Определение № 627 от 21.08.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. Силистра, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. Василева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253400500407 по описа за 2025 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №5998/09.07.2025г. /п.к. 08.07./ при РС – Силистра о т "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника юк Свилен Стоянов против Разпореждане №1826/20.06.2025г., постановено по ч. гр. д. №796/2025 г. по описа на РС – Силистра, с коет о е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита, че неправилно заповедният съд е приел, че непосочването на методика за формиране на разходите по кредита води до недействителност на договора. Договореният фиксиран лихвен процент на годишна основа лишава от необходимост посочването и на методика за изчисляване на РЛП. Излага, че задълженията на страните по договора са ясно и точно формулирани по обем и съдържание, поради което не може да се приеме, че предоставената с договора информация е ограничила възможността на длъжника да прецени икономическите последици от сключването му. Подаденото заявление и извлечението от счетоводни книги твърди да имат всички необходими реквизити и законово съдържание. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Силистра.

1

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. №796/2025г. по описа на РС - Силистра е образувано по подадено заявление о т "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София срещу И. Г. М., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумит е , както следва: за сумата от 4504.21лв. – главница по Договор за потребителски кредит №7053496940/05.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 198.10лв. – договорна лихва за периода 05.12.2024г. до 05.03.2025г., 586.34лв. – обезщетение за забава за периода 05.12.2024г. до 08.05.2025г.

Първоинстанционният съд е дал указания за представяне на допълнителна информация, което видно от молба вх. № 5299/17.06.2025г. са изпълнени.

Заявлението е отхвърлено от заповедния съд.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита. Дори сключването на договор за застраховка д а не е задължително условие, както е посочено в чл.19 от договора, то получаването на кредита при предлаганите условия / ч л . 7 / е възможно да включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка /Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/.

Следва да се отбележи, че поначало застрахователния договор се сключва именно с оглед кредитното задължение и се явява негово обезпечение.

Настоящият състав намира, че е възможно получаването на кредита при предлаганите условия да включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка.

Ето защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия представляват разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Предвид направените погашения в размер 2 на 17 294.07лв., чистата стойност на главницата е изцяло погасена.

В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на заявлението разпореждането на РС – Силистра следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1826/20.06.2025г., постановено по ч. гр. д. №796/2025 г. по описа на РС – Силистра, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. Силистра, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. Василева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253400500407 по описа за 2025 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №5998/09.07.2025г. /п.к. 08.07./ при РС – Силистра о т "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника юк Свилен Стоянов против Разпореждане №1826/20.06.2025г., постановено по ч. гр. д. №796/2025 г. по описа на РС – Силистра, с коет о е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита, че неправилно заповедният съд е приел, че непосочването на методика за формиране на разходите по кредита води до недействителност на договора. Договореният фиксиран лихвен процент на годишна основа лишава от необходимост посочването и на методика за изчисляване на РЛП. Излага, че задълженията на страните по договора са ясно и точно формулирани по обем и съдържание, поради което не може да се приеме, че предоставената с договора информация е ограничила възможността на длъжника да прецени икономическите последици от сключването му. Подаденото заявление и извлечението от счетоводни книги твърди да имат всички необходими реквизити и законово съдържание. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Силистра.

1

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. №796/2025г. по описа на РС - Силистра е образувано по подадено заявление о т "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София срещу И. Г. М., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумит е , както следва: за сумата от 4504.21лв. – главница по Договор за потребителски кредит №7053496940/05.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 198.10лв. – договорна лихва за периода 05.12.2024г. до 05.03.2025г., 586.34лв. – обезщетение за забава за периода 05.12.2024г. до 08.05.2025г.

Първоинстанционният съд е дал указания за представяне на допълнителна информация, което видно от молба вх. № 5299/17.06.2025г. са изпълнени.

Заявлението е отхвърлено от заповедния съд.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита. Дори сключването на договор за застраховка д а не е задължително условие, както е посочено в чл.19 от договора, то получаването на кредита при предлаганите условия / ч л . 7 / е възможно да включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка /Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/.

Следва да се отбележи, че поначало застрахователния договор се сключва именно с оглед кредитното задължение и се явява негово обезпечение.

Настоящият състав намира, че е възможно получаването на кредита при предлаганите условия да включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка.

Ето защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия представляват разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Предвид направените погашения в размер 2 на 17 294.07лв., чистата стойност на главницата е изцяло погасена.

В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на заявлението разпореждането на РС – Силистра следва да бъде потвърдено.