаването й да изпълни задължението си по договор за заем от 11.01.2011г. и да заплати предадената му по силата на договора сума от 5 000,00 лева, платими чрез телеграфен запис с получател С.В.И.. Видно от извършеното отбелязване от нотариус В.К., с рег.№ 269 при НК, с район на действие Софийски районен съд, нотариалната покана е връчена на 01.01.2015г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.

Приложени и приети по делото са Удостоверение рег.№ Т94 – С – 82/28.08.2013г. от Министерство на икономиката и енергетиката, издадено в удостоверение за това, че в периода от 01.01.2003г. до 31.12.2007г. С.Е.С. е работил по трудово правоотношение на длъжност „главен специалист“ в отдел „Европа“, дирекция „Външноикономическа политика“, като за този период е бил дългосрочно командирован в Службата по търговско – икономическите въпроси към Посолството на Република България в гр.Брюксел, Белгия.

От представения по делото Договор за консултантски услуги от 01.09.2009г., сключен между Д.Т.Л.(дружество, учредено по Закона за дружествата 1931 – 1993г., вписано в главния регистър на о-в Ман) от една страна, и С.Е.С. – от друга, се установява че С.Е.С. се задължава да предостави услуги по корпоративно бизнес развитие на Д.Т.Л.в региона на БЕНЕЛЮКС, на местно, федерално и международно равнище, било чрез собствените ресурси или ресурсите на негови дъщерни или асоциирани предприятия, или чрез сключване на договори с други независими изпълнители, всички в съотвествие с Договора за консултантски услуги.

По делото е приет и Договор за наемане на жилище, сключен между А.В.Б.– наемодател и С.С. – наемател по отношение недвижим имот – апартамент, находящ се на втори етаж, ул.“*******, 1000, Брюксел, сключен за срок от 3 години и 6 месеца, считано от 15.01.2010г.

Приложен и неоспорен по делото е Протокол от 12.01.2011г., относно проведени на 10, 11 и 12 януари 2011г. срещи за придобиване на портфейл от недвижими имоти на Кросли в Брюксел, Белгия, видно от който страните са постигнали споразумение относно персоналния състав на: правния екип, отговарящ за провеждането на правния анализ; архитектите, отговарящи за провеждането на техническия и правен анализ; лицата, отговарящи за провеждането на фискалния и финансов анализ. Видно от т.4 на горепосочения протокол С.С. и Д.Т.ООД – БЕНЕЛЮКС са избрани за бизнес консултанти, отговарящи за координацията и комуникацията между всички заинтересовани страни.

От представената

Заповед № РД – 10 – 172/28.05.2013г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се установява, че С.Е.С. – началник на отдел „Международни организации“ в Изпълнитена агенция „Морска администрация“ към Министреството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е командирован в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в гр.Брюксел, Белгия за срок от 4 години, считано от месец юни 2013г.

По делото са депозирани и свидетелски показания на Р. Н. Г. – офис сътрудник на адв.Н. – колега и сестра на ищеца С.И.. Същата е посочила, че познава С.С. като клиент на кантората, като освен това последният бил и в приятелски отношения със сестрата на ищеца. Излага, че през първите 10 дни на януари 2011г. С. спешно се нуждаел от пари във връзка с издадена заповед за незаконно строителство на неговия баща, поради което дошъл в кантората и ищецът И. му дал около 5 000 лева. Сочи, че по – рано през деня, сестрата на адв.И. – адв. Н., също предала на С. сума от 5 000 лева на една бензиностанция, на която среща лично била присъствала. Излага, че адв.И. е отброявал сумата пред нея, поради което и е сигурна в нейния размер, а именно – 5 000 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит в процесуалното качество на свидетел на Н.С.Я.. Свидетелят е изложил, че през 2011г. е бил изпълнителен директор на дружество „Д.Р.“, в което е и акционер от поне 13 години, като през 2010г. е стартирал проект за проектиране на сграда в центъра на гр.Брюксел, Белгия. Посочил е, че познава С.С. от Министерство на икономиката, където са работили заедно – свидетелят като заместник министър в периода 2001 – 2003г., а С. като търговско аташе към Министерство на икономиката в Брюксел. По повод стартирането на посочения проект и доколкото дружество „Д.Р.“ не разполагало с постоянен офис в Брюксел или с хора на място, същото ангажирало С.С., който пребивавал в града от 2002г., да води преговори с други страни и да представлява интересите на дружеството. Свидетелят категорично е посочил, че в провеждане на всички преговори във връзка с покупката на сградата и преустройството й, участие е взел С.С., като през януари 2011г. в Брюксел са проведени преговорите с партньорите по този проект и са уточнени детайлите със собствениците на имота. Заявява, че има потвърждение от партньорите си, които са били на място, за осъществените преговори с участието на С., като в допълнение е изложил, че самият С. го е включвал чрез телефонно обаждане, осъществено от белгийския му номер, на самите срещи за уточняване на параметри по разходите за лиценз и за проект на архитектско бюро.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3aad3da7-4721-4522-b15a-92e0436736d0