Решение № 1183 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300501794 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК:

121830616 , чрез юрисконсулт Б., срещу Решение №1794 /16.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 3208/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против З. Х., гражданин на В., дата на раждане: ********** г., ЛН № ***, издаден на 28.07.2014 г. са осъждане на последният да заплати сумата за разликата над 7 823, 32 лева до пълния претендиран размер от 12231,51 -представляваща неплатена главница, дължима по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 23.02.2015 г., сумата от 2052,52 лева –възнаградителна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г. и сумата в размер на 235,72 лева – наказателна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г., дължима на осн. т. 17.1 от приложимите към договора за кредит Общи условия.

Жалбоподателят счита решението в атакуваните му части за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната му жалба съображения и иска неговата отмяна,като вместо това съдът да постанови решение, с което исковите претенции да бъдат уважена в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна З. Х., гражданин на В., дата на раждане: ********** г., ЛН № ***, подаден чрез назначения му по делото особен представител адв. А. Р., с който се взема 1 становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу З. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 12231,51 лв.- главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.02.2015 г., 2052,52 лв.- договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г. и 235,77 лв.- лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 23.02.2015 г., по силата на който банката предоставила на ответника сумата от 86 056,52 лева за заплащане на такси за обучение. Твърди се, че по договора за кредит е усвоена сума в размер от 7823,32 лв. на 23.02.2015 г., като към договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от сключения договор за кредит .

Твърди, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен. Усвояването на кредита се осъществявало чрез преводи по банковата сметка на висшето училище Медицински факултет в гр. Пловдив в началото на всеки семестър, като по договора за кредит е усвоена сума в размер от 7823,32 лв. на 23.02.2015 г. Била уговорена фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, която съгласно чл. 10.2 от ОУ се начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в последния случай посочва, че се капитализира годишно. Твърди се, че крайният срок за полагане на държавен изпит по специалност „***“, в която ответникът се обучава е 30.09. 2020 г., което се навеждат твърдения, че гратисният период по заплащане на погасителните вноски е до 30.09.2021 г. и първа падежна дата е 28.10.2021 г. Твърди се, че след изтичане на гратисния период ответникът не е извършил никакви плащания по кредита. Съгласно чл. 17.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като посочва, че считано от получаване на препис от исковата молба, Банката счита кредита за предсрочно изискуем. Освен дължимата главница, ответникът дължал и възнаградителна лихва на осн. чл. 7 от договора, както и наказателна надбавка, представляваща договорено 2 между страните обезщетение за забава на осн. чл. 17.1 от ОУ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З.

Х., чрез назначения му по делото особен представител адв. А. Р., с който се оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Навеждат се доводи, че не договорът е недействителен на основание чл.17, ал. 5 ЗКСД. Оспорва да е настъпил и падежа на задълженията, доколкото страните не се уговорили погасителен план за реда за връщане на дължимите суми по размер и падеж.

От фактическа страна по делото се установява, че на 23.02.2015 г. между ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, съгласно който ищецът отпуска на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 86056,52 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Според чл. 3 от договора гратисния период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. В чл. 7 от договора страните са постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Писменият документ, в който е обективиран договорът, съдържа превод на същия на английски език и носи подписите на страните по него на всяка страница.

Към договора са приложени и Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, които също са преведени на английски език и подписани на всяка страница от страните. Според чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно. Освен това е представен и първоначален погасителен план към договора за кредит.

Видно от приетото извлечение от сметката на ответника, в същата е отразено усвояването на сумата от 7823,32 лв. на 23.02.2015 г. и капитализирането на различна по размер лихва в периода от 23.02.2016 г. до 28.09.2021 г., като лихвата е отразено, че е в размер от 4408,19 лв.

От представеното по делото уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от Медицински университет – гр. Пловдив се установява, че ответникът е имал право да запише летен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро със срок за заплащане до 28.02.2015 г.

От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че по сключения договор за кредит е усвоен само един транш от предоставената сума в размер на 7 823, 32 лева. Ответникът не е извършвал плащания за погасяване на 3 задълженията си по договора, които към 21.02.2024 г. били както следва: 12 231,51 лв.

– главница, която е формирана по следния начин: 7823, 32 лв.- усвоен от ответника финансов ресурс и 4408,19 лв. – прибавени към усвоената главница изтекли лихви в гратисния период на кредита; 2052,52 лева – възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г.- 21.02.2024 г., която е изчислена върху главницата в размер от 12231,51 лв. и 235,72 лв. -мораторната лихва върху главница в размер от 12231,51 лв. за периода 28.10.2021г.- 21.02.2024г.

С обжалваното решение районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 и на чл. 18, ал. 3 ЗКСД. Също така първостепенният съд е приел, че лихвата по кредита, тъй като надхвърля предвидения максимален размер от 7 %, противоречи на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение на потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл. 143 – 146 ЗЗП, към която препраща чл. 17, ал. 5 ЗКСД.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК (след изменението на ГПК с ДВ бр.100/2019г.) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.