Решение № 835 от 04.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300501262 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от М. Н. П. с ЕГН**********, чрез процесуалния и представител адв. П. К. против Решение №77/28.02.2025г. постановено по гр.д.№1246/2024г. по описа на Карловски РС, втори гр.с., с което се ПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Р. П. Г., ЕГН: **********, от *** с нейните внуци Р. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН: **********, както следва:

- всяка втора седмица от месеца, от събота в 10:00 часа до неделя в 17:00 часа, с преспиване;

- всяка четвърта събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, без преспиване;

- през летния период за 14 дни – 7 дена през месец юли и 7 дена през месец август, във време различно от времето на годишния отпуск на родителите;

- на 25.12. – всяка четна година и на 26.12. – всяка нечетна година, от 10:00 часа до 18:00 часа;

1

- на 31.12. – всяка нечетна година и на 01.01. всяка четна година, от 10:00 часа до 18:00 часа;

- на Велика събота – всяка четна година и на Великден – всяка нечетна година, от 10:00 часа до 18:00 часа.

- на***. и *** /дните, следващи рождените дни на децата/ – всяка година от 10:00 часа до 18:00 часа, ако са почивни /неучебни/ дни, а ако децата са на училище – при съобразяване с учебния процес и дадено съгласие от майката;

- на рождения ден на бабата – *** всяка година от 10:00 часа до 19:00 часа;

- по всяко друго време, по взаимна договорка между страните.

При осъществяване на така определения режим на лични контакти, бабата ще взема и връща децата от и до дома на майката М. Н. Г., освен ако страните не се договорят друго.. Решението на първата инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Жалбоподателят Г. З. Г., конституиран като такъв в качество на необходим другар на жалбоподателката М. П. оспорва жалбата, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

Изразява становище, че няма нищо против ищцата в първоинстанционното производство – негова майка, да вижда и осъществява контакти с внуците и.

Не претендира разноски.

Въззиваемата страна Р. П. Г., ЕГН: **********, от гр. ***, чрез процесуалния му представител адв.Л. Н. оспорва жалбата като изцяло неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Не претендира разноски за настоящата инстанция.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от

2 страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.128, ал.1 СК, предявен от Р. П. Г., ЕГН: **********, против М. Н. Г., ЕГН:

********** и Г. З. Г., ЕГН: **********. В исковата молба се твърди, че ищцата е баба по бащина линия на децата Р. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН: **********, чийто родители са ответниците по делото, които са в процес на развод. Към настоящия момент двете деца живеели заедно с майката – ответницата М. Н. Г., в гр.***, а бабата била лишена от всякакъв контакт с внуците си. Ищцата твърди, че била изключително привързана към децата и държи да има лични отношения с Р., и Н.. Твърди също, че след фактическата раздяла на родителите, внучка и Р. се дистанцирала от нея и се стремяла да отчужди, и брат си Н.. Бабата по бащина линия желаела пълноценно да осъществява срещи с внуците си. Безспорно, приоритет били срещите на бащата с децата, но същите не трябвало да пречат както на личния живот на децата, така и на срещите им с бабата. Необходимо и в интерес на децата било да поддържат пълноценни контакти с близките както по майчина, така и по бащина линия, но имало противопоставяне от страна на майката, която настройвала децата против бабата им Р. Г.. Правният интерес на ищцата да иска самостоятелен режим на лични отношения с децата Р. и Н. бил продиктуван именно от поведението на ответницата М. Г..

Първоинстанционния съд е констатирал, че още от раждането на децата, контактите между тях и баба им са били постоянни и непрекъснати, като до развода на родителите си, те са живеели в дома на Р. Г. в гр. ***.

Между децата и бабата имало топла и силна емоционална връзка, поради което съдът е приел, че е изцяло в интерес на ненавършилите пълнолетие деца, личните отношения между тях и баба и да бъдат осъществявани при един по-широк режим от обичайния. В тази връзка е констатирано, че след развода отношенията между родителите са се влошили, като срещу бащата са взети мерки по ЗЗДН. Понастоящем действащи такива са по Заповед за защита №***/*** г. на М. Г. /със срок до*** г./ и Заповед за незабавна защита от *** г. спрямо децата Р. и Н.. С оглед на тези обстоятелства, районият съд е направил извод, че бабата не би могла да се ползва от режима на лични контакти на бащата, за да се среща с внуците си, тъй като на този етап същият не би могъл 3 да се осъществява, поради взетите мерки по ЗЗДН, поради което е определил по-широк режим на лични контакти.

Недоволна от постановения съдебен акт е останала жалбоподателката М. Н. П. с ЕГН-**********, - майка на децата Р. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г.

Г., ЕГН: **********, която в жалбата навежда твърдения, че така определения режим на лични отношения на бабата с децата не е изцяло в интерес на децата и фактически лишава майката от възможността да контактува, да живее, да се грижи за децата и да упражнява родителските си права в пълен обем. Сочи, че към настоящия момент, е отпаднала забраната за ограничителната заповед на бащата Г. Г. спрямо децата, поради което последния можел да осъществява режима на лични отношения с децата, който режим дава реална възможността на бабата да осъществява лични контакти с внуците си.С оглед на това моли искът да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база на събраните пред първата инстанция доказателства. Фактическата обстановка е подробно и прецизно изложена от първоинстанционния съд, поради което касаещо същата, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.128 СК, с чиято разпоредба е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено условие е определянето им 4 да е в интерес на детето. Съобразно § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет, преценката за найдобър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето.Съгласно § 1, т. 7 ДР на ЗЗДет бабата и дядото са част от семейната среда на детето и поначало най – добрият интерес на внуците включва поддържане на лични отношения помежду им с оглед мотивацията на прародителя да полага грижи за отглеждане и възпитание на децата.

В конкретния случай се установява, че контактите между децата и баба им са били постоянни и непрекъснати още от тяхното раждането, доколкото до развода на родителите им, цялото семейство е живеело в дома на бабата в гр. ***. Бабата е полагала ежедневни грижи в отглеждането им, осъществявала е ежедневен личен контакт с тях, между децата и бабата е имало изградена специална връзка, топла и силно емоционална. Този връзка в известна степен се е нарушила при фактическата раздяла на родителите, което съгласно събраните по делото доказателства се наблюдава по осезаемо между детето Р. Г. Г. и бабата, и по-малко между детето Н. Г. Г. и бабата.

Поначало интересът на децата предполага да растат в нормална семейна среда, контактувайки с всеки един от близките си роднини и поддържайки близки човешки отношения, и да не се допука отчуждаване с този близък кръг от хора.. Установено е в конкретния случай, че бабата Р. П. Г. притежава опит и знания, разполага със свободно време и има желание да използва част от това време, за да го прекарва със своите внуци, полагайки грижи за тях, което желание безспорно е в интерес и за двете страни, доколкото – за бабата това е източник на позитивна емоция, а внуците от своя страна получават повече внимание, добро отношение и обич

От друга страна при определяне на мерките, същите трябва да са така съответни, че да са рамка за правилното развитие на децата и добрите взаимоотношения с бабата, а не източник на нови спорове. Отделно от това, при осъществяване на личните отношения с внуците, бабата не трябва да нарушава режима на отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието на децата. При така обаче определения от първоинстанциония съд режим на 5 лични отношения между бабата и внуците - всяка втора седмица от месеца от събота до неделя в преспиване, и всяка четвърта седмица от месеца в събота, и съответно определения на бащата режим на лични отношения с децата- всяка първа и трета седмица от месеца от петък до неделя с преспиване в дома на бащата, де факто за майката не остава свободна седмица от месеца, в която тя може да осъществява лични отношения с децата. Това обстоятелство, от една страна представлява източник на нови спорове, тъй като фактически лишава майката от възможността да контактува, да живее, да се грижи за децатата си и да упражнява родителските си права в пълен обем, а от друга страна - нарушава интересите на децата, доколкото нарушава почивката и спокойствието им, предвид невъзможността дори една седмица да прекарат в дома, в който основно живеят, да починат и да подготвят уроците си, което от своя страна има за резултат нарушение на режима на отглеждането им. Отделно от това при определяне на режима, следва съдът да се съобрази колко дълго и колко често ще следва да пътуват децата, за да осъществят срещи с бабата, предвид на обстоятелството, че бабата и бащата живеят в една къща, а децата се отглеждат от майката, която живее в друго населено място.

Мотивиран от гореизложеното и като взе предвид, че е безспорно установено по делото, че децата имат изградена емоционална връзка с бабата, обичат я и се чувстват добре в нейно присъствие, спокойно е в дома с нея, няма данни, нито твърдения за действия и постъпки, които биха могли да вредят на развитието им – здравословно, образователно, емоционално, психологично и интелектуално, съдът намира, че е налице пригодност от страна на бабата да отглежда и възпитава децата. От друга страна бабата не би следвало да претендира за мерки, равни по време она тези, определени за бащата, които да са единствено и само за осъществяване на лични контакти между нея и децата, защото така времето и режима на почивка и училищна подготовка на децата се нарушава, а и се накърнява времето й за контакти с бащата, които са с приоритет. Ето защо и доколкото бабата по бащина линия не е ограничавана да контактува с децата от страна на бащата, настоящият съдебен състав намира, че преценката за най-добър интерес на децата основаващ се на желанията и чувствата и емоционалните потребности на детето Р. Г. Г., ЕГН ********** и детето Н. Г. Г., ЕГН: ********** изискват, да бъде регламентиран режим на лични отношения между тях и баба им по 6 бащина линия, като в случая той трябва да съвпадне с част от този на бащата и да се упражнява съвместно с него, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца – в неделния ден 12.00 ч. до 15.00. По този начин децата, без утежнени графици и взаимни предавания от един родител на друг и на баба, ще имат възможност за пълноценни контакти с бабата, включително ще се укрепи усещането им за семейственост, дом и принадлежност към рода на бащата..