Разпореждане № 59300 от 09.04.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 59300 гр. София, 09.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело № 20251110118230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Н. А. за сумата от 719,75 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******** от 28.07.2016 г., ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 170,53 лв., за периода от 10.09.2017 г. до 10.08.2018 г., лихва за забава в размер на 10,85 лв. за периода от 11.07.2017 г. до 10.08.2018 г., законна лихва в размер на 948,90 лв. за периода от 10.08.2018 г. до 27.03.2025 г., сумата от 420,84 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги, ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 400 лв., представляваща неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането по забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,02 лв. държавна такса и 260 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнени по отношение на претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 420,84 лв. следва да бъде оставена без уважение. От изложеното в заявлението е видно, че възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се претендира разсрочено за срока на сключения между страните договор за кредит, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Предвид описанието на претенцията, дадена в т. 12 от заявлението, настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава извод за нейната евентуална нищожност. От посоченото погоре е видно, че възнаграждението се претендира за различни услуги, без да е формирана цена за всяка една от тях. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е направено. В противоречие на императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира общо възнаграждение за множество услуги, което освен това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга, от която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието на договора за кредит противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, който 1 изисква потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Съдът намира, че „допълнителните услуги“ представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попадат в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК . Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК , според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 30 лв., както и по отношения на сумата от 400 лв., представляваща неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането по забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит. Така посочените вземания не се явяват дължими, като изводът за това може да се направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта им е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендирания допълнителен пакет от услуги, в частта за претендираните разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както и в частта за неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането по забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.

При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 37 лв. до пълния дължим размер от 54,02 лв. за платена държавна такса и над сумата от 34,24 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ЮЛ срещу А. Н. А. в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 420,84 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги, ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, в частта за сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, в частта за сумата от 400 лв., представляваща неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането по забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, ведно със законна лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, 2 както и за сумата над 37 лв. до пълния дължим размер от 54,02 лв. за платена държавна такса и над сумата от 34,24 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3