Акт № 2579 от 29.10.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 721/2026
- Подписан
- 29.10.2026
- В сила
- 29.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213а, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 145, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 35, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 67, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
РЕШЕНИЕ
№ 2579
Перник, 29.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА
При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ЙОРДАНОВ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20267160600721 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София против Решение № 354 от 16.08.2026 година, постановено по АНД № 787 по описа за 2026 година на Районен съд Перник.
С оспореното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 113 от 05.12.2025 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на „Дав Трейд 98“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл. ***, вх. „***“, ап. ***, представлявано от управителя Д. Я. С. на основание чл. 53, ал. 1, чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 ,т. 1 от Закона за управление на отпадъците, извършено на 06.03.2025 година в [населено място].
Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение да бъде отменено.
Касационната жалба е връчена на ответника „***“ ЕООД, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е представил отговор на касационната жалба.
В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., която поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно, като постанови друго с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба „***“ ЕООД, редовно призован не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 72/2025 година от 06.03.2025 година съставен от старши експерт в отдел ККФОС към дирекция КПД при РИСОВ София и в присъствието на свидетели е ангажирана административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес на управление: област Перник, община Перник, [населено място], [улица], бл. ***, вх. „***“ , ап. ***, представлявано от управителя Д. Я. С. за това, че на 06.03.2025 година след извършена проверка на място в ПИ с [идентификатор] е установено, че дружеството съхранява отпадъци от черни метали като операция с код R13 до извършване на някоя от дейностите с кодове R1- R12 с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им / в посочения имот. Установено е, че дружеството не притежава разрешение за дейности с отпадъци от черни и цветни метали. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 и чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. АУАН е връчен на представител на дружеството.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 113 от 05.12.2025 година от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на „***“ ЕООД, с [ЕИК], на основание чл. 53, ал. 1, чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 ,т. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 354 от 16.08.2026 година, постановено по АНД № 787 по описа за 2026 година го е отменил. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентен за това административен орган, но е приел, че е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Районният съд е приел, че в наказателното постановление не е посочена конкретна санкционна норма, въз основа на която е наложено наказанието, което е приел че представлява съществено процесуално нарушение. На следващо място е приел, че вмененото административно нарушение не е доказано по безспорен начин, тъй като е приел, че санкционираното дружество е наемател единствено на част от имота, поради което не било доказано, че намерените отпадъци са именно негова собственост.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата от страна на Районен съд Перник фактическа обстановка, като я намира за напълно кореспондираща с представените и приети по делото доказателства, поради което счита, че не следва да е преповтаря.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав обсъжда посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл. второ от АПК.
В настоящия случай с касационната жалба само бланкетно се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, без да са налице конкретни доводи за това. В тази връзка, касационният състав намира решението на Районен съд Перник за правилно и подробно аргументирано, поради което изцяло се солидаризира с направените в него правни изводи. Правилно, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, включително и от представения чрез административната преписка Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 57, дело 142 от 2022 година, и установения със свидетелски показания факт, че част от имота е отдаден под наем на „***“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не може по безспорен начин да се установи, че наказаното дружество притежава качеството „притежател на отпадъци“ по смисъла на т.29 от ДР на ЗУО, което на практика води и до извод за недоказаност на вмененото му административно нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 и чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.
В тази връзка настоящият касационен състав счита, че не следва да преповтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.
При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебно следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя изцяло.
С оглед на горното касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното с нея решение на Районен съд Перник като правилно следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на жалбоподателя пред районния съд и направеното във връзка с него възражение пред касационната инстанция, настоящия съдебен състав счита, че е правилно определено съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредба № 1 от 2004 година за възнагражденията за адвокатска работа.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354 от 16.08.2026 година, постановено по АНД № 787 по описа за 2026 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�