Присъда № 2 от 08.06.2021, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 2 от 08.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 368/2020 г., по описа на РС- *, 5-ти състав Съдебното производство е образувано по тъжба, с която подсъдимата Р.

Е. З. е предаден на съд с обвинение за това, че около 18.40 часа на 16.08.2019 г., като родител на малолетната А. А.а, осуетила изпълнението на съдебно решение по гр.д. № 66/2014 г. на РС – *, относно личните контакти на бащата А. А. А. , ЕГН ********** с дъщеря му А. А.а в периода от 18.40 часа на 16.08.2019 г. до 17 часа 18.08.2019 г., като завела детето на почивка в к.к. „*“ – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

В хода на производството е предявен граждански иск от ЧТ А. А. А. с правно основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата Р. Е. З. да заплати на гражданския ищец, сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения за недостоверност на показанията на свид. А.З., * К.. Развива доводи за съставомерност на инркимираното деяние. По изложените съображения пледира за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск.

Повереникът поддържа повдигнатото обвинение и намира тъжбата за доказана по несъмнен начин. Оспорва достоверността на показанията на свидетелките А.З., В.К. и обясненията на подсъдимата в частите, в които твърдят, че е постигната устна уговорка между ЧТ и подсъдимата тя да заведе детето на страните А. А.а на море в период обхващащ 16.08.2019 г. 18.08.2019 г., като излага подробни съображения. Намира за безспорно доказано от всички доказателствени източници, че в инкриминирания период ЧТ А. не е успял да осъществи режим на лични отношения с дъщеря си.

Развива доводи за наличие на обществена опасност, позволяваща конкретното деяние да бъде квалифицирано като престъпление. По изложените съображения моли за признаване за виновна на подсъдимата и уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.

Защитникът пледира за оправдателна присъда. Развива доводи за липса на обществена опасност или за явна незначителност на деянието и приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Твърди, че показанията на свидетелите * И. и * са противоречиви.

Подсъдимата в право на лична защита се солидаризира с изложеното от защитника. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимата Р. Е. З. е родена на 08.11.1986 г. в гр. *, ЕГН **********, живуща в с. К., ***, българска гражданка, разведена, неосъждана, трудово ангажирана.

Подсъдимата Р.З. и частният тъжител и граждански ищец (ЧТ и ГИ) А.А. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 48/14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на РС – *. От брака си имат родено едно малолетно дете – А. А.а А.а, ЕГН ***.

След развода упражняването на родителски права върху детето е предоставено на майката подс. Р.З., като с посоченото решение е определен и режим на лични отношения на бащата ЧТ и ГИ А.А. с детето. ЧТ и ГИ А. има право да взима дъщеря си А. А.а всяка първа и трета събота и неделя, както и всеки втори и четвърти понеделник и вторник от съответния месец, като детето трябва да бъде взимано от бащата в петъчния ден, предхождащ съботата в 18.00 часа и да бъде връщано във вторника в 17.00 часа, с приспиване между тези дни. През време на контактите детето пребивава в дома на бащата. Определен е и режим на лични отношения между бащата и детето в периода 15 юли до 15 август, през периода на неговия годишен отпуск.

След развода отношенията между страните се влошили, което резултирало в множество сигнали до различни държавни институции и няколко съдебни дела.

Подсъдимата Р.З. е служител на МВР. Работи в 3-то Районно управление на полицията към СДВР – София. През 2019 г. кандидатствала за карта за почивка в почивна станция на МВР, находяща се на Българското Черноморие. Подаването на заявление не било равнозначно на одобряване на заявката. Обичайно между подаване на заявлението и получаване на отговор за одобрение минавал период от няколко месеца. Първоначално свободните места и дати се предлагали на служителите с по-високи чинове в МВР, а впоследствие и на такива с по-ниски. Когато даден служител получел одобрение, получавал информация за свободните места, стаи и дати и следвало да заяви ще дали ще ползва или не почивната станция през периода, за който е одобрен.

В периода 15.07-15.08.2019 г. ЧТ и ГИ А. осъществил режима си на лични отношения с дъщеря си А. А.а съгласно Решение № 48/14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на РС – *, като прекарали времето в с. *, обл. Плевен, където са намира домът на неговата майка – свид. *.

В края на месец юли 2019 г. подс. Р.З. била уведомена, че е одобрена за почивка в почивната станция на МВР, находяща се в к.к. „*“ за периода 16.08-23.08.2019 г., като за да потвърди заявката следвало да заплати периода на престой. Тя провела разговор с ЧТ и ГИ А.А. и го уведомила за това обстоятелство, както и за желанието си да вземе дъщеря им А. А.а за периода 2 на почивката. ЧТ и ГИ А. реагирал положително, като казал, че това е чудесно и по този начин детето ще прекара едно страхотно лято преди за започне училище. Предвид този му отговор подс. З. заплатила почивката и на 30.07.2019 г. пуснала молба за ползване на платен годишен отпуск, която била одобрена. Подс. З. уведомила в телефонен разговор дъщеря си А. А.а, че ще ходят заедно на море и последната била много ентусиазирана.

Около седмица преди 16.08.2019 г. подсъдимата Р.З. провела телефонен разговор с ЧТ и ГИ А.А. и А. А.а. Разговорът бил на високоговорител в присъствието на свид. А.З. – леля на подсъдимата. В хода на разговора подс.

З. помолила ЧТ и ГИ А. да предаде детето А. А.а по-рано на 15.08.2019 г., защото ще му се струпа много пътуване – от с. * до гр. София, а на следващия ден от гр. София до к.к. „*“ и да има време то да си почине. ЧТ и ГИ А. отговорил, че не може да обещае, тъй като щял да празнува рождения си ден предишния ден, на 15.08.2019 г. трябвало да закара багаж до гр. Плевен, поради което не знаел точно кога ще има възможност да тръгне за гр. София.

На 15.08.2019 г. подс. З. била на работа в 3-то РУП на СДВР. Имала уговорка с нейната колежка и приятелка – свид. В.К., след като ЧТ и ГИ А. предаде А. А.а, свид. К. да й помогне с пренасянето на багажа за почивка на подс. З. и А. А.а, тъй като свидетелката К. имала автомобил. Малко преди да приключи смяната на подсъдимата, около 18.30 часа тя звъннала по телефона на ЧТ и ГИ, за да го попита докъде са стигнали. Той отговорил, че тепърва тръгват от гр. Плевен. Подсъдимата и свид. К. натоварили багажа в колата на последната и отишли към общежитието на МВР, находящо се в ж.к. „*“ гр.

София, където подсъдимата използвала апартамент. Свидетелката К. останала с подсъдимата, като й помогнала с пренасянето и подготвянето на багажа.

Около 23.00 часа ЧТ и ГИ А. се обадил на подсъдимата, че влиза в гр.

София. Малко по-късно до ресторант, разположен до общежитието, ЧТ и ГИ А. предал детето А. А.а на неговата майка – подс. Р.З.. На предаването присъствала свид. * К.. Тя първоначално била на разстояние неголямо разстояние, което сама преценява около 100 метра, от двамата родители и детето. Впоследствие тази дистанция била скъсена. От самото начало да възприла разговора между ЧТ и ГИ и подсъдимата. Подсъдимата попитала ЧТ и ГИ защо толкова късно предава детето, тъй като рано сутринта трябва да пътуват с автобус до к.к. „*“, а той отговорил, че трябвало да почисти дома си. След това ЧТ и ГИ целунал детето, пожелал му приятно изкарване и поискал подарък мидички.

На 16.08.2019 г. подс. З. заедно с дъщеря си А. А.а заминали за к.к. „*“.

Около 18.40 часа на 16.08.2019 г. ЧТ и ГИ А. заедно с близкия си приятел – свид. М.И., отишли пред дома на подс. Р.З., находящ се на ул. „О.“ № 13 в с. К., общ. К., където е и постоянният й адрес, за осъществяване на режим на лични отношения с дъщеря си А. А.а в периода 16.08.2019 г. до 17 часа 18.08.2019 г. съгласно решението по гр.д. № 66/2014 г. на РС – *. На адреса била единствено свид. А.З.. Тя възприела присъствието на двамата и се 3 притеснила, като своевременно уведомила подс. Р.З.. Подсъдимата се обадила на ЧТ и ГИ А. и му поискала обяснение какво търси на адреса. Впоследствие двамата си тръгнали от адреса на подсъдимата.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа обясненията на подс. Р.З., показанията на свидетелите * К., А.З., М.И.

(частично), * (частично), Решение № 48/14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на РС – *, удостоверение за раждане на А. А.а, заявление от Р. Е. З. за ползване на платен годишен отпуск, постановление от 10.02.2020 г. по пр.пр. № 41/2020 г. на СОП, постановление по пр.пр. № 786/2019 г. по описа на РП – *, свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „*“, модел „*“, свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „*“, модел „*“ и справка съдимост.

Неизброените в предходния абзац доказателствени източници не разкриват факти и обстоятелства относими към предмета на доказване и не следва да бъдат обсъждани.

В показанията си свидетелите М.И. и Атоанета З. свидетелстват за множество факти и обстоятелства, осъществени след 18.08.2019 г. относно упражняване на режим на лични отношения на ЧТ и ГИ с дъщеря си. Те са извън предмета на доказване и в тази част не следва да бъдат анализирани.

Въпросите са допуснати единствено с оглед по-пълното изясняване на взаимоотношенията между ЧТ и ГИ и подсъдимата.

Не е спорно по делото, че ЧТ и подсъдимата са бивши съпрузи, имат дете от брака – А. А.а, отношенията им след развода са влошени, инициирани са множество административни и съдебни производства за разрешаване на спорове между тях. Това се установява от Решение № 48/14.03.2014 г. по гр.д.

№ 66/2014 г. на РС – *, удостоверение за раждане на А. А.а, обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите И., З. и *. От решението се установява още режимът на лични контакти (или на лични отношения според терминологията на действащия Семеен кодекс) между ЧТ и ГИ А.А. и дъщеря му А. А.а.

Не е спорно също, че в периода 16.08.2019 г. - 23.08.2019 г. подс. Р.З. и нейната дъщеря А. А.а са били на почивка в к.к. „***“, както и че на 16.08.2019 г. около 18.40 часа ЧТ и ГИ А.А., заедно със свид. М.И. е бил пред дома на подсъдимата в с. К., за осъществяване на режим на лични контакти с дъщеря си А. А.а, определен с Решение № 48/14.03.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на РС – *.

По делото не е приобщена изрична справка от МВР използвала ли е за нощуване подс. Р.З. почивна станция на министерството за посочения по-горе период, но това обстоятелство се установява от всички гласни доказателствени източници, поради което е ненужно да бъде приобщавана такава, доколкото единственият резултат от подобно действие е забавяне на 4 срочното разглеждане на делото. Колкото до първоначално изисканата справка за използване на почивната станция на МВР в гр. ,,, от частното обвинение, то тя е съобразена с посоченото в обстоятелствената част на тъжбата.

От показанията на свид. К. се установяват обстоятелствата относно начина за ползване на почивна станция на МВР от негови служители. В тази част намират пълна подкрепа в обясненията на подсъдимата и в приложеното по делото заявление за ползване на платен годишен отпуск.

Централен въпрос в производството, който следва да получи аргументиран отговор в доказателствения анализ, е знаел ли е ЧТ и ГИ А., че подс. З. и дъщеря им А. А.а ще почиват в к.к. „*“ в периода 16.08-18.08.2019 г. и давал ли е съгласие за това. Настоящият състав намира отговорът за положителен. Това следва от обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелките А. З. и В. К.. Те са непротиворечиви, логични, последователни и взаимно допълващи се, поради което следва да се кредитират в цялост. От обясненията на подсъдимата се установява, че в момента, в който е разбрала, че е одобрена за почивка на море в станцията на МВР в к.к. „*“, е уведомила своевременно ЧТ и ГИ А. в телефонен разговор. Той е дал изрично съгласие, след което тя заплатила почивката и подала молба за отпуск. В тази част обясненията й се подкрепят от показанията на свид. К., която свидетелства, че подсъдимата е разбрала в края на месец юли 2019 г., че е одобрена за почивната станция, както и в приложеното по делото заявление за отпуск от 30 юли 2019 г. Обясненията й намират косвена подкрепа в показанията на свид. А. З., която е възприела лично последващ разговор телефонен разговор, проведен около седмица преди 15.08.2019 г., в който подсъдимата изрично е помолила ЧТ и ГИ да предаде по-рано детето на 15.08.2019 г. поради предстоящото дълго пътуване на другия ден, както и че същият не е възразил в нито един момент. Тя споделя за вълнението, което демонстрирало детето, от предстоящото пътуване на море.