Решение № 2670 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2670 гр. В., 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110107229 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от „М. Ф. М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. ш.“ № *** срещу Е. Д. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. В. № ******** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 357,90евро /700лева/, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/19.02.2020г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и Е. Д. Т., като вземанията са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 25.10.2023г., сключен между „М. Б.“ООД, учредено съгласно законите на Малта, с рег. № ***** и „М. Ф.

М.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 1822/28.03.2025г. по ч.гр.д. № 3964/2025г. по описа на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Сочи, че на 19.02.2020г. между ответника и „Ф. Б.“ ЕООД бил сключен договор от разстояние № *****. По силата на договора кредитополучателят получил в заем сумата от 700лева, която следвало да върне с лихва в срок до 13.02.2021г. На същата дата ответникът и „Ф. Б.“ (сега М. Б.) бил сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който „Ф. Б.“ се задължило спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя като плати вместо него.

Кредитополучателят не изпълнил точно договорното си задължение, поради което кредиторът поискал и получил изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта.

След изпълнението от страна на гаранта, същият встъпил в правата на кредита и имал право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор. Сочи, че на 25.10.2023г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия между "М. Б." ООД и М. Ф. М.“ АД, ЕИК *********, по силата на който всички вземания на гаранта са прехвърлени на настоящия заявител и цесионер. „М. Ф. М.“ АД бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Твърди, че по повод на сключения договор от разстояние заемателят кандидатствал за заем 1 чрез попълване на електронна форма за регистрация в уебсайта на дружеството. Той потвърдил, че е запознат и приема Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на "Ф. Б." ЕООД и че е запознат и приема предоставената му преддоговорна информация. След получаване на заявката, заемодателят изготвял оценка на кредитоспособността на кандидат - заемателя и преценявал условията за отпускане на процесния заем. Заемодателят уведомявал кандидатстващия за одобрението на искането в съответствие с чл. 6. от Общите условия. Сочи, че по силата на такава заявка на ответника била предоставена сумата за главница от 700лв. Длъжникът обаче не изпълнил задълженията си по договора и не погасил дължимите суми. За събиране на вземането си, ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед ответникът възразил, с което обосновава и правния си интерес от заявената защита. Претендира и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението - 27.03.2025г. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор. Исковата претенция се оспорва по основание и размер. Твърди, че поради финансови затруднения не е извършвал плащания по отпуснатия му заем. Възразява за изтекла погасителна давност, доколкото последната вноска която следвало да погаси била с падеж 13.02.2021г. Възразява за нищожност на чл. 3 от договора, с която бил договорен лихвен процент в размер на 23%.

Клаузата за възнаградителна лихва, сочи да е неравноправна. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител, с писмено становище исковата молба се поддържа.

Ответникът редовно уведомен, в о.с.з. се представлява от процесуален представител.

Поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Предмет на исковата претенция е сума, представляваща непогасена главница, дължима от ответника по потребителски договор за кредит № *****/19.02.2020г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и Е. Д. Т., като вземането е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 25.10.2023г., сключен между „М. Б.“ООД и „М. Ф. М.“ АД. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 3964/2025г. по описа на РС В., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от негов пълномощник; валидно сключен договор за отпускане на кредит № *****/19.02.2020г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и ответника, по който кредиторът е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; падеж на задължението; размер на претенцията; факти обосноваващи прекъсване/ спиране протичане на давностния срок.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

2

На 19.02.2020г. между „Ф. Б.“ ЕООД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от разстояние, по който финансовата институция е отпуснала потребителски кредит в размер на общо 700лева. Общо дължимата сума по кредита е 861лева, като издължаването й следва да се извърши на 12 броя месечни вноски. Уговорен е ГРП 49,11%. Първата вноска е с падеж 20.03.2020г., а последната 13.02.2021г. В чл. 3 е регламентирана дължимост на лихва, в общ размер на 161лева, месечният размер на която е включен в погасителния план и в договора и лихвен процент от 23%.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2023г., сключен между М.

Б.“ООД, като цедент и „М. Ф. М.“ АД, като цесионер, цедентът прехвърля и продава свои необслужвани от длъжници вземания. С уведомление до ответника, изпратено по неговия постоянен адрес, същият е уведомен от цесионера за прехвърляне на задължението му по договор за потребителски кредит № *****/19.02.2020г. Списъкът на вземанията по договорите за кредит са изброени в Приложение № 1 към договора, в който фигурира и процесното вземане с посочване номер на договора за кредит и длъжникът по него, с което описание следва да се приеме, че вземането е достатъчно индивидуализирано. С изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, вземанията срещу които са предмет на договора за цесия от 25.10.2023г. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор - ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности.

Във връзка с оспорването за усвояване на процесната сума и за установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето от съда. От него и разясненията дадени при изслушването му се установява, че усвояването на отпуснатата главница от 700лева по кредита е осъществено чрез превод от кредитора „Ф. Б.“ ЕООД към ответника чрез еP a y. Експертът не е установил извършени плащания по договора, а задължението за главница към 27.03.2025г. и към датата на настъпване на крайния падеж на задължението е 700лева.

Доколкото ответникът не е оспорвал сключването на процесния договор за потребителски кредит, следва да се приеме, че той е валидно сключен. С оглед на експертното заключение и представената и приета по делото разписка за извършено плащане от „Ф. Б.“ ЕООД към ответника от 19.02.2020г., съдът приема, че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума по договора за кредит. С поетото от кредитната институция задължение по договора за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване сметката на кредитополучателя и тази на кредитора му, задължението към който се погасява.

Всъщност този факт е признат и с отговора на исковата молба, тъй като ответникът сам е навел твърдения, че поради финансови затруднения не е извършвал плащания по отпуснатия му заем. Погашения по договора, в.л. не е установило. В.л. посочва, че непогасената главница е в размер на 700лева.

При така установеното, искането за присъждане на главницата е доказано до размера установен от в.л., а именно за сумата от 700лева.

А това налага съдът да разгледа направеното в евентуалност правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.

3

Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.

Съдебната практика е категорична, че вземането за главница по договор за кредит се погасява с общата пет годишна давност. Съгласно постановеното ТР по т.д. № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, началният момент, от който започва да тече 5г. давностен срок за вземания за главница е моментът на изискуемостта на съответната вноска, респ. от предсрочната изискуемост за непадежиралите вноски, ако вземането е обявено за такова.

В случая, за събиране на вземането си кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415 ГПК е предявен установителният иск, поради което и давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б.”б” ЗЗД от момента на подаване на заявлението, към който момент се счита предявен и искът по чл. 422 ГПК съгл. ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.е от 27.03.2025г. Това ще рече, че вземането за главница по вноски, чийто падеж е настъпил към 27.03.2020г. са обхванати от погасителната давност. В случая такава вноска се явява единствено първата в размер на 22,60лева и с падеж – 20.03.2020г., а по отношение на останалите вноски, чийто падеж следва тази дата, възражението за погасяването им по давност е неоснователно. В заключение исковата претенция следва да бъде отхвърлена единствено досежно сумата от 22,60лева, като погасена по давност. Така исковата претенция за главница от 346,35евро /677,40лева/ следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 27.03.2025г., така както е било поискано.