Присъда № 6 от 15.06.2023, Районен съд - Първомай
- Съд
- Районен съд - Първомай
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 40/2023
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- Радина Василева Хаджикирева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 127, т. 3 · Конституция на Република България
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 30 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 6 от 15.06.2023 г., постановена по НОХД № 40/2023 г. по описа на РС Първомай
РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу П. Р. П. за това, че на 22.06.2022 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Определение № 303/13.04.2017 г. по НОХД № 2324/2017 г. по описа на РС Пловдив, в немаловажен случай, повторно и по специален начин, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 50 (петдесет) лв. от владението на С. Н. Т. от гр. Първомай, обл. Пловдив, в качеството на ЕТ „НИКСИ-92С. Т.”, гр. Първомай, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.
371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.
В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият П. Р. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Моли да бъде постановен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК и чл. 58а, ал. 1 НК около минимума, което да се намали с една трета, предвид реда, по който се разглежда делото. Счита, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи реално при първоначален „общ“ режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. С., не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, но тъй като случаят бил маловажен и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият бил заместил отнетата сума пари, счита, че извършеното от него престъпление следва да се преквалифицира по по-леко наказуемия състав на чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Изразява становище, че в настоящата хипотеза деянието съставлявало маловажен случай, доколкото била налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи от този вид. В тази насока следвало да се отчете, че предмет на престъплението била сума в размер на 50 лв., която представлявала 1/15 от минималната работна заплата и била възстановена от подсъдимия в хода на досъдебното производство. Също така подсъдимият още на досъдебното производство признал вината си и изразил съжаление за стореното.
Отделно от това подсъдимият бил трудово ангажиран, студент задочна форма на обучение в Аграрния университет в гр. Пловдив, като променил местоживеенето си от гр. Пловдив в гр. София, за да смени средата. Поради това счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1 НК. Намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като се наложи на подсъдимия наказание „пробация“ в минимален размер.
Подсъдимият П. Р. П. се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума моли да му бъде наложено по-леко наказание, по възможност 1
„пробация“, за да може да продължи следването си.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П. Р. П. е роден на ***** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи, с постоянен адрес:
*********, ЕГН: **********.
Видно от справката за съдимост и бюлетините за съдимост подсъдимият е осъждан, както следва:
1. Със Споразумение № 221 от 02.04.2014 г., постановено по НОХД № 5957/2013 г. на РС Пловдив, в сила от 02.04.2014 г., за извършено на 25.07.2013 г. престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“ за срок от две години. Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 12.11.2016 г.
2. Със Споразумение № 303 от 13.04.2017 г., постановено по НОХД № 2324/2017 г. на РС Пловдив, в сила от 13.04.2017 г., за извършено на 29.11.2016 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
3. С Присъда № 90 от 25.10.2017 г., постановена по НОХД № 520/2016 г. на ОС Пловдив, в сила от 09.08.2022 г., за извършени на 22.10.2013 г. престъпление по чл.
330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, и на 06.12.2013 г. престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо найтежко наказание три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
4. С Присъда № 99 от 09.11.2022 г., постановена по НОХД № 1428/2022 г. на РС Пазарджик, в сила от 09.03.2023 г., за извършено на 10.12.2020 г. престъпление по чл.
197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца.
Свидетелят С. Н. Т., в качеството на ЕТ „НИКСИ-92-СИМЕOН Т.”, имал магазин за хранителни стоки в гр. Първомай, обл. Пловдив, непосредствено пред който имал поставен вендинг автомат за кафе и други топли напитки. На 20.06.2022 г. синът на свидетеля С. Т. – свидетелят Н. С. Т., обслужил въпросния вендинг автомат, като го заредил и проверил наличната в него сума, която била общо 150 лв., включително с парите, намиращи се в монетника.
На 21.06.2022 г. вечерта подсъдимият П. Р. П. помолил свой познат – свидетеля А. Н. К., да го откара до гр. Първомай, защото самият той не бил правоспособен водач.
Намерението, с което подсъдимият отивал в гр. Първомай, било да открадне пари от вендинг автомат там, тъй като знаел специален начин как да стори това. Свидетелят К. се съгласил и двамата тръгнали с автомобила на подсъдимия, управляван от свидетеля К.. Когато пристигнали в града, подсъдимият П. насочвал свидетеля К. накъде да кара, като в един момент му казал да спре до хранителния магазин на свидетеля С. Т..
Пристигайки до магазина – след полунощ, вече на 22.06.2022 г., двамата слезли от 2 автомобила, като подсъдимият се насочил към вендинг автомата, а свидетелят К. останал встрани. Подсъдимият носел със себе си специално метално кепче, което да използва, за да източи пари от автомата. През малък процеп, където се намирала чашата за готова за вземане топла напитка, подсъдимият вкарал металното кепче и по този начин достигнал с него до пространството над касата за монети. На това място той наместил кепчето и държейки го с едната си ръка, започнал с другата ръка да пуска монети от по един и два лева в автомата, които монети попадали в поставеното от него кепче. В този случай автоматът отчитал депозиране на съответната сума, въпреки че тя не била достигнала до касата му. След това подсъдимият натискал някое от копчетата на автомата, за да пусне произволна напитка, и машината му връщала ресто – монети, които падали на съответното за това място. Тези монети подсъдимият вземал за себе си, а пуснатите от него монети си връщал посредством кепчето. Именно по описания начин, който предварително му бил известен, и повтаряйки го многократно, подсъдимият успял да източи и вземе от вендинг автомата сумата от 50 лв. След това двамата със свидетеля К. се качили в автомобила и си тръгнали. Неустановена част от откраднатата сума подсъдимият дал на свидетеля К..
На 23.06.2022 г., докато преглеждал записите от охранителните камери на магазина, свидетелят Н. Т. видял запис на извършената от подсъдимия кражба на монети от вендинг автомата. Веднага отворил автомата и извършил проверка, при което установил, че липсва сумата от 50 лв. Сигнализирал органите на полицията, за което и след извършена проверка било образувано настоящото наказателно производство.
Още в хода на извършената проверка подсъдимият бил установен от органите на полицията като извършител на деянието и признал за извършената кражба. В хода на разследването подсъдимият възстановил на свидетеля С. Т. сумата от 50 лв.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК. Решаващият състав взе предвид самопризнанието на подсъдимия П., както и подкрепящите го доказателства, събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Н. К., Н. С. Т., С. Н.
Т., Д. А. К. и Г. Т. Д., обясненията на подсъдимия; писмените доказателства: протокол за доброволно предаване от 07.12.2022 г., вносна бележка от 07.12.2022 г., справка от Търговския регистър за ЕТ „НИКСИ-92-С. Т.“, справка за лек автомобил с рег. № *******, справка за съдимост на подсъдимия и характеристична справка. Според настоящия съдебен състав наличните по делото доказателства установяват по несъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанието на подсъдимия, дадено при условията на чл. 371, т.
2 НПК, се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и направеното от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
При анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства съдът констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие, като не са налице противоречия относно релевантните факти от предмета на доказване. В случая показанията на свидетеля А. К. пряко допринасят за изясняване авторството на 3 деянието и обстоятелствата по осъществяването му, а тези на свидетеля Н. Т. съдържат конкретни данни за времето, мястото и начина на извършването му, както и предмета на посегателството. В тази насока пред свидетеля К. подсъдимият е споделил, че може да вади пари от кафе автомати, без да ги разбива, като този свидетел е обяснил, че с тази цел подсъдимият го помолил да го закара до гр. Първомай. Свидетелят К. непосредствено е възприел, когато подсъдимият, използвайки специалните си умения, и посредством метално кепче, взел от вендинг автомата монети. От своя страна, свидетелят Н. Т. дава сведения относно извършените от подсъдимия действия при отнемане на монетите – многократно пускал монети с дясната си ръка във вендинг автомата, а лявата му ръка била поставена там, където автоматът пуска чаши, след което вадел монети, от мястото, където се вземало рестото. От показанията на свидетеля Н. Т. се изяснява и размерът на паричната сума, която е била взета от вендинг автомата, а именно – 50 лв. Обсъдените по-горе показания съответстват и на обясненията на самия подсъдим, депозирани в хода на досъдебното производство, в които последният сочи, че е взел монети на стойност 50 лв. от вендинг автомата и също така последователно описва извършените от него деяния при отнемането им.
Гореизброените писмени доказателства следва също да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях способстват за установяване на описаната фактическа обстановка. В случая не се установиха доказателства, които да поставят под съмнение или оборват така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият П.
Р. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Разпечатката съдържа 38 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3aac87e4-a3a0-451f-a0a7-80d309679842