Определение № 2836 от 10.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2836 гр. София, 10.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002104835 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 217 от 28.07.2023 г. по в. гр. д. № 273/2023 г. на Смолянски окръжен съд, след частична отмяна на решение № 154 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 363/2022 г. на Смолянски районен съд, е признато за установено по отношение на Р. Т. Щ.-С., че Й. Т. Щ. е изключителен собственик по давностно владение, считано от 1990 г. - 1991 г., на следните недвижими имоти, които се намират в ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2004 г.: втори етаж на жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ 107 кв.м., тавански етаж с площ от 107 кв.м., западната част на избения етаж от същата сграда с площ от 60 кв.м. и едноетажна стопанска сграда с идентификатор [№] със застроена площ 10 кв.м. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. Т. Щ. иск да се признае за установено по отношение на Р. Т. Щ.-С., че ищцата е изключителен собственик по давностно владение на вътрешно стълбище и стълбищна клетка в жилищната сграда с идентификатор [№] и другите преградени и обособени по-ниски помещения под стълбището и стълбищната площадка от западната страна на сградата, последните без самостоятелен идентификатор.

Въззивният съд е приел, че процесните обекти се намират в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Сградата се състои от избен етаж /приземен етаж/, два жилищни етажа и тавански етаж. Достъпът до избения етаж се осъществява от дворното място с входна врата на северната фасада и по стълби от вътрешна стълбищна клетка с достъп през площадка с входна врата на западната фасада. Достъпът до първия етаж се осъществява през площадка с входна врата на западната фасада по стълби от вътрешна стълбищна клетка и през площадката с входна врата на северната фасада. За втория жилищен етаж достъпът се осъществява по стълби от вътрешната стълбищна клетка. Достъпът до таванския етаж се 1 осъществява по стълби от вътрешната стълбищна клетка; в таванския етаж са изградени две помещения, едното с височина 2.20 м. и второто с височина 2.15 м., като в двете помещения са изпълнени довършителни работи – дюшеме и мазилка по стени и тавани, а останалата част от подпокривното пространство е без настилка на пода и тавана – дървената покривна конструкция на сградата.

Прието е, че жилищната сграда е била собственост на родителите на страните Т. Щ. и В. Щ..

С нот. акт № 667/17.11.1994 г. В. А. Щ. е дарила на дъщерите си Р. Щ. и Й. Щ. 1/2 идеална част от дворното място и от процесната жилищна сграда; с нотариален акт № 677/1994 г. Р.

Щ. и Й. Щ. са признати за собственици по наследство /от баща им Т. Щ./ на останалата 1/2 идеална част от дворното място и от жилищната сграда.

Прието е, че ищцата Й. Щ. е придобила втория жилищен етаж по силата на давностно владение с начало 1990 г. Твърденията на ищцата за извършена неформална делба на двата жилищни етажа между страните през 1990 – 1991 г. са приети за установени на първо място от показанията на свидетелите Н. Щ. и Д. П.. Свидетелят Н. Щ., 79-годишен и първи братовчед на бащата на страните, установява, че разбрал за извършената делба между Р. и Й. през 2004 г. От майката на страните разбрал, че първият етаж е за Р., а на втория живеели майката на страните и Й.. При събиране на роднините след 4 – 5 години Р. нагрубила Й. и тогава една от роднините обяснила конфликта с това, че майка им е разделила къщата чрез жребий, но Р. не е доволна и искала да вземе другия етаж; при жребия на Р. се паднал първият етаж; от самото начало Й. живеела на втория етаж, сега още живее на втория етаж.

Свидетелката П., бивша колежка на ищцата, дава показания за споделени й от ищцата обстоятелства – че са теглили жребий, при който първият етаж се паднал на Р., а вторият на Й.; Р. извършила промени в първия етаж при ремонта му, а Й. живеела и поддържала втория етаж; Й. съхранявала свои вещи на тавана, както и в западната част на избата. В заградено под стълбището помещение ищцата съхранявала дърва, стопански инвентар и др. През 2020 г. в автобуса за [населено място] свидетелката разговаряла с Р., която й споделила, че Й. “е заключила всичко”.

Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите Н. Щ. и Д. П., независимо че свидетелката П. е дала показания най-вече въз основа на споделени й от ищцата обстоятелства, тъй като те кореспондират с останалите доказателства по делото. Такова доказателство е писмената кореспонденция между страните, на която се позовават и двете страни, като никоя не оспорва нейната достоверност. От тази кореспонденция се установява, че от 2016 г. между тях се водят преговори за делба на жилищната сграда. Освен изявленията на ищцата в тази кореспонденция, които подкрепят твърденията в исковата молба, съществени в случая са изявленията на ответницата Р. Щ., чрез които тя признава за извършената неформална делба през 1990 г. и за упражняваното от ищцата владение на претендираните от нея обекти. Така в писмо “Крайно предложение на Р.” с дата 07.07.2016 г. на две места Р. е заявила, че тъй като Й. е завладяла и първия етаж и не допуска Р. в него, “категорично отпада уговорката от 1996 г. Й. да вземе втория етаж, а Р. – първия етаж“. От това писмо на Р. е видно, че тя не оспорва извършената неформална делба след 1990 г., като излага аргументи защо вторият етаж следва да бъде за Р., а първият за Й..

2

Специално е коментирано писмото на Й. Щ. от 26.02.2016 г. Въпреки посоченото от ищцата в него, че може да декларира, че ответницата е упражнявала правата си на собственик в целия недвижим имот на [улица], от останалата кореспонденция на страните всъщност се установява, че написаното касае първия жилищен етаж и искането на Р. да й бъде освободен първият етаж. Направена е съпоставка с писмото от 11.09.2018 г. на Р. до Й., в което Р. е възразила, че Й. ползва “моя етаж” /на Р./ и би следвало да й заплаща наем, както и да й го освободи, ведно с частите от тавана и избата. Обсъдено е и установеното по делото обстоятелство, че ищцата държи свои вещи в първия етаж. В предложените “Три варианта за разпределение на наследството между Р. и Й.”, изготвени от Р. с дата 16.08.2016 г., е записано от Р., че разрушенията във втория етаж са за сметка на Й., тъй като са по нейна вина – “получила е отличен етаж през 1996 г.”. В “Крайно предложение на Р.” с дата от 07.07.2016 г. Р. е записала: „През всичките години след смъртта на майка ти упражняваш фактическа власт в двата етажа. Напълни първия етаж с мебели по свое усмотрение. Изобщо не ме допускаш. С това твое поведение в първия етаж след смъртта на майка категорично отпада уговорката Й. да е на втория етаж, а Р. на първия етаж”.

Прието е, че ответницата Р. Щ. неколкократно е признала, че между страните през 1996 г.

/според нея/ е извършена неформална делба, според която първият жилищен етаж се пада на Р., а вторият на Й.. Освен това ответницата Р. Щ. в писмата си до сестра си неколкократно е отправяла искане Й. да й освободи първия етаж, в който последната е сложила свои мебели и други вещи, както и неколкократно заявява, че няма достъп до къщата, тъй като Й. не я допуска. С оглед на така установеното въззивният съд е приел, че ищцата Й. Щ. не е била държател на другата половина от спорния втори етаж за сметка на Р.. Отблъскването на владението на другия съсобственик безспорно съставлява демонстриране на владение за себе си, а не държане на имота за другия съсобственик. Ответницата Р. Щ. не се е дезинтересирала от жилищната сграда – тя е декларирала 1/2 идеална част от съсобствеността, заплащала е за нея данъци, предприемала е и е участвала в различни административни процедури относно уреждане на придаваеми части, прокарване на ВИК и други. Недвусмислено обаче е установено, че въпреки че се смята ощетена от жребия, тя е действала със съзнанието, че е собственик на първия жилищен етаж, а сестра й Й. е собственик на втория жилищен етаж.

Прието е, че ищцата Й. Щ. единствено има достъп до втория жилищен етаж, като намерението да го владее единствено за себе си е демонстрирала и с недопускането на другия съсобственик в имота, което е видно от писмата на Р. от 2016 г. и от 2018 г. Ищцата не е позволила на сина на Р. да подмени разбитата врата към вътрешното стълбище, за да не му даде ключ от новата брава, а от старата брава само Й. има ключ, като по този начин, както тя сочи, цели да установи, че само тя ползва вътрешното стълбище. т. е. Й. се стреми да запази едно установено от нея фактическо положение, при което само тя има достъп до имота. Уточнено е, че към първия етаж има реализиран вход от северната фасада, има монтирана входна врата, но подредените до нея дърва пречат да се ползва този вход. Поради това в момента подходът към първия етаж е единствено от вътрешното стълбище, ключ от което има единствено ищцата. Въпреки че отказва да предостави ключ от вътрешното 3 стълбище на сестра си и на племенника си, ищцата е заявила, че не оспорва собствеността на сестра си върху първия жилищен етаж.

Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля И. С., че до 2022 г. същият е имал достъп до цялата къща, тъй като съвсем друго заявява в писмата си от 2016 г. до ищцата майка му Р. Щ. – тя категорично сочи, че е лишена от достъп до имота, както и че следва да претендира наем от ищцата, тъй като е лишена от възможността да ползва първия етаж.

Налице е и противоречие в показанията на свидетеля С. – твърди, че е имал достъп до цялата къща до март 2022 г., а в същото време е търсил съдействие от полицията за поставяне на нов патрон, от който той и майка му да получат ключове.

Прието е, че началото на давностното владение на ищцата е от 1990 г., когато по волята на майка им е теглен жребий между страните и което обстоятелство се свързва с извършен тогава ремонт на първия жилищен етаж и необходимостта да се знае на кого е този етаж, за да се решава как да се извършват ремонтите. Майката В. Щ. е дарила своята 1/2 идеална част от дворното място и от къщата на дъщерите си през 1994 г. и до 1996 – 1997г. е живяла заедно с Й. на втория етаж, но след като по нейна воля дъщерите й теглили жребий за разпределяне на етажите, тя е приемала Й. за собственик на втория етаж и Р. за собственик на първия етаж. След 1996 – 1997г. майката В. е заживяла на първия етаж, а Й. е установила самостоятелно владение на втория жилищен етаж. Поради това дори и да се приеме, че давност в полза на ищцата тече не от 1990 г., а от 1996 г., 10-годишният срок по чл.79 ЗС е изтекъл в полза на ищцата; този срок е изтекъл и ако за начало на давностно владение се приеме 2006 г., когато е починала майката на страните. И двата жилищни етажа отговарят на изискванията за самостоятелни жилища – имат отделни входове и необходимите помещения, както и фактически са се ползвали като отделни жилища след ремонта на първия етаж през 1990 г. Поради това, въпреки че не са заснети като самостоятелни обекти в КККР с отделни идентификатори, първият и вторият жилищни етажи са самостоятелни обекти на правото на собственост. Затова ищцата е могла да придобие втория етаж по давност.

По отношение на таванския етаж е прието, че той представлява обща част по предназначение и е придобит от ищцата по давност.

Стълбищната клетка, стълбищата и входа на западната фасада осигуряват достъп до сутерена, първия и втория жилищен етаж. Те представляват общи части по естеството си и не могат да се придобиват по давност, освен след промяна на предназначението им по волята на етажните собственици, каквото в случая няма.

Другите преградени и обособени по-ниски помещения под стълбището и стълбищната площадка от западната страна на сградата нямат самостоятелен характер и не представляват годен обект на право на собственост.

Избеният етаж се състои от четири избени помещения. За всеки от самостоятелните обекти – първи и втори жилищен етаж има избено помещение, поради което останалите могат да се придобиват по давност. Ищцата е установила владение с намерение за своене на избените помещения в западната част на избения етаж, които са със самостоятелен вход от север /източната половина от избения етаж също има самостоятелен вход/, поради което 4 претенцията в тази част е намерена за основателна.