Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3367 от 09.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6183/2025
Вид
Решение № 3367
Подписан
09.09.2025
В сила
29.12.2025
Състав
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.3, б."в" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.25а, ал.3 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110206183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от М. С. П., ЕГН **********, с адрес *******, чрез адв.Ж. В. от ***, против наказателно постановление №*****, издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата цялостна отмяна.

Оспорва вмененото деяние да съставлява наказуемо административно нарушение, тъй като от субективна страна е и извършено при липса на вина.

Навежда доводи, че сигналът за настъпилото ПТП е подаден три часа, след посочения час на извършване на деянието, че не са представени доказателства, както за настъпило ПТП, така и за авторството на деянието, че не е бил своевременно уведомен за случилото се, че е бил извръшен обстоен оглед на управляваното от него МПС от работодателя му, при който не са установени 1 следи от удар, и в тази връзка счита, че горните обстоятелства изключват умисъла и непредпазливостта на основание чл.14, ал.1 и ал.2 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН.

Оспорва и обективната несъставомерност на вменените му нарушения, доколкото е осъществил предприетата маневра в съответствие със закона и условията на пътя, а имуществените вреди, установени в съставения констативен протокол не са претърпени от извършеното, а от друга ситуация.

Позовава се на съдебната практика на съдилищата в страната.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Ж. В. от ***, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.

Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание. В своевременно представени писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.С. К., излага аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП и моли съда да постанови решение, с което изцяло да го потвърди. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното авдвокатско такова от насрещната страна Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 24.03.2025 г., а жалбата против него е подадена в съда на 04.04.2025 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява 2 следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне АУАН, Серия АД, с бл.№703587 на 05.12.2024 г., от компетентно длъжностно лице - мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР: С. А. Д., в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението, и един свидетел при съставяне на акта, за това, че:

На 30.08.2024 г., около 17:15 часа, в ***, управлява влекач ***, с неизвестен регистрационен номер, с прикачено полуремарке ***, с рег.

№********, собственост на фирма *****, ЕИК: *********, по ***, с посока на движение от *** към *** и срещу ***, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в дясна пътна лента, не пропуска ППС ***, с рег.

№*******, което се движи по нея и реализира ПТП в същото, нанасяйки щети на предна лява част. След ПТП-то напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по територия.

Актосъставителят посочил като виновно нарушени разпоредбите на чл.25, ал.5 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу негов подпис, със саморъчно вписани възражения по направените в него констатации, че не е сигурен в извършване на дението, както и че не е видял водача на описаното МПС.

Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 т ЗАНН. На 10.01.2025 г., в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване на акта – 03.01.2025 г., представил писмени възражения пред АНО, в които навел аналогични на изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на съставения против него АУАН.

Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП против жалбоподателя, в което след като възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, 3 б.“в“ от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д. и Т.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; писмени сведения от Д.

С. Т.; декларация по реда на чл.188 от ЗДвП; Констативен протокол за ПТП от 30.08.2024 г.,, ведно със скица на ПТП; справка ЦБ-КАТ; копие от СУМПС; справка от АИС-Пътна карта; докладни записки; справка картон на водач; заповеди за заемана длъжност и компетеност на актосъставителя и АНО.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно данните в представените три броя заповеди, съобразно заеманата от тях длъжност и в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение, съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят М. С. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като при извършена маневра на посочените дата, час и място, свързана с навлизане от лява пътна лента изцяло в дясна пътна лента с управлявания от него товарен автомобил „***“, с прикачено ремарке към него с рег.

№********, не е пропуснал движещото се в дясната пътна лента МПС – лек автомобил ***, с рег.№********, управляван от Д. С. Т.. Предприемайки горепосочената маневра, без да пропусне движещото се в дясната пътна лента ППС, жалбоподателят П. виновно е причинил ПТП. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две ППС от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на ППС, което се намира в дясната пътна лента.

Безспорно нарушаването на задължението, вменено с разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, от страна на жалбоподателя, се намира в причинна връзка с 4 настъпилия резултат и е допринесло за настъпването на общественоопасните последици. Правилно на жалбоподателя с процесното НП по пункт първи е наложено наказание глоба в твърд размер от 200 лева за извършеното нарушение на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, като в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

В обстоятелствените части на АУАН и НП ясно и кратко е описано противоправното поведение на виновния водач, изразило се в причиняване на ПТП с материални щети за лек автомобил ***, вследствие на предприета маневра, свързана с преминаване изцяло в дясната пътна лента, без да пропусне движещият се с предимство в същата пътна лента лек автомобил.

Този механизъм на причиняване на ПТП, именно при извършената маневра с цялостно навлизане в съседната пътна лента, без спазване на правилата за предимство, се установява по несъмнен начин от данните в съставения Протокол за ПТП, от начертаната схема към него, писмените сведения от свидетел-очевидец на деянието, свидетелските показания на свидетилите Д. и Т., от които става ясно, че на посочените дата, час и място, товарният автомобил, управляван от жалбоподателя П., при извършване на описаната в АУАН и НП маневра, удря лек автомобил ***, с рег.№********, вследствие на което са настъпили имуществени вреди по лява врата, преден ляв калник, ляво огледало за обратно виждане и лява гума. Кореспондиращи на установената фактическа обстановка по делото се явяват показанията на свидетеля Д., в които потвърждава категорично установения от приложените документи в преписката механизъм на причиняване на процесното ПТП, изразяващо се в удар на лекия автомобил, вследствие на извършената маневра за навлизане в съседна пътна лента, без пропускане на движещото се с предимство по нея МПС, с причиняване на имуществени вреди за ударения автомобил. От показанията на свидетеля Т. се изяснява, че ударът е настъпил при потегляне на зелен светофар на кръстовището в процесния пътен участък, като намиращият се в съседната лява пътна лента товарен автомобил е предприел маневрата за завиване на дясно, удря нейния автомобил, връща назад, причинявайки още щети по собственото й МПС, след което продължава по посоката си на движение. Твърди, че е излязла от автомобила си, за да догони водача на товарния автомобил, но последният не е спрял, като е успяла да 5 снима регистрационния номер на тегленото ремарке. Показанията на свидетеля Т. са последователни, лигични и изцяло съответстващи на събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие. Макар и да се явява пострадало лице от процесното ПТП, съдът не намира причина да не се довери на показанията на свидетеля Т. относно конкретния товарен автомобил, причинил процесното ПТП, доколкото същият е индивидуализиран и установен безспорно по предоставения от нея регистрационен номер на тегленото от него ремарке - ********. Видно от приложената по делото справка БД-КАТ е, че товарен автомобил влекач „*** ***“, с рег.№********, е собственост на *****, а съгласно данните в попълнената декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, процесният товарен автомобил, с прикачено към него ремарке, е управлявано лично от жалбоподателя П. на 30.08.2024 г., в 17:15 часа. Съгласно справката от АИСПътна карта, процесният товарен автомобил в 14:11 часа се е движел по *** от *** към ***, а в 17:47 часа е засечен да се движи по ***, с посока на движение от *** към ***. Жалбоподателят не оспорва качеството си на водач, както и че на посочените дата и час в АУАН и НП се е намирал на процесното кръстовище в ***. Релевираните възражения в жалбата, обаче, че жалбоподателят не е разбрал за настъпилото ПТП, че нямало въобще такова, защото липсвали следи от удар по управлявания от него товарен автомобил, а пострадалата сигнализирала органите на МВР три часа след настъпване на ПТП, че е извършител на деянието, не се споделят от съда. Оглед от пристигналите на място полицейски служители на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил не е направен по обективни причини, а именно: същият е напуснал местопроизшествието, непосредствено след причиняване на ПТП-то, а от показанията на свидетеля Т. се установява, че е подала своевременно сигнал на тел.112, като в протокола за ПТП е отразен часа на неговото съставяне, а не часа на сигнализиране на органите на МВР.