Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 921 от 30.07.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3452/2020
Вид
Решение № 921
Подписан
30.07.2021
В сила
30.07.2021
Състав
Иванка Ангелова, Златина Рубиева, Красимир Машев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. София , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000503452 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 65 от 11.06.2020г., постановено по гр. д. № 17/2019 г. ОСВраца, ТО е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на В. В. Л. сумата от 72 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от телесни увреждания, получени при ПТП на 09.04.2018 г. на път Е-79, в района на км 132+300, община Враца, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 09.04.2018г. до 31.07.2018г., като неоснователни и недоказани. С решението ОС-Враца, ТО е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на В. В. Л. сумата от 144 лв. – деловодни разноски в производството, съобразно уважената част от иска. С решението ОС-Враца, ТО е осъдил ЗАД „Армеец“АД да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал.1, т. 2 от ЗАдв. и чл. 78, ал. 1 от ГПК, на адв. Р. М. – САК сумата от 3 228 лв. с ДДС. С решението ОС-Враца, ТО е осъдил В. В. Л. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 277,20 лв. – деловодни разноски в производството, съобразно отхвърлената част от иска. С решението ОС-Враца, ТО е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати по сметка на ОС-Враца държавна такса в размер на сумата от 2 880 лв. и заплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер на сумата от 400 лв. съобразно уважената част от иска. Решението е постановено при участието на трето 1 лице – помагач в процеса – ЗК „Лев Инс“ АД на страната на ответника „ЗАД Армеец“ АД.

Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 35 000 лв. до присъдените 72 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е подадена въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД с релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се прави възражение, че размерът на определеното обезщетение е завишен и не съответства на претърпените вреди, противоречи на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и не отговаря на трайно установената практика за обезщетяване на подобен вид вреди. Поддържа се, че при постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, не е взел предвид всички релевантни в случая факти и обстоятелства, като по този начин е присъдил несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата се сочи, че по делото не е установено ищецът да е получил други увреждания, освен счупване на веждата на лява главулечна ямка, представляващо фрактура на ляв долен крайник, в областта на тазобедрената става. Твърди се, че голяма част от болките и страданията, изпитвани от пострадалия по време на лечебновъзстановителния период, са вследствие на предшестващи процесното ПТП заболявания и не са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.

Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на съпругата и сина на пострадалия, тъй като последните са заинтересовани от изхода на делото. В жалбата се излага, че приетият от съда процент на съпричиняване от страна на пострадалия е занижен, тъй като именно обстоятелството, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан е позволило настъпването на процесните травми. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до присъдените 72 000 лв., ведно със законната лихва и разноски. Предявява се претенция за присъждане на съдебни разноски.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 72 000 лв. до сумата от 80 000 лв. е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се поддържа твърдение, че въпреки, че съдът е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, неправилно е приел, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевира се възражение, че с оглед механизма на процесното ПТП и приетата КСМЕ АТЕ, поставянето на предпазен колан в случая не би било ефективно, дори би довело до по-сериозни увреждания при пострадалия. В условията на евентуалност се твърди, че дори да се приеме, че с поведението си ищецът е 2 допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, то приетия процент на съпричиняване е завишен и не е съобразен с конкретната степен на принос за настъпването на вредите. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, вместо което да постанови друго, с което да присъди допълнително обезщетение на ищеца в размер на сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г. до окончателното изплащане. Предявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК насрещната страна - ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който се поддържа, че насрещната жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

По делото е постъпило писмено становище от третото лице – помагач – „ЗК Лев Инс“ АД, с което е оспорена насрещната жалба на ищцовата страна.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция е установено, че В. В. Л. е починал на 10.02.21г., като на негово място, на основание чл. 227 ГПК, са конституирани наследниците му по закон – В. Т. Л., И. В. В. и Н. В.

В.. Пред настоящия състав въззивниците-ищци, чрез процесуалния си представител, поддържат подадената от техния наследодател насрещна жалба, като твърдят, че неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Молят съда да отмени обжалваното решение и да им присъди допълнително обезщетение в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва.

Ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск в тази част.

Третото лице – помагач, чрез процесуалния си представител, счита, че решението е правилно относно извода на съда, че не е установено съизвършителство от страна на лице, застраховано при него.

Жалбите са подадени в законоустановения срок и са допустими.

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 09.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, ОС-Враца, ТО е 3 уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца в размер на 80 000 лв. За основателно е намерено възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия. Първостепенният съд е приел процент на съпричиняване в размер от 10%, в съответствие, с който е намалил обезщетението за неимуществени вреди и е присъдил 72 000 лв., ведно със законната лихва.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е уважен предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2018г. до окончателното плащане, както и в отхвърлителната част за разликата над 80 000 лв. до предявените 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 09.04.2018г. до 31.07.2018г.

С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.

С оглед релевираните в двете въззивни жалби оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и върху основателността на възражението за съпричиняване от страна пострадалия.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника за допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема следното:

От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на настъпилото произшествие ищецът е получил счупване на веждата на лявата ставна ямка на таза, което му е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, и разкъсноконтузна рана на лява подбедрица, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според проверените от вещото 4 лице данни, на ищеца е било проведено консервативно лечение в рамките на 3 – 6 месеца, през който период пострадалият е търпял болки и страдания, като и към момента на изготвянето на експертизата е продължавал да търпи такива. Най-силни и интензивни болките са били в първите дни след получаването на травмата. Настъпило е и усложнение на здравословното му състояние – анкилоза на лява ТБС, като по отношение на същата прогнозата е неблагоприятна. Вещото лице установява, че при ищеца са налице данни за предхождащи процесното произшествие заболявания на опорно-двигателния апарат – от няколко години оплаквания в областта на поясния отдел на гръбначния стълб и двете тазобедрени и коленни стави /спондилоартроза, гонартроза и коксартроза/, които се характеризират най-общо с болки в гръбначния стълб, тазобедрените и коленните стави и намалена подвижност на същите. Докторът сочи, че при пострадалия са налице данни за тежко общо състояние от заболяване на отделителната система, като той е на хемодиализа, налице са и други придружаващи заболявания, като му е определена 100 % трайно намалена работоспособност. Вещото лице уточнява, че тези заболявания са хронични и са с прогресивно влошаващ се характер и не са допринесли за степента и продължителността на оздравителния процес, но намалената двигателна активност от счупването на таза на фона на увреденото общо здравословно състояние е допринесло за влошаване на наличното заболяване на тазобедрената става.

В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице пояснява, че поставената на ищеца диагноза е счупване на ацетабулума – закрито, съобразно извършеното разчитане на снимките на ищеца от рентгенолог. Посочва, че периодът на възстановяване зависи от придружаващите заболявания, като при възрастни хора периодът е около 6 месеца. Експертът допълва, че ищецът е 100% инвалид не само от получената травма, като е имал и преди това заболявания, които могат да наложат използването на помощни средства.

Категоричен е, че тези заболявания се очаква да се задълбочават с времето.