Решение № 265603 от 03.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

03.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 83 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове за лихва по чл.86 от ЗЗД .

Ищците

Е.Г.Т. и Ц.К.Т., и двамата от гр.Пловдив, посочват че синът им Н.Ц.Т. е починал на 20.08.2017г. по време на туристическо пътуване в Р Италия, организирано от ответника и че причина за смъртта му е бездействието на планинския водач Е., който не му е указал помощ. Твърдят, че синът им не е имал хронични заболявания, че преди пътуването е развил ОВИ, която е излекувал с предписан антибиотик, чийто курс на лечение е приключил преди предприетото изкачване на планинския маршрут. Твърдят, че синът им е развил височинна болест, което е изисквало незабавно да бъде свален на по-ниска надморска височина. Вместо това планинския водач на ответника го е оставил сам в продължение на час, през което време Н.Т. е починал. Посочват, че планинският водач виновно не е изпълнил задълженията си да следи за здравословното състояние на всички участници в експедицията, както и моралното си задължение на човек, който е можел своевременно да се обади на спешния медицински център в Белуно и да го свали веднага на по-ниска надморска височина. Считат, че с бездействието си и респективно неизвършване на животоспасяващи процедури след появата на затрудненото дишане на Н.Т., планинският водач Е. е увредил сина им, който е починал. Реализиран е състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.

Ищците търсят гражданска отговорност от работодателя на увреждащото лице - туроператора „Трекмания“ на основание чл.49 от ЗЗД.

Предявяват срещу ответника искове за заплащане на обезщетение за причинените им от смъртта на сина им неимуществени вреди в размер на 150 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.08.2017г. до окончателното изплащане. Претендират за разноските по делото.

Ответникът „Т.“ ООД оспорва исковете по основание и по размер, като моли съда да ги отхвърли. Оспорва твърденията на ищците, като посочва, че Н.Т. е имал сърдечна патология, за която не е знаел, бил е с неизлекувана ОВИ, страдал е от тежка дехидратация със загуба на електролити, вероятна повишена съсирваемост на кръвта и вероятна тромбоза на лявата бедрена вена.

Оспорва твърдението за противоправно поведение на планинския водач Е. Е., като посочва, че той е изпълнил всички изисквания за височинно изкачване и за аклиматизация на участниците в експедицията. Счита, че не е противоправно оставянето на Н.Т. сам за кратко време, за да си почине и за да може да се върне по обратния маршрут. Посочва, че смъртта на Т. е настъпила много бързо и е била непредотвратима. Моли съда да отхвърли исковете. Не претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Ищците са родители на Н.Ц.Т., починал на 20.08.2017г. в Р Италия, К..

Ответникът е търговско дружество, туроператор, което предоставя организирани групови туристически пътувания.

На

11.04.2017г. Н.Т. сключил с ответника „Т.“ ООД договор за организирано туристическо пътуване до планинската верига Доломитите , Р Италия с продължителност 6 дни и начална дата 19.08.2017г. Част от пътуването било и изкачване на ледника Мармолада до връх Пунта Пеня, с височина 3343м. Участниците в групата били 10 души, водени от двама планински водачи Е. Л. Е. и В.А.М., които са и собствениците на ответника. И двамата са с трета степен на професионална квалификация по професия „Планински водач“ на Център за професионално обучение към „Асоциация „Планини и хора“. И двамата са били командировани от ответника за планинско водене при това пътуване за периода 18.08.-25.08.2017г.

На

18.08.2017г. групата, ведно с Н.Т., отпътувала за Италия. Т. пътувал с автомобила на водача М., а останалите участници пътували с микробус. Вечерта пренощували в Р Словения, Постойна яма. Според показанията на св.П.Р., участник в групата, част от участниците излезли на ресторант, като сред тях бил и Н.Т.. Той изглеждал напълно здрав и в кондиция. Кашлял от време на време и свидетелката се пошегувала, че това е пушаческа кашлица. Той й казал че е изкарал вирусна инфекция и че този ден му е последното хапче. На следващия ден, 19.08.2017г. групата пристигнала в Италия и се настанили в хижата. Свидетелката Р. се разходила с Н.Т., правили снимки, после яли и пили на обща маса. През нощта спали в обща спалня всички участници, но свидетелката не чула някой да кашля или хърка. На 20.08.2017г. трябвало да изскачат върха Пунта Пеня. Групата била разделена на две по-малки групи - по 5 човека. Първата група била с водач В.М., а втората – с водач Е. Л. Е.. Св.Р. била в групата, водена от Е.. Н.Т. също бил част от тази група. В групата била 4 жени, вкл. е едно дете на 10г., и Т., който се движел последен, като най-опитен и силен. Движели се нормално, като водачът Е. бил първи в колоната, а Т. – последен. Свидетелката се движела пред Т.. Всички били вързани с въже, тъй като катерили ледника. Движели са бавно и спокойно. По едно време Н.Т. помолил Е. да го отвърже от въжето, тъй като искал да отиде до тоалетна. Е. не се съгласил и му предложил да се облекчи, докато е на въжето, като жените ще се обърнат и няма да гледат. Т. настоял , като му казал че му се ходи по голяма нужда.

Е. го отвързал, Т. се облекчил и след съвсем кратък период от време отново се закачил за въжето и продължили изкачването. След това започнало изкачването на Виа Ферата. Свидетелката изкачила участъка и била много изморена, затова седнала да почине. Видяла, че Е. се върнал надолу и се появил с Т., когото придържал, като двамата се качили при останалите. Т. си разтривал крака. Свидетелката, която била с дългогодишен опит като лекар в Бърза помощ, попитала Т. дали е добре, дали му стига въздуха, дали има тежест, задух. Тя носела ампули и можела да помогне. Той й отговорил, че му няма нищо, просто мускулна крампа на крака, ставало му и друг път, щял да се оправи. Разтривал си крака, Л. също му разтривал крака. По време на изкачването свидетелката не е чула Н.Т. да кашля. Кашлял, когато били в хижата /явно предната вечер/ и пиели бира. Самата свидетелка дишала тежко, учестено и на пресекулки, тъй като теренът бил тежък. Били вървели 3-4 часа. Там , където се били събрали , било нещо като площадка. Н.й казал да тръгва, че била много бавна и изоставала от групата. Тя тръгнала и ги оставила, като последно видяла Т. да си разтрива крака, нямало нищо обезпокоително, нямало кашляне, нито храчки. Според свидетелката, ако е имало паталогични симптоми, тя като лекар, е щяла да ги забележи. Сигурна е, че Т. не се оплаквал от главоболие или световъртеж в хижата, предходната вечер, и по време на изкачването. След 10 минути Л. я настигнал и й казал, че Н.Т. е предпочел да остане там, за да има сили да се върне надолу. Докато се качвала нагоре към върха, свидетелката се обръщала и виждала, че Н.Т. ходел спокойно на мястото, където останал, и си разтривал крака. Мястото, където останал, било безопасно, нямало скали и нямало опасност да падне. Спомня си също, че на върха не стояли много, направили една снимка и се върнали набързо надолу. Първата група, с водач В.М., е намерила Т.. Чула викове, казали й да си даде раницата, тъй като знаели, че тя носила ампули, но докато тя слезе, Н.Т. бил мъртъв. Заварила двамата водачи да правят сърдечен масаж и изкуствено дишане на Т., а свидетелката се обадила по телефона и извикала хеликоптер. Н.бил полуседнал, полулегнал, с разширени зеници и без пулс. Търсили, но не могли да намерят телефона му. Н.Т. имал камера на каската си, бил много добре екипиран и добре облечен.

Св.

Ю.З., също участник в групата, си спомня, че се е запознала с Т. в „Постойна яма“ преди да пристигнат в Италия. Вечерта част от групата вечеряли на заведение, Т. бил с тях и споделил за много места, на които се е качвал, имал и бъдещи планове , а за Мармолада споделил, че 2-3 пъти правил планове да се качи. Казал й също, че бил пил лекарства, но същия ден бил приключил с вземането им. Свидетелката била придружена от дъщеря си , на 10г. При изкачването на върха попаднали в групата на Н.Т.. Свидетелката била свързана непосредствено преди Т., т.е. движела се точно преди него, на разстояние около 1,5м. Няма спомен да е чула дишането на Т. или нещо необичайно около него. Спомня си ,че някъде по средата на ледника Н.Т. поискал да се отвърже от въжето, за да отиде до тоалетна. Водачът на групата Е. Е. му казал да се облекчи на въжето, а всички останалите от групата да се обърнат. Т. не се съгласил, водили спор с Л. няколко минути, след което Л. му позволил да се отвърже. След кратко време Т. се върнал, като според свидетелката той не бил задъхан като се върнал. Спомня си, че когато излезли от Виа Ферата Н.бил седнал на някаква скала, св. П.Р. била до него, говорили нещо, а той си разтривал прасеца на крака. Спомня си също, че на върха стояли съвсем кратко, въпреки че програмата предвиждала да идат до хижа и да ядат пай там. Е. Е. им казал да си направят една снимка и да се връщат обратно. Не дал никаква възможност да останат, въпреки , че някои от групата били недоволни. На върха свидетелката разбрала , че Н.бил останал долу, след като Е. Е. се качил при тях. Свидетелката уточнява, че при изкачването на ледника били вързани с въже и тогава водачите се движели първи в колоната. При изкачването на Виа Ферата не били вързани, тъй като по скалата имало опънати въжета и който искал, можело да се закачи за тях. След това до върха, след като оставилиН., разстоянието била малко и отново не били закачени. Е. останал до последно с Н., след което се присъединил към тях на върха. При слизането надолу първи бил водачът В., който в момента, в който достигнал доН., започнал да вика Е. Е.. Свидетелката не е чувала оплаквания отН., няма спомен той да е кашлял.

Спомня си, че докато били в „Постойна яма“ той пушел, но при изкачването не видяла да пуши.

В

11.21ч. /всички часове са посочени в местно италианско време/ оперативният център в Болцано сигнализирал Спешна помощ. Италианските власти извършили спасителна операция с хеликоптер, който излетял в 11,28ч. и пристигнал на място в 11.52ч. На Н.Т. била извършена сърдечна и белодробна реанимация за повече от 20 минути. Тялото се намирало на около 3100м. надморска височина. Д-р Р.Г.констатирал смъртта на Н.Т.. Отбелязан е час на смъртта 12.20ч. Тялото на Т. е било транспортирано в К.. Д-р Р.Г.е вписал, че причина за смъртта на Н.Т. е остър белодробен оток.

Тялото на Т. е транспортирано в България, където 11 дни по-късно, на 31.08.2017г. е направена аутопсия на трупа му по искане на ищците. Според двамата съдебни медици от УМБАЛ „Св.Г.“ – Пловдив и МУ Пловдив при огледа на трупа не са установени видими травматични увреждания, а смъртта му се дължи на заболяване известно като височинна болест.

Във връзка с воденото по повод смъртта на Н.Т. наказателно производство срещу неизвестен извършител, от неговият брат О. Т. е иззета флаш памет, която съдържа видеоклипове от камера, монтирана на каската на Т., както и SD карта, съдържаща фотоснимки от мобилния телефон на Т., използван от него при експедицията.

Назначената по делото съдебна техническа експертиза установява, че в картата памет на телефона на Т. има 78 бр. снимки, които са заснети в периода 20.07.2017г. – 20.08.2017г. Последните 12бр. снимки , направени на 20.08.2017г. в периода 10.03 - 10.24ч. не отразяват конкретно заснета сцена или образ, а според вещото лице са вероятно снимани през джоба на якето на Н.Т. в резултат на неволно натискане. Последната такава снимка от телефона е направена в 10.24ч. При неподвижност на тялото неволна снимка не може да бъде направена.

Според вещото лице, при навеждане на тялото е възможно да станат неволни снимки, докато телефона е в джоба на якето на лицето. Както файловите със снимките, така и видеоклиповете, заснети от Н.Т. и намерени в иззетата флаш памет, бяха възприети от съда, процесуалните представители на страните и от вещите лица. Видеофайловете са отразени и на хартиен носител чрез назначената и изслушана съдебна техническа експертиза. Н.Т. е заснел 5 видеофайла на камерата, която се е намирала на каската на главата му. Не е ясно в колко точно часа са заснети същите, но от заснетото в тях става ясно, че отразяват изкачването на ледника на 20.08.2017г., преди достигането на Виа Ферата, когато групата, в която е бил и Т., се е движела в колона, свързани с въже. На записите се чува гласа на Т., запитани са негови изказвания, смях, дишане и изкашляне.

Разпечатката съдържа 30 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3aa78997-d294-4461-b4dc-42b4566541ee