Определение № 173 от 15.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. София, 15.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002104891 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Б. М. Г.“ ЕАД и Българска телеграфна Агенция, против решение № 260052 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 3945/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 20278925 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 24647/2020 г. на Софийски районен съд са осъдени на основание чл.

49 във вр. с чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на К. И. К. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изнасяне на клеветническа информация на 17.04.2019 г., че като учител в габровско училище е извършил физическо посегателство и причинил наранявания на ученик от 5 клас, разпространени в статия, публикувана в уеб сайта на Б. на 17.04.2019 г. със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител в габровско училище“, и в репортаж, излъчен в новинарската емисия на Б., прикачен към посочената статия, респ. в статия, публикувана на 17.04.2019 г. в уеб сайта на БТА със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител в габровско училище“, и е разпределена отговорността за разноските по производството. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете над присъдената сума от 5 000 лева до пълния размер от 6 000 лева, предявен като частичен от вземане в общ размер от 24 000 лева, не е обжалвано и на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила.

Касаторът „Б. М. Г.“ ЕАД поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като въззивният съд не е съобразил данните за верността на изнесените факти и извършената преди оповестяването им добросъвестна проверка за тяхното потвърждаване, а при 1 евентуалност поради завишаване съгласно чл. 52 ЗЗД на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Иска отмяна на решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на специалните предпоставки, регламентирани по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване, и очевидната му неправилност по чл.

280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Формулира следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК: 1. Допустимо ли е използването от телевизията на израза „Дете на 11 години е бито от учител в габровско училище“, при условие че към момента на излъчване на репортажа репортерът е проверил тази информация от минимум два независими източника и дисциплинарната проверка и досъдебното производство за насилие над ученик са били висящи (по данни от официални източници); 2. Допустимо ли е използване от телевизията на изрази, съдържащи невярна информация, която към момента на излъчване на репортажа е била проверена по правилата на добросъвестната журналистическа проверка от минимум два различни източника; 3.

Какво е правното значение на добросъвестната журналистическа проверка и дали провеждането й освобождава от отговорност журналиста; 4. За да е налице добросъвестната журналистическа проверка, достатъчно ли е да бъде извършена посредством два различни, независими един от друг източника или, както е постановил въззивният съд, е необходимо тези два независими източника да бъдат също така и различни от първоначалния източник (т.е. общо три различни източника); 5. Преценката за добросъвестно извършена журналистическа проверка към кой момент следва да се проведе - към момента на излъчването на репортажите или „от дистанцията на времето“, и 6. Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и какво е значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че първите пет въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 85 от 23.03.2012 г. по к. гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г.о., а шестият въпрос – с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решение № 173 от 27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 55 от 14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 141 от 28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 142 от 15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 251 от 20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 174 от 27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о. Позовава се и на несъответствие с решение на ЕСПЧ на Касабова срещу България по Жалба № 22385/03 по въпросите от изложението, като бланкетно твърди, че разрешаването на тези въпроси е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Очевидната неправилност обосновава с аргументи за необсъждане на всички възражения и неправилна преценка на събраните за тях доказателства относно заеманата от ищеца обществено значима служба и положена дължима грижа за добросъвестна проверка, освобождаваща дружеството от отговорност.

Касаторът Българска телеграфна агенция твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата 2 необоснованост. В подкрепа на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК излага съображения, че е изпълнил предвиденото в чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБТА задължение за бързо разпространяване на пълна, точна, безпристрастна, достоверна и навременна информация, осъществено след извършена добросъвестна проверка на същата, която изключва вината на журналиста, респ. отговорността за клевета. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с очевидната му неправилност на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди, че в противоречие с решение № 21 от 02.02.1995 г. по н. д. № 55/1994 г. на ВС, III н.о., и решение № 12 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, III г.о., въззивният съд се е произнесъл по въпроса налице ли е съставомерно деяние по чл. 147, ал. 1 НК, респ. отговорност по чл. 45 във вр. с чл. 49 ЗЗД. С доводи за липса на съдебна практика, празнота в правната уредба и необходимост от преодоляване на формирана порочна съдебна практика, касаторът обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Представлява ли перифразата основание за ангажиране на отговорност за деяние по смисъла чл. 147, ал. 1 НК; 2. При извършена необходима проверка относно истинността на информацията, съгласно установената журналистическа практика, поднасянето на информацията чрез перифраза изключва ли наличието на професионална добросъвестност, респ. ангажира ли наказателната и гражданската отговорност за клевета; 3. Осъществени ли са признаците на изпълнителното деяние по чл. 147, ал. 1 НК, ако новината в цялост съдържа едновременно обективно верни и проверени факти и обобщена перифраза на същите, и 4. При постановяване на решение във връзка със статия, за която се твърди осъществяващо от обективна страна състава по чл. 147, ал. 1 НК, следва ли да се разгледа тя в цялост или е достатъчно да бъдат разгледани от съда само определени думи и изрази.

Очевидната неправилност извежда от явно нарушаване на чл. 147, ал. 1 НК, чл. 31, ал. 3 КРБ и чл. 45 и 49 ЗЗД, дължащо се на противоречие с правилата на формалната логика и явна необоснованост на фактическите констатации.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационните жалби К. И. К. е подал отговори, в които излага съображения за липса на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на поддържаните в тях касационните основания. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до разглеждане на касационните жалби, намира следното:

Касационните жалби са редовни и допустими. Подадени са от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по 3 предявени от К. К. против „Б. М. Г.“ ЕАД (Б. М.) и Българска телеграфна агенция (БТА) искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 6 000 лева, претендирана като част от вземане в общ размер от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публично разгласяване на 17.04.2019 г. на неверни факти за извършено престъпление, чрез изнасяне на клеветническа информация, че като учител в габровско училище е извършил физическо посегателство и причинил наранявания на ученик от 5 клас, публикувана в статия в уеб сайта на Б. със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител в габровско училище“ и в прикачен към нея репортаж, излъчен в новинарската емисия, както и в публикувана статия със същото заглавие в електронната страница на БТА.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на съвкупна преценка на събрания доказателствен материал е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за реализиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците (сега касатори), основен обективен елемент на който е извършването на противоправно деяние (действие или бездействие), водещо до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права, и което увреждащо поведение на служители на ответниците в случая се изразява публично разгласяване на неверни факти за извършено от него престъпление. За ответниците е изложено, че като издатели (собственици) на уеб сайтовете, в които на 17.04.2019 г. безпротиворечиво е установено публикуването на статиите със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител в габровско училище“, а Б.

М. и като собственик на телевизионния канал, по който са излъчени двата репортажа, пресъздаващи заглавието на статията и нейното съдържание, определят характера и съдържанието на публикуваните и излъчени материали и съответно имат качеството на възложители на работата и носят отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени при изпълнението на тази работа от съответните физически лица (служители). Поради свързаността на статиите и репортажите с изнесените клеветнически твърдения, които като фактически твърдения подлежат на проверка за тяхната истинност и за наличието на злепоставяне на адресата и на преценка дали разгласяването им съставлява злоупотреба с право извън нормативно установените в чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) предели, и изнасянето им в непродължителен период от време, макар и в различни информационни източници, собственост на двете юридически лица (ответници), въззивният съд е приел, че е налице общо причиняване на неимуществени вреди на ищеца К. К., за които следва да бъде определено глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.

За неоснователно въззивният съд е приел възражението на ответника БТА, че в публикуваната на сайта му статия е пресъздадена информация от информационен бюлетин на ОД на МВР - Габрово, представляваща официална информация, която го освобождава от отговорност. Изложени са съображения, че от прочита на статиите и възпроизведения репортаж се установяват и конкретни данни за започнали проверки за извършени 4 дисциплинарни нарушения от учителя и на досъдебно производство по чл. 131, ал. 1 НК за причиняване на телесна повреда от длъжностно лице. При изнасянето на последните обаче и в контекста на цялата изложена в процесните журналистически материали информация, включително и с перифразирането на информацията от ОД на МВР - Габрово, видно от съдържанието на извадката от информационния бюлетин на която са описани само постъпилия от 40-годишна жена сигнал и неговото съдържание и образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, въззивният съд е приел, че са използване не само други изразни средства, но и такива (в заглавие, подзаглавия и изрази в съдържанието на материалите), които дават различно смислово значение, с което се затвърждава внушение за сигурни данни за извършени от ищеца К. К., като учител в габровското училище, действия по нанасяне на побой върху 11-годишното дете, т.е. за осъществен от него състав на престъпление за нанасяне на телесна повреда, за което е образувано досъдебно производство. Изложил е, че такова смислово значение и създаване на убеждение по недопустим и неетичен начин за извършено престъпление и то от категорията на изключително морално укоримите, имайки предвид служебното качество на ищеца и възрастта на пострадалото лице, се разкриват и от изнесената в статията и репортажа информация, съответно със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител в габровско училище“ и надписи „Учител наби ученик“, „Петокласник стана жертва на „въдворяване на ред“. При тези съображения въззивният съд е приел, че с процесните журналистически материали на ищеца К. К. е приписано неизвършено от него престъпление в нарушение на установената в Конституцията презумпция за невиновност, оборима само от влязла в сила присъда, каквато в случая и липсвала, предвид и прекратяването на наказателното производство поради неустановяване на извършено от него престъпление, респ. и при липсата на наложено дисциплинарно наказание.