Решение № 458 от 10.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000033 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260004/16.06.2023год., постановено по т.д.№ 22/2016год. по описа на ОСПерник е признато за установено , че по отношение на ответниците „ А.“ ЕООД, А. Д. Е., Л. С. Е. и В. А. , че същите имат задължение към ищеца „ Юробанк България“ АД, произтичащо от Договор за банков кредит продукт „ Бизнес Револвираща линия- плюс BL 9617/26.10.2007 год., Анекс № 1 от 13.02.2008 год. и Анекс № 2 от 01.12.2011год., Анекс № 3 от 19.05.2012год., Анекс № 4 от 24.06.2013год. в размер на 97 548.24 лева, от които главница в размер на 92 235 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016 год. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 5 312.86 лева договорни лихви за периода от 21.12.2013 год. до 02.02.2016 год. като за над 97 548.24лева до претендирания размер от 163 212.56 лева или за сумата от 65 664.70 искът по чл.422 от ГПК е отхвърлен или както следва : над 92 235лева главница до пълния предявен размер от 122 242.16 лева, над сумата от 45 312.86 лева договорна лихва до пълния претендиран размер от 39 297.38 лева , както и за цялата сума от 1 673.02 лева такси за периода от 31.10.2008год. до 02.02.2016год. .

Със същото решение А. „ ЕООД, А. Д. Е., Л. С. Е. и В. А. Д. са осъдени да заплатят солидарно на „ Юробанк България“ АД сумата от 2 608.40лева , представляваща направени от банката разноски в производството пред ПОС, съразмерно уважената част от исковете и по компенсация сумата от от 4 086.95 лева , представляваща направени разноски от банката в заповедното производство по ч.гр.д.№ 00562/2016год. на ПРС с оглед изхода от делото, както и „ Юробанк България“АД е осъдена да заплати на „ А.“ ЕООД, А. Д. Е., Л. С. Е. и В. А. Д. сумата от 1931.16лева разноски за производството пред ПОС.

С Определение № 260112/15.08.2023год. и по молба на „ Юробанк България“ АД по чл.248 от ГПК Решение № 260004/16.06.2023год. е изменено в частта за разноските като „А. „ ЕООД, А. Д. Е., Л. С. Е. и В. А. Д. са осъдени да заплатят солидарно на „ Юробанк България“ АД сумата от 677.24 1 лева, представляваща направени от банката разноски в производството пред ПОС, съразмерно уважената част от исковете и по компенсация и сумата от от 4 086.95 лева , представляваща направени разноски от банката в заповедното производство по ч.гр.д.№ 00562/2016год. на ПРС с оглед изхода от делото.

Срещу отхвърлителната част на решение № 260004/16.06.2023год. е подадена въззивна жалба от „ Юробанк България“ АД с изложени доводи за неговата неправилност. Поддържа се, че решението е основано изцяло на допълнителната експертиза на вещото лице Я. А. , в която изчисленията на дължимите думи е съобразено с Решение № 112184/10.05.2019год. по гр.д.№ 18024/2014год. на СРС, с което е призната нищожността на възможността на банката да променя едностранно размерът на вноската в следствие на увеличение на лихвените нива. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно бил зачел формираната с цитираното решение СПН, в следствие на което на практика се възстановяват три пъти суми на ответниците , а и не признава капитализацията по договора. В случая ответниците не били направили възражение за прихващане с надвнесените суми, въпреки което съдът кредитирал заключение, което по същество извършва приспадане между дължимото по договора и надвнесените от ответниците суми. Сочи се, че всички тези действия на съда водели до неоснователно обогатяване на ответниците чрез различни способи за приспадане и намаляване на вноски. Твърди се също така ,че при постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд не бил съобразил сключените между страните четири анекса , чиято истинност не била оспорена , не била оспорена действителността на нито една от техните клаузи , въпреки което и макар да липсват мотиви, като краен извод е приел че е налице анатоцизъм. Поддържа се , че ответниците - физически лица са гаранти по сделката и са функционално свързани с търговеца, поради което не могат да се ползват от закрилата на ЗПП, поради което и основаните на този закон възражения за нищожност на споразуменията били неоснователни, дори и е налице начисляване лихва върху лихва. Сочи се ,че данните по делото обосновавали извод за наличие на просрочие по банковата сделка, сумите по нея били изискуеми и дължими от ответниците. Поддържа се , че размерът на вземането , при съобразяване с Решение № 112184/10.05.2019год. по гр.д.№ 18024/2014год. на СРС , бил установен с експертизата по делото, изслушана на 16. 05.2023год., но същата не била възприета от първоинстанционния съд.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени до пълния им предявен размер. При уважаване на въззивната жалба се прави искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В подаден от „ А.“ ЕООД, А. Д. Е., Л. С. Е. и В. А. Д. писмен отговор на въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. В атакуваната част първоинстанционното решение се определя като правилно , обосновано и законосъобразно и се прави искане за потвърждаването му. Сочи се , че същото е съобразено с влязло в сила Решение № 112184/10.05.2019год. по гр.д. № 18024/2014год. на СРС и че въз основа на него- при обявена нищожност на клаузата на чл.3, ал.3 от Договор за банков кредит правилно първоинстанционния съд бил приел, че клаузата няма сила само занапред, а има изначално действие, считано от датата на подписване на договора- 17.10.2007 год. Оспорва се твърдението на банката, че доколкото с цитираното решение на СРС тя е осъдена да им върне сумата от 2 640.18 лева, като платена без основание, при зачитане действието на решението ще бъде присъдена по-малка сума , тоест няма да бъде осъдена да връща тази сума втори път. Счита се, че първоинстанционния съд правилно се е позовал на експертизата на в.л. Я.

А. , приета в с.з. на 20.03.2023год., тъй като изчисленията в същата са съобразени с влязлото в сила решение № 112184/10.05.2019год. При отхвърляне на въззивната жалба се прави искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Срещу осъдителната част на решението е подадена въззивна жалба от „ А.“ ЕООД, А. Д. Е., Л. С. Е. и В. А. Д., с която правят искане за отмяната му като неправилно и необосновано и за постановяване на ново за отхвърляне на исковите претенции в пълния им предявен размер. При уважаване на жалба правят искане и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционния съд бил приел , че е налице предсрочна изискуемост на задължението и че този извод на съда не бил съобразен с влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№ 18024/2014год. на СРС, както и със съдебно- счетоводната експертиза по делото. Излагат се съображения , че в случая не е налице неплащане на задължения по договора , откъдето следва че самото право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем не било възникнало.

2

В подаден от „ Юробанк България“ АД писмен отговор по въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност, идентични на изложените от банката такива в нейната въззивна жалба. Поддържа се, че дори и в възприетата от първоинстанционния съд съдебноикономическа експертиза се съдържали данни за наличие на просрочие на задълженията по договора за кредит, което просрочие е било налице към момента на изпращане на уведомленията на банката за предсрочна изискуемост. Дори и към този момент ответниците да не са били в просрочие , то такова било налично към датата на подаване на исковата молба, което обстоятелство следвало да се съобрази на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Поддържа се също така , че конкретния кредитен продукт не е и не може да бъде причислен към потребителските сделки , поради което всички възражения, основани на ЗПП , били несъстоятелни.

Срещу Определение № 260112/15.08.2023год. е подадена частна жалба от „ А.“ ЕООД, А. Д.

Е., Л. С. Е. и В. А. Д. с искане то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В нея се поддържа , че исковата претенция на банката е изцяло неоснователна , поради което в нейна полза не следва да се присъждат разноски. Становище са неоснователност на частната жалба е изложено от „ Юробанк България“ АД в писмен отговор от 13.11.2023год. , подаден по въззивната жалба на частните жалбоподатели срещу осъдителната част на първоинстанционното решение.

При разглеждане на делото Апелативен съд-София, в настоящия си състав, констатира следното :

Окръжен съд-Перник е бил сезиран с иск от „ Юробанк България“ АД по чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците- „ А. „ ЕООД, А. Д. Е., Л. С. Е. и В. А. Д.

,че последните имат задължение към банката , произтичащо от Договор за банков кредит, продукт „ Бизнес Револвираща Линия-Плюс“ BL9617/26.10.2007год., Анекс № 1 / 13.02.2008год., Анекс № 2/01.12.2011год., Анекс № 3 / 19.05.2012год. и Анекс № 4 / 24.06.2013год. в размер на 163 212.56 лева , от които главница : 122 242.16 лева , ведно със законната лихва , считано от 03.02.2016год. до окончателното изплащане на задължението, договорни лихви за периода от 21.12.2013год. до 02.02.2016год. в размер на 32 297.38 лева, такси за периода от 31.10.2008год. до 02.02.2016год. в размер на 1 673.02лева ,както и реализираните в хода на ч.гр.д.№ 562/2016год. по описа на РСПерник разноски-платена държавна такса в размер на 3 264.25лева и 3 573.83лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В исковата молба е посочено , че между „ Юробанк България“АД „ с предишно наименование „ Българска пощенска банка „ АД и „ А. „ ЕООД бил сключен договор за банков кредит, продукт „ Бизнес Револвираща Линия-Плюс“ BL9617/26.10.2007год., по силата на който на кредитополучателя - „ А. „ ЕООД му е предоставен банков кредит в размер на 55 000лева , предзназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като крайният срок за погасяване на кредита бил 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Посочено е също така ,че предоставената на кредитополучателя сума била усвоена от него в периода от 26.03.2008год.21.04.2014год., с което банката била изпълнила задълженията си по договора. За обезпечаване на кредита била сключена договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот.

Твърдяно е също така ,че съгласно чл.3, ал.1 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща годишна лихва за предоставения кредит, включваща сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми / БЛПМФ/ за лева , обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 0.25 пункта, а съгласно чл.3,ал.2 обявеният от банката БЛПМФ бил 10 процента.

Съгласно догореното в чл.3, ал.4 от договора дължимата лихва се начислявала ежемесечно и била платима на 21- число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. Твърдяно е също така ,че в чл.3, ал.3 от договора за кредит било предоставено право на банката за едностранно изменение на БЛПМФ като за промяната кредитополучателят се уведомява чрез обявяването му в банковите салони, а ако БЛПМФ е включен в Трифата- и на интернет страницата й.

В исковата молба е посочено , че към процесния договор за кредит били сключени четири анекса , като в т.1 от Анекс № 1 / 13.02.2008год. страните били договорил възможност банката едностранно да увеличава размера на предоставения кредит със сума в размер на 50 000лева ,в резултат на което предоставеният кредит бил се увеличил в размер на 105 000.00 лева. По силата на договореното в т.8 от Анекс № 2 / 01.12.2011год. като съдлъжник по договора за кредит и като солидарно отговорен за задължението на кредитополучателя било договорено да встъпи А. Д. Е. , а с Анекс № 4/24.06.2013год.- и Л. С. Е. и В. А. Д.. Сочи се , че в цитираните три анекса било обективирано съглашение банката служебно да погаси съществуващите, но неплатени към 3 момента на сключване на анексите просрочия чрез трансформираните им към редовната главница по кредита, в резултат на което отпуснатия кредит възлизал на сумата от 122 242.16лева .