Определение № 1199 от 15.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. Благоевград, 15.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Милена Каменова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500722 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Благоевград, представлявано от управителя инж. М. И.П. чрез юрк. М. Г. Б. срещу Определение № 435/27.4.2026 г., постановено по гр.д.№ 1074/2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което е върната подадената въззивна жалба като просрочена.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съобщението за връчване на решението е получено на 08.04.2026 г. от служителя В.Н.К.. Макар и служител на дружеството, тя няма представителна власт, нито е изрично упълномощена да приема съдебни книжа. Документът е заведен в деловодната система на дружеството „ВиК“, ЕООД на следващия ден – на 09.04.2026 г. Но съдебният акт е доведен до знанието на законния представител на дружеството, едва на 14.04.2026 г. Едва тогава е възникнала реалната възможност дружеството да организира защитата си.

Алтернативно дори да се приеме, че срокът е започнал да тече от 09.04.2026 г., то считано и оттогава въззивната жалба е подадена в законоустановения срок.

Счита, че връчването на служител , който не е предал своевременно книжата по надлежния ред не може да влече неблагоприятни последици за страната, когато забавянето се дължи на обективни причини, включително 1 струпването на почивни дни -Великденски празници – 10.4.-13.4.2026 г.

Другият основен довод в жалбата е, че единствено само главният юрисконсулт е упълномощен да е надлежно упълномощен представител на дружеството с право да подава въззивна жалба и да осъществява представителство по конкретното дело. Но от 14.4.2026 г. до 21.4.2026 г. е бил в платен отпуск, обхващащ периода непосредствено преди изтичане на срока.

Поради отсъствието му и липсата на друг упълномощен представител, който да го замести, преписът от решението, ведно с резолюцията на управителя на юрисконсулта му е станало известно едва при завръщането му на работа на 21.4.2026 г. При получаване на документа и предвид завеждането му в деловодството на 9.4.2026 г. юрисконсултът бил в добросъвестно убеждение, че срокът изтича на 23.4.2026 г.

Жалбата била подадена своевременно според данните от деловодната система на дружеството.

Затова моли атакуваното определение за връщане на въззивната жалба да се отмени и делото се върне с указания за администрирането й.

Алтернативно доколкото изложените обстоятелства сочат на наличието на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.64, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 4 ГПК, които не са могли да бъдат преодолени моли жалбата да бъде разгледана и като искане за възстановяване на срока за подаване на въззивната жалба.

В отговора насрещната страна изразява становище за оставяне на жалбата без уважение.Счита за правилно връщането от РС на въззивната жалба. Съобщените с решението е получено на 08.04.2026 г. от служител на дружеството,като липтата на изрично упълномощаване да приема книжа не води автоматично до извод за ненадлежност на връчването.

Юридическите лица организират самостоятелно своята административна и деловодна дейност, включително начина на приемане и докладване на постъпилата кореспондеция. Пропуските в документообората не могат да бъдат противопоставяни на страните по делото и на съда. Твърденията че книжата била доведени до знанието на законния представител на по-късен етап представляват вътрешни отношения в дружеството и са без значение относно началния момент, от който започва да тече процесуалния срок.

Дружеството не може да черпи права от собствените си организационни 2 пропуски.

Ползването на отпуск на юрисконсулта не е представлява особено непредвидимо обстоятелство по см. на чл. 64 ГПК, препятстващо упражнява на права.Моли жалбата да се остави без уважение, както и алтернативното искане за възстанояване на срока.

БлОС счита подадената частна жалба от ВиК, ЕООД срещу определение № 435/27.4.2026 г., с което е върната въззивната жалба, депозирана от дружеството срещу решението за допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

От материалите по делото се установява, което е прието и от РС в атакувания акт и което не се оспорва от жалбоподателя, че решението, постановено по съществото на делото е връчено, видно от съобщението на 08.04.2026 г. на лицето - В.Н.К., която е служител в дружеството.

Двуседмичният срок за атакуване на решението, считано от връчването му – 08.04.2026 г. е изтекъл на 22.4.2026 г. Жалбата на ВиК, ЕООД е постъпила по ЕПЕП на 23.4.2026 г. т.е. след законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Поради просрочие на жалбата, РС я е върнал.

Определението е правилно и законосъобразно.

Връчването на съдебни книжа на юридическите лица, каквото е дружеството, подало въззивната жалба, при връчването му на решението по делото са спазени разпоредбите на чл. 50, ал.1 и ал. 3 от ГПК. Разпоредбите разписват, че мястото на връчването им е последния вписан в търговския регистър адрес и че връчването става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.

Доводите на жалбоподателя срещу връчването са неоснователни, тъй като те, както правилно сочи в становището си насрещната страна, касаят вътрешната организация на документооборота, включително и досежно кореспонденцията им, пропуските, от която организация не може да се отразява върху началния момент, от който законът разписва от кога започва да тече срока по ГПК за обжалване на съдебния акт. Нормите, които уреждат връчването са императивни. Срокът започва да тече, считано от връчването, стига то да е в съответствие с уреждащите ги правила. В случая те са спазени, 3 тъй като връчването е в съответствие с чл. 50, ал. 1 и 3 от ГПК.

Затова е без значение соченото в жалбата, че съобщението за връчване на решението е заведено в деловодната система на дружеството „ВиК“, ЕООД на следващия ден – на 09.04.2026 г. , респ. съдебният акт - решението е доведен до знанието на законния представител на дружеството на 14.04.2026 г., както и че юрисконсулта, упълномощен да представлява дружеството по делото е бил в отпуск, през част от периода на срока за обжалване.

По изложеното предвид надлежното връчване на ВиК, ЕООД на постановеното по делото решение на 8.4.2026 г. , считано от когато срокът за обжалване е изтекъл на 22.4.26 г., то подадената срещу решението въззивна жалба на следващия ден, правилно в съответствие с чл. 262, ал. 2 т. 1 от ГПК е върната, поради просрочието й.

Ето защо атакуваното определение на РС за връщане на въззивната жалбата е законосъобразно, поради което БлОС го потвърждава.

По направеното в жалбата като алтернативно искане за възстановяване на срока следва да се произнесе след връщане на делото РС, тъй като първоинстанционния съд е компетентен да се произнесе по искането по чл. 64, ал. 2 ГПК.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 435/27.4.2026 г., постановено по гр.д. № 1074/2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев.

Постановява след връщане на делото РС да се произнесе по искането в жалбата за възстановяване на срока.

Определението може да се обжалва с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5