Определение № 1011 от 08.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. Плевен, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500466 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба Вх. № 2166/29.04.2025г., подадена от С. А. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Койнаре, обл. Плевен, ул.

„***“ №28, чрез адвокат В. В. от АК - Враца против Определение № 218/19.04.2025г., постановено по гр.д. № 824/2022г. на Районен съд – гр.

Червен бряг /ЧРС/, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение/допълнение на Решение № 77/03.03.2025г. по същото дело в частта за разноските – за неприсъдено адвокатско възнаграждение на адв. С.Б. от ПлАК, като процесуален представител С. А. П..

В частната жалба се твърди, че определението на РС Ч. бряг е неправилно.

Оплакват се, че при постановяване на обжалваното определение ЧРС е в противоречие с мотивите на съдебното решение, постановено от същият съд, след като в мотивите съда приема, че предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, но по делото липсват данни такива разноски да са направени от ищеца.

Навеждат доводи, че от страна на процесуалният представител адв. С.Б. е предоставена правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв., както и 1 това, че е направено своевременно искане за присъждане на разноските, което от своя страна кореспондира с доказателствата по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като не е образувано изпълнително дело против ищеца, ответникът не е дал повод за образуване на дело и също така е признал основателността на отрицателният установителен иск още с отговора на исковата молба.

Също така се навеждат доводи, че в конкретният казус разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима и с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да отговаря за сторените от ищеца разноски. Посочва се съдебна практика в тази насока.

Молят съда да отмени определението на ЧРС като незаконосъобразно и да постанови ново, с което да допълни/измени Решение № 77 от 03.03.2025г., постановено по гр.д. № 824/2022 по описа на ЧРС, в частта относно разноските като осъди „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 202317122 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, бул.

„***“ № 19, ет.2 /мецанин/ да заплати на адв. С.Б. от ПлАК адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, което възлиза на сумата от 1 236,84 лева за предоставена на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“АД с ЕИК 121830616 /настоящ правоприемник на ответника пред ЧРС „ОТП Факторинг България“ АД/ със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“ ***“ №19, чрез пълномощника юрисконсулт П.М. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна.

В отговора са изложени подробни съображения, че след като е събрал и преценил доказателствата по делото и е съобразил фактическите твърдения на страните, ЧРС законосъобразно и правилно е отхвърлил искането на ищеца за присъждане на разноски, в това число за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

С отговора се навеждат доводи, че във връзка с постановеното решение, 2 в частта относно присъдените разноски, ищецът е подал молба, като счита че с поведението си Банката - кредитор е дала повод за завеждане на иска по чл.

439 ГПК, поради което в тежест на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в производството. Считат, че твърдението е неоснователно и същото не е доказано в хода на процеса. Също така се твърди в отговора, че ищецът не е представил доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че са предприети принудителни действия спрямо него за събиране на вземането по образуваното изпълнително дело №52/2020г. по описа на ЧСИ П.Д., peг. № ***, което е само по отношение на Б.Ц.И., ЕГН ********** – кредитополучател по кредита.

Твърди се, че още с подадения отговор на искова молба от банката – кредитор са представили молбата за образуване на изпълнително дело, като от нея става ясно, че делото е образувано само и единствено срещу Б.Ц.И..

Навеждат се доводи, че цитираното от ищеца С. А. П. съобщение за извършване на опис на движимо имущество не е изпращано до него, а до Б.Ц.И., който е страна в изпълнителното производство и няма извършвани принудителни действия срещу С. А. П., както е посочено в постановеното от ЧРС решение. Твърди се в отговора на въззивната жалба, че образуваното изпълнително дело има извършвани принудителни изпълнителни действия, само и единствено по отношение на Б.Ц.И., което лице не е страна в процеса.

Според въззиваемата страна не са налице основания за ангажиране на отговорността им за разноски, т.к. ответникът по делото пред ЧРС -Банката – кредитор не е предизвикал ищеца към завеждане на иска и водене на дело със свое действие, т.к. не са извършвани принудителни изпълнителни действия, насочени към С. А. П., а образуваното изпълнително дело е само и единствено по отношение на Б.И..

Също така се сочи с отговора на жалбата, че оспорването на иска по чл.439 от ГПК в отговора на исковата молба, също би обусловило правния интерес на С. А. П. да търси възмездяване на разноските, но ответникът не е сторил това, а напротив, признал с отговора на исковата молба, че давността за вземането е изтекла, което от своя страна води до липса на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск.

След като не е оспорен предявеният иск от ответника, според въззиваемата страна е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и ответника не дължи на 3 ищеца заплащане на разноските по делото. Посочва се и съдебна практика в тази насока.

Моли съда да остави без уважение като неоснователна подадената частна жалба от С. А. П. за отмяна на Определение № 218/19.04.2025г. по гр.д.

№824/2022г. по описа на ЧРС и да не приема искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което не е подкрепено с доказателства, а в случай на уважение на искането от ищеца – моли съда размера да бъде редуциран с ½ от минимално определеното възнаграждение срещу претендираното възнаграждение.

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С постановеното Решение № 77 от 03.03.2025г. по гр.д. №824/2022г., което като необжалвано от страните е влязло в сила, е признато за установено на основание чл.439 ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК по отношение на ответника “Банка ДСК“ АД - гр.София, с ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище“, ул. „***“ № 19, че правото му на принудително събиране спрямо ищеца - С. А. П. с ЕГН ********** с адрес гр.Койнаре, обл.Плевен, ул. *** №28 на сумите присъдени по ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 320/2010г. по описа на РС-Червен бряг в общ размер на 23 561,21 /двадесет и три хиляди петстотин шестдесет и един лева и двадесет и една стотинки/ лева е погасено по давност.

Не се е произнесъл за разноските, като е приел че по делото липсват данни за направени такива.

По молба на ищеца С. А. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Койнаре, обл.Плевен, ул. *** №28 по чл.248 ГПК с искане за допълнение/изменение на решението на ЧРС в частта за разноските относно присъждане на адв.С.Б. от ПлАК на възнаграждение в размер на 1 236,84лв. за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 ЗАдв Районен съд гр. Червен бряг с Определение № 218/19.04.2025г., постановено по гр.д. № 824/2022г. по описа на съда е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на С. А. П., за изменение на постановеното по гр.д. 824/2022г. решение в Частта за разноските.

4

За да постанови обжалваното определение ЧРС е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на С. А. П., с ЕГН ********** с адрес гр.Койнаре, обл.Плевен, ул. *** №28, чрез адв. С.Б. от АК – Плевен против „ОТП Факторинг България“ЕАД, с ЕИК 202317122 за установяване недължимост на сума, поради настъпила погасителна давност.

Констатирал, че по делото е постановено решение по реда на чл.237 от ГПК /признание на иска/.

Въз основа на така констатираното намерил от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК – „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.“.

По делото счел за установено, че срещу ищеца в качеството му на поръчител е издадена Заповед за изпълнение със солидарния длъжник – кредитополучателя. По издадения ИЛ било образувано изпълнително дело № 052/2020г. на ЧСИ П.Д. с рег. № *** на КЧСИ, но само срещу Б.Ц.И.. По изпълнителното дело не са провеждани принудителни изпълнителни действия срещу ищеца. Посоченото счел, че обосновава извод на съда, който се покрива от горепосочената разпоредба на чл.78, ал.2 от ГПК.

Определението е правилно като краен резултат.

Видно от писмените доказателства след прекратяване на първото изпълнително дело № 550/2011г. на ЧСИ Пл. Дамянов поради перемиране, Банката – ответник като правоприемник на взискателя е образувала ново изпълнително дело № 52/2020г. само срещу длъжника – кредитополучател.

Действия срещу поръчителя за принудително изпълнение не са предприети.

Видно от Отговора – л.14 от делото ответникът е признал иска и е твърдял, че не е дал повод за завеждане на делото, защото не е предприел действия по принудително събиране на вземането срещу поръчителя. Липсата на висящо изпълнително дело срещу ищеца сочил на обстоятелство, че не е дал повод за завеждане на делото, но не е стигнал до твърдението, че искът по чл.439 ГПК без изпълнително дело е недопустим, т.к. като установителен иск той изисква ищецът да обоснове несъмнен правен интерес. Така или иначе влизат в сила и недопустимите решения и поради това настоящият състав на въззивния съд отчита влязлото в сила решение, че ищецът не дължи на 5

Банката – ответник парично вземане от 23 561,21лв. поради погасяването му по давност.

Основателна е тезата на Банката – ответник, че като са признали иска и не са образували изпълнително дело против поръчителя, те не са станали причина за водене на делото и по силата на чл.78 ал.2 ГПК разноските по същото следва да се възложат на ищеца.

С решението не са присъдени разноски, но защото липсват данни за направени такива от ищеца, чак в определението по чл.248 ГПК съдът е приел, че след като по изпълнителното дело от 2020г. не са провеждани изпълнителни действия срещу ищеца, то на основание чл.78 ал.2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца и на адвоката на ищеца не се следва възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, дължимо от ответника.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.248 ал.3 във вр. чл.274 ал.2 от ГПК настоящето въззивно определение ще да подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 218/19.04.2025г.

824/2022г. на ЧРС като правилно и законосъобразно. по гр.д.

№

Определението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.248 ал.3 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6