Определение № 870 от 15.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. Варна, 15.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500065 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Подадена е частна жалба от В. В. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: о*********** срещу определение №12447 от 03.11.2024г. на ВРС по гр.д.№ 3739/2024г., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.299, ал.2 вр. чл.130 от ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се сочи, че съобразно приложима към настоящия случай практика на СЕС, ако съдът служебно или по възражение на потребителя не изпълни задължението да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи, силата на пресъдено нещо на постановения съдебен акт може да бъде преодоляна. Моли се да бъде отменено постановеното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба, предявена от В. В. И., ЕГН **********, с постоянен адрес о*********** срещу „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр.София, с която са предявени следните искове: за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 7001074118/31.10.2019 г., сключен между В. В. И. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл.

11, ал. 1, т. 10,11 и 12 от ЗПК, поради това. че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото договорът не е формиран по ясен и разбираем начин и че всички елементи на договора не са представени с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт - не по-малък от 1

12, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, доколкото договорът не е изготвен на разбираем език и не съдържа информация относно размера на годишния процент на разходите по кредита, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.ІІ от ЗПК, доколкото договорът не съдържа погасителен план, съдържащ информация за начина по който са формирани месечните вноски, броя на месечните вноски, както и както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК поради това, че договорът не съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, погасителният план не. посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с с чл.10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10,11 и 12 от ЗПК, се предявяват следните евентуални искове:

- на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 2, г.10 и т. 19 от Закона за защита на потребителите да се прогласи за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № 7001074118/31.10.2019 г. сключен между В. В. И. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в частта в която в общия размер на отпуснатия кредит е калкулиран размерът на застрахователната премия -1758,48 лв., като се приеме, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 10 и т. 19 от ЗЗП, предвид, че уговорката налага на потребителя приемане на клауза, с която не е имал възможността да се запознае преди сключването на договора и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

- на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК вр. с §1, т.1 от ДР към ЗПК, да се прогласи за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договора, в частта в която в общия размер на отпуснатия кредит е калкулиран размерът на застрахователната премия -1758.48 лв., като се приеме, че същата е нищожна, поради противоречие със закона, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит във вр. с §1 т. I от Допълнителните разпоредби към Закона за потребителския кредит, предвид че еднократната такса не е включена към общите разходи на кредита, а към главницата.

- на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 2, т.10 и т. 19 от Закона за защита на потребителите, да се прогласи за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № 7001074118/31.10.2019 г., сключен между В. В. И. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в частта в която е уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 649,02 лв., като се приеме, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

2 т. 19 от ЗЗП, предвид, че същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

- на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК вр. с §1, т.1 от ДР към ЗПК, да се прогласи за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договор в частта, в която е 2 уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 649,02 лв., като се приеме, че същата е нищожна, поради противоречие със закона, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския кредит във вр. с §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за потребителския кредит, предвид, че еднократната такса за оценка на риска не е включена към общите разходи на кредита, а към главницата.

- на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, да се прогласи за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, клаузата на чл. 9.1 от Договор за потребителски кредит № 7001074118/31.10.2019 г., сключен между В. В. И. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в която е уговорен лихвен процент в размер на 33,67 % . На основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закон за потребителския кредит, да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 7001074118/31.10.2019 г., сключен между В. В. И. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в която е уговорен годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,27 %, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК и ГПР по разходите не изразява общите разходи по кредита и е повисок от пет пъти размера на законната лихва, определена с постановление на МС.

С определение №12447 от 03.11.2024г. производството по иска за нищожност е прекратено на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост с оглед наличието на издадена заповед за изпълнение за същите вземания, стабилизирана поради липсата на подадено възражение от длъжника в срока по чл.414 от ГПК. Прието е, че предявеният иск е недопустим поради преклудиране на възможността на длъжника да оспори вземането.

Заповедното производство е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр.София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземания по процесния договор за потребителски кредит № 7001074118/31.10.2019г. С разпореждане №26320/12.07.2023г. по образуваното ч.гр.дело №20233110108256 е отхвърлено заявлението за сума, представляваща такса за оценка на риска, както и договорна лихва върху тази такса, въз основа на извод за нищожност на клаузата, предвиждаща дължимост на такса за оценка на риска. Не са изложени мотиви за служебно извършена проверка относно наличие на основание за неравноправност на други договорни клаузи.

При преценка за законосъобразност на обжалваното определение съдът следва да съобрази изпълнено ли е задължението на съда по чл.7, ал.3 ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор в светлината на практиката на СЕС по решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022г. по съединени дела С693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23.

В посочената практика на СЕС се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите, с цел да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции. С оглед на това в цитираните по- 3 горе решения СЕС е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. Според посочената практика, в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. Прието е, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23/.

Анализът на така формираната практика на СЕС обуславя извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос./определение №1199/09.05.2024г. по ч.т.д. № 1304 по описа за 2023г. на ВКС, ТК/

Цитираната задължителна за съдилищата практика обуславя извода, че предявените искове за нищожност на договор за потребителски кредит не са недопустими поради липсата на формирана сила на пресъдено нещо по действителността на тези договори в предходните производства, по които са издадени стабилизирани заповеди за незабавно изпълнение.

В настоящия случай в производството по ч.гр.д. № 8256/2023г. на Районен съд Варна, образувано по подадено от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за задължения на настоящия ищец за задължения по процесния договор за кредит, заповедният съд не е извършил проверка за наличието на неравноправни клаузи по посочените договори, освен клаузата на чл.7.1, предвиждаща дължимост на такса за оценка на риска, както и договорна лихва върху тази такса, както е видно от постановеното по делото разпореждане № 26320 от 12.07.2023г. Не е формирана сила на пресъдено нещо и по отношение на клаузата по чл.7.1, доколкото заявлението е отхвърлено в тази част и заявителят не е предявил осъдителен иск въпреки дадените указания.

С оглед на изложеното, настоящият състав не констатира наличие на отрицателна процесуална предпоставка и съответно недопустимост на производството. Определението за 4 прекратяване следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №12447 от 03.11.2024г. на ВРС по гр.д.№ 3739/2024г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на основание чл.299, ал.2 вр. чл.130 от ГПК.