Решение № 321 от 04.09.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 240/2026
- Вид
- Решение № 321
- Подписан
- 04.09.2026
- Състав
- Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 буква "В" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 51 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174 ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.1, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.1 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 321 гр. Ловеч, 04.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Х. Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Х. Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200240 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Ц. К., чрез адв. А. М. против наказателно постановление № 25-0906-000838 на началника група в ОД МВР - Ловеч, сектор „пътна полиция“- Ловеч, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1,022.58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за извършено нарушение чл.174 ал. 3, приложение първо от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и на основание Наредба № Iз- 2 5 3 9 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 15 точки.
В жалбата е изложено следното:
Издаденото наказателно постановление, е в противоречие на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган е бил длъжен да изследва дали се касае за умишлено деяние. На посочената в НП дата, час и място не е управлявал МПС, не е употребявал алкохол. Състоянието, в което се е намирал при идването на органите на МВР, е следствие на нанесен му побой, и загуба на съзнание. Въпреки дадените обяснения, че е бил нападнат с юмрук от негов съсед, при което е загубил съзнание, му били съставени два АУАН, че е управлявал нерегистрирано МПС, и е отказал да даде проба с техническо средство. Бил нападнат с юмрук, загубил съзнание и е откаран в ЦСМП, около един час преди часа отразен в АУАН и в НП.
С оглед физическото състояние в което се е намирал, не е бил в състояние да участва в събирането на проби, или съзнателно да дава съгласие или отказ за проверка с техническо средство.
Налице са предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. М., която поддържа жалбата. Посочва, че доверителят й няма как да е дал съзнателен отказа да бъде изпробван с техническо средство, тъй като по това време, още преди идване на полицейските служители е изпаднал в безсъзнание, в продължение на няколко минути.
В писмени бележки излага следното:
По делото не е доказано жалбоподателят да има, качеството „водач на моторно превозно средство“. Единственият свидетел, въз основа на чиито показания се базира АУАН, е лице привлечено в качеството на обвиняем за причинена на К. средна телесна повреда, на същата дата и час и място.
Около 20:00 – 20:30 часа на същата вечер П. К. е станал жертва на физическо нападение, при което му е нанесен удар в областта на лицето, последвала е пълна загуба на съзнание. Именно поради това състояние, на място е повикан екип на ЦСМП, и е транспортиран с линейка. Според данните по делото сигналът е на ЕЕН 112 е регистриран в 21:02 часа. Това обстоятелство следва да е съпоставено, с посечения в АУАН и НП час на твърдяното управление около 20:50 – 20:55 часа. АНО е следвал да установи, кой полицейски служител, кога и по какъв начин лично е възприел управление на МПС от П. К. в 20:50 – 20:55 часа.
От извършената проверка се установява, че процесният участък не фигурира в пътната мрежа.
Не е доказан „отказ“ по смисъла на 174, ал. 3 от ЗДвП. От показанията на полицейските служители се установява, че жалбоподателят е бил в линейката, когато е направен опит да бъде изпробван. Същевременно полицейските служители не установяват еднозначно волеизевление „отказвам“ а посочват, че лицето не е можело да даде годна проба с техническо средство. Към момента на проверката доверителят й е бил непосредствено след нанесен тежък побой, загуба на съзнанието, с травма на главата и счупено ребро. В това състояние невъзможността да бъде издишано необходимото количество въздух в техническото средство, не може автоматично да бъде квалифицирано като съзнателен отказ.
Налице е и съществено противоречие в изготвените документи. Талонът за медицинско изследване е от 23:10 часа. Следователно между твърдения час на нарушението и талона за медицинско изследване има интервал повече от два часа. Тази хронология не е изяснена от АНО. В НП се съдържа твърдение не само за отказ от техническо средство, но и неизпълнение на предписанията за изследване с доказателствен анализатор, и медицинско изследване.
Подобно неизпълнение не може да бъде отнесено към 20:50 – 20:55 часа, ако самото предписание е материализирано и връчено едва в 23:10 часа. Не може едно лице да изпълни предписание, което към посочения момент още не му е било дадено. Това създава вътрешно противоречие в описанието на административното обвинение и поставя под съмнение точния момент, начина 2 и конкретното изпълнително деяние, за което лицето е санкционирано.
Налице е нарушения на чл. 53 и чл. 54, ал. 4 от ЗАНН. След съставяне на АУАН са депозирани писмени възражения.
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ПО ФАКТИТЕ:
От събраните по делото доказателства /гласни и писмени/ съдът приема следната фактическа обстановка:
1/ На 02.08.2025 г. на полски път в местността до № ****, по посока на движение гр. Ловеч жалбоподателят П. К. управлявал самоделно МПС, с неустановена марка, модел и не номер на рамата, черно на цвят(АТВ/бъги) под значително въздействие на алкохол, с окървавена в дясната си част глава.
Около 20:55 часа К. бил спрян от съсед си П. П. К., като застанал пред управляваното от жалбоподателя АТВ. Между К. и К. възникнал скандал, след като последният попитал жалбоподателят, какво е направил, и дали се е виждал. В този момент при тях дошли дъщерята на жалбоподателя Ц. П. К. и зет му И.. Ц. К. започнала да моли жалбоподателя – баща си, да се прибере.
Молбите били многократни. Молила го само тая вечер да не се заяжда. Зет му също го молил и изразил съжаление. К. заявил, че ако жалбоподателят блъсне кучето му, ако блъсне дете, като зетя на жалбоподателя изразил съгласие.
К. казал, че няма как да го докаже, между временно дъщеря му продължила да отправя молби, същото правил и зетя, като се пробвал да потуши конфликта.
От мястото на конфликта се отдалечила Ц. К., в това време жалбоподателят попитал К. „на какъв се прави“. Ц К. извикала мъжа си И., който се запътил към нея.
2/ На мястото до АТВ останали само К. и К., като последният бръкнал в джоба си, и извадил мобилен телефон, с който започнал да снима жалбоподателя. В този момент К. се афектирал и заплашил К., че ще му счупи телефона, и се засилил към него с бързи крачки, като К. започнал да отстъпва назад. В това време дъщеря му пищяла „тате, тате, не“ К. настигнал К. блъснал го с лявата си ръка в областта на гърдите, започнало боричкане с ръце между двамата. П. К. замахнал с дясната си ръка по посока на главата на К., който се отдръпнал леко назад, вдигнал лявата си ръка и удара попаднал в нея.
К. продължил движението на лявата си ръката към К. и я подпрял в областта на гърдите му, К. размахвал и държал ръцете си вдигнати. Едновременно с това К. замахнал с дясната си ръка и ударил с юмрук К. в областта на лявата част на лицето. Описаната по горе случка продължила 6 секунди, от което самото замахването на К. и удара на К. се е развило в 2 секунди.
3
Вследствие на удара К. паднал на земята по гръб, лежал неподвижно, Ц К. започнала да вика и тичайки викала за помощ. Тя заедно с мъжът й започнали да указват помощ на К., разбирайки за случилото се към тях се присъединили и други съседи Д. и С..
В този момент в 21:02 часа К. се обадил на ЕЕН 112, за да извика спешна помощ.
На мястото пристигнала линейка и патрулен автомобил, по – късно към тях се присъединил и втори патрулен автомобил на свидетелите Ц. М. С. и Х.
С. Х..
3/ П. К. бил в линейката, същият бил в съзнание, под въздействието на алкохол. Полицейските служители Ц. С. и Х. Х. отишли в линейката да извършат проверка за алкохол на жалбоподателя. П. К. направил умишлено няколко неуспешни опита за проверка на алкохол, с техническо устройство, и след това отказал да бъде тестван.
П. К. бил откаран в ЦСМП – гр. Ловеч, където бил прегледан и било констатирана локална рана на главата. След извършения преглед същият бил освободен, като се прибрал с такси. Пред дума му го чакали полицейските служители, които му връчили талон за изследване в 23:10 часа, който бил подписан лично от жалбоподателят.
На 02.08.2025 г. мл. автоконтрольор Ц. С. в присъствието на свидетеля П. К. и жалбоподателя, издал АУАН серия G A № 4072066, за извършено нарушение по чл.174 ал. З от ЗДвП, който е подписан и получен от П. К. на същата дата. На 04.08.2025 г. жалбоподателят подал възражение срещу АУАН.
4/ На 04.08.2025г. на П. К. било извършено изследване, което не е установило данни за травматични увреди.
На 05.08.2025г. било издадено съдебномедицинско удостоверение № 131/2025г което установило, че П. К. има две разкъсно – контузни рани на главата, и счупване на едно ребро в дясно.
С постановление от 31.03.2026г. на РП – Ловеч, ТО – Тетевен П. П. К. е привлечен, като обвиняемо лице, затова, че на 02.08.2025 г. в гр. Ловеч, в.з „Л.“ № ****, нанесъл с дясната си ръка удар с юмрук в областта на лицето на П. К., вследствие на което П. К. паднал на земята, ударил си главата в областта на тила и загубил съзнание, което увреждане е причинило средна телесна повреда, изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 7, вр. ал. 1 от НК.
5/ С наказателно постановление № 25 – *** от 23.10.2026г. на Началник група ОД на МВР, сектор Пътна полиция Ловеч, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1,022.58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за това, че на 02.08.2025 г. в 20:55 часа, в гр. Ловеч на местн. Л. до № ****, с посока на движение към гр. Ловеч, управлява самоделно МПС, с неустановена марка,модел и без номер на рама, черно на цвят, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство 4 дрегер алкотест 7510, с фабричен номер - 0032 за употреба на алкохол.
Издаден талон за медицинско изследване с номер 105463 и 7 броя стикери за сигурност на пробата с номер А115597., е извършил: Отказ от проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписания за изследване с доказатествен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химична лаборатория изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи след следния доказателствен анализ:
Пункт 1 се установи от:
Това, че жалбоподателят е управлявал АТВ се установява по несъмнен и категоричен начин от приетия по делото видеозапис, на който ясно се вижда, как К. управлява превозното средство. От показанията на дъщеря му / в тази има част съдът им дава вяра, като непротиворечиви с останалите доказателства/ която изрично заявява, че баща й е карал МПС-то. От показанията на П. П. К., който също свидетелства, че видял жалбоподателят да управлява АТВ.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира напълно показанията на П. К., същите са непротиворечиви, ясни и се подкрепят от останалия доказателствен материал. Достоверността на показанията не се разколебава от това, че за нанесения удар, му е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, тъй като, както беше споменато по горе лисват доказателства, които да ги опровергават.
От изложеното се явява неоснователно възражението, че не е доказано управлението на МПС.
Това, че жалбоподателят е управлявал АТВ под значително въздействие на алкохол, се доказва по безспорен начин от многобройните доказателства:
Видеозапис от който се чува, че К. заваля думите, и държането му показва употреба на алкохол. Показанията на полицейските служители Ц. М. С. и Х. С.
Х. / на които съдът дава вяра като пълни ясни и непротиворечиви/.
Свидетелите заявяват, че жалбоподателят е бил в нетрезво състояние, с мирис на алкохол завалял думите и си е признал, че е употребил алкохол. От докладна записка /л. 46/, в която е отразено, че П. К. бил пиян, в съзнание.
Разпечатката съдържа 53 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3aac697a-657b-4011-9824-9d71a16f1397