Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4827 от 22.12.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2390/2023
Вид
Определение № 4827
Подписан
22.12.2023
В сила
22.12.2023
Състав
Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4827 гр. Варна, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502390 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №83915/08.11.2023г., подадена от „ А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр. София, чрез адв.Р. Г., срещу разпореждане № 40211/20.10.2023г., постановено по ч.гр.д. № 9175/2023 год. на ВРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение вх. № 53971/18.07.2023г. в полза на „ А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Б. С. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: г.В ****, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 21.19 лева – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.11.2020 г. до 22.12.2020 г.; 5.54 лева – обезщетение за забава върху главницата от 21.19 лева, начислено за периода от 02.11.2020 г. до 01.06.2023 г.; 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени вземания; 0.57 лева – обезщетение за забава върху главницата от 2 лева, начислено за периода от 06.08.2020 г. до 01.06.2023 г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че в общите условия, с които потребителят е бил запознат преди сключване на договора, е ясно описано в чл.27, т.1, че в случай на цялостно или частично неизпълнение абонатът дължи разходите за събиране на дължимите суми, както и такса в размер на 2 лв. за обработка на просрочените задължения. Твърди се, че поради неплащане на дължимите от абоната суми са настъпили предпоставките за дължимост на така уговорените обезщетения, както и че разходите са доказуеми и реално извършени. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба.

Производството по ч.гр.д. №9175/2023г. на Районен съд - Варна, е образувано по заявление вх. № 53971/18.07.2023г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК

131468980, за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника Б. С.

З., ЕГН **********, с настоящ адрес: г.В **** за

501641445/15.02.2000г. суми по рамков договор №

Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение В ЧАСТТА относно 21.19 лева – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.11.2020 г. до 22.12.2020 г.; 5.54 лева – обезщетение за забава върху главницата от 21.19 лева, начислено за периода от 02.11.2020 г. до 01.06.2023 г.; 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени вземания; 0.57 лева – обезщетение за забава върху главницата от 2 лева, начислено за периода от 06.08.2020 г. до 01.06.2023 г., като е приел, че клаузите в общите условия на заявителя, въз основа на които тези вземания са начислени, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП и поради това нищожни.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Процесният договор има характеристиката на протебителски и съответно длъжникът като физическо лице се явява потребител по смисъла на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. При извършената служебна проверка за наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, съдът констатира неравноправност на клаузата по чл. 27. 1. от Общите условия, от която произтичат вземанията – такса за събиране на дължими суми и обезщетение за обработка на просрочени задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите 2 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравноправната клауза е нищожна съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Според текста на клаузата в случай на частично или цялостно неизплащане на задълженията, абонатът дължи законна лихва за забава, разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, обезщетение от 2.00 лв. за обработване на просрочени задължения.

Съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила – чл.82 от ЗЗД. В случая, видно от цитираната клауза, при неизпълнение се предвиждат кумулативно три задължения на абоната, предназначени за обезщетяване вредите на оператора в случай на неизпълнение, като две от тях имат характер на неустойка в предварително определен размер. Въпреки формулировката “разходи, свързани със събиране на дължимите суми” не се твърди и не се установява да са извършени конкретни разходи във връзка с неизпълнението, като същевременно не е ясно как е изчислен претендирания размер.

От горното е видно, че чрез клаузата на чл. 27. 1. от Общите условия операторът се стреми да получи обезщетение за едни и същи вреди под формата на обезщетение за забава, неустойка в предварително определен размер и неустойка в размер, изчислен въз основа на неясна основа. Проиложението на цитираната клауза е в противоречие с изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Процесната клауза не е индивидуално уговорена, тя е част от общите условия, които са съставени от мобилния оператор и потребителят не би могъл да влияе върху тяхното съдържание. Налага се извода, че процесната клауза е неравноправна и съответно съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна, доколкото като част от общите условия на търговеца не е уговорена индивидуално.

Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

С оглед извода за неоснователност на въззивната жалба разноски на жалбоподателя не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 40211/20.10.2023г., постановено по ч.гр.д. № 9175/2023 год. на ВРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение вх. № 3

53971/18.07.2023г. в полза на „ А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Б. С. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: г.В ****, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 21.19 лева – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.11.2020 г. до 22.12.2020 г.; 5.54 лева – обезщетение за забава върху главницата от 21.19 лева, начислено за периода от 02.11.2020 г. до 01.06.2023 г.; 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени вземания; 0.57 лева – обезщетение за забава върху главницата от 2 лева, начислено за периода от 06.08.2020 г. до 01.06.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4