Решение № 1079 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300100009 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 464, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците Й. О. Б., ЕГН **********, с адрес ****, и Т. С. Д., ЕГН **********, с адрес ****, че вземането на Й. О. Б. срещу Т. С. Д. по договор за заем в размер на 70 000 лв. не съществува, както и че вземането на Й. О. Б. срещу Т. С. Д. по договор за поръчка от 14.02.2022г. в общ размер от 300 000 лв., представляващо 200 000 лв. – дължима за връщане по неизпълнен договор сума, ведно с 100 000 лв., неустойка не съществува.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е единствен наследник на Т.С. И., ЕГН **********, и в това си качество е конституирана като взискател по изпълнително дело № 105/ 2017г. по описа на ЧСИ П.Н..

Твърди, че с изпълнителен лист от 18.02.2013г., издаден по ч.гр.дело № 2710/ 2013г. по описа на Районен съд *** длъжниците „АКТИВ БИЛД ИНВЕСТ“ ООД, Н.Н.Н. и ответника Т. С. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Т.С. И. сумата от 12 500 евро, представляваща част от главница в размер на 50 000 евро, уговорена неустойка в т.ІV от спогодба от 09.04.2010г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1

14.02.2013г., както и сумата от 1390 лв. – разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 383/ 2013г. по описа на ЧСИ М.О., като действията по изпълнителното дело са продължени по новообразувано изпълнително дело № 105/ 2017г. по описа на ЧСИ П.Н..

Ищцата твърди, че ответницата Б. е присъединен взискател по изпълнително дело № 105/ 2017г. по описа на ЧСИ П.Н., въз основа на удостоверение, издадено по изпълнително дело № 384/ 2021г. по описа на ЧСИ А.А.. Твърди, че с разпореждане на ЧСИ Н. на 08.02.2022г. ответницата е присъединена като взискател за следното вземане: 70 000 лв. – главница, 10 344,44 лв. – законна лихва за периода от 24.08.2020г. до 07.02.2022г., 6255,20 лв. – неолихвяеми вземания, адвокатски хонорар – 9500 лв., такси ЧСИ – 180 лв. и законна лихва до окончателното плащане. Впоследствие с разпореждане на съдебния изпълнител от 22.03.2022г. по молба на ответницата Б. е присъединено вземане, въз основа на изпълнителен лист № 52/ 14.03.2022г. за сумата от 100 000 лв.- неустойка, 200 000 лв. – главница, 9200 лв. – разноски.

Ищцата твърди, че първото вземане на ответницата Б. в размер на 70 000 лв. главница, произтича от договор за заем, по силата на който ответницата Б. е предоставила на ответника Д. сумата от 70 000 лв. в заем. Твърди, че с договора е уговорена арбитражна клауза, от която ответницата се е възползвала, образувала е арбитражно дело, по което ответникът Д. е осъден да заплати исканите суми, въз основа на решението на арбитражния съд е образувано ч.т.д. № 635/ 2021г. по описа на Окръжен съд – ***, по което е издаден изпълнителен лист от 24.09.2021г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 384/ 2021г. по описа на ЧСИ А.. Ищцата твърди, че второто вземане в размер на 200 000 лв. главница и 100 000 лв. неустойка, произтича от договор за поръчка, сключен между ответниците на 14.02.2022г., по силата на който договор ответницата Б. е възложила на ответника Д. да закупи за нея автомобил с точни характеристики, като за целта следвало да заплати на Д. сумата от 200 000 лв., която включвала цената на автомобила и възнаграждението на Д.. На 21.02.2022г. Д. уведомил Б., че поръчката е изпълнена и Б. му превела на 21.02., 22.02. и 23.02.2022г. сумата от 200 000 лв., като следвало да се явят при нотариус Т.Д. до 15 часа на 23.02.2022г. с продавача на автомобила, за да се прехвърли собствеността. Ответникът Д. не се е явил, като съгласно договора е следвало да върне парите до 16,00 часа на 23.02.2022г. С договора е предвидена неустойка в размер на 50 000 лв. на ден, 2 както и е предвидена арбитражна клауза. Ответницата Б. образувала арбитражно дело, по което ответникът Д. признал иска и не възразил срещу размера на неустойката.

Ищцата оспорва договорите за заем и за поръчка, сключени между ответниците, като нищожни поради противоречието им с добрите нрави и поради привидност. Излага доводи, че страните по двата договора не са целели да породят правните последици от съглашението по между си, а единствената им цел е увреждането на интересите на ищцата. Твърди, че двата договора са създадени с цел да увредят интересите й и да облагодетелстват страните по тях, като в тази връзка сочи, че след присъединяването на новите кредитори, въпреки значителното си по размер вземане, е следвало да довнесе допълнително 159 611.01 лв. във връзка с възлагането на нея на имотите, предмет на публична продан, проведена по изпълнителното дело.

Аргументира, че с присъединяването на ответницата Б. по изпълнителното дело е създадена невъзможност за ищцата да удовлетвори вземанията, като дори възникват задължения за нея. Твърди, че същевременно ответникът Д. през целия изпълнителен процес е пасивен, същият е трудно откриваем за призоваване, а по арбитражното дело същият е бил уведомяван и даже се е явил лично, за да признае вземанията. Така от действията на единия ответник и от бездействията на втория ответник може да се направи извод, че двата договора са привидни, създадени с цел увреждане интересите на ищцата.

Твърди, че е нелогично даването на заем от 70 000 лв. на лице с множество кредитори и дела и което не изпълнява задълженията си, не връща заемната сума, но няколко месеца по- късно на същото лице, по сключен нов договор, е предоставена сумата от 200 000 лв. Ищцата твърди, че сумите по двата договора не са реално предавани на ответника или впоследствие са възстановени от същия. На следващо място развива аргументи за нищожност поради противоречия с добрите нрави на клаузата за неустойка в размер на 50 000 лв. на ден. По изложените съображения счита, че двете сделки са относително недействителни по отношение на нея.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Й. О. Б. е подала отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни, по следните изложени в отговора на исковата молба доводи:

Не оспорва, че между нея и ответника Д. е сключен договор за заем от 3

26.07.2020г., като дадената в заем сума е преведена по банков път. Тъй като ответникът Д. не е изпълнил задължението си по договора за заем да върне в договорения срок заемната сума, съгласно уговорената подсъдност с договора, ответницата е завела дело пред Арбитражния съд при АБАС, образувано е а.д. под № 30/ 2020г. Ответникът Д. е взел участие в процеса и е защитавал правата си в процеса, подал е отговор на исковата молба, твърдял е, че договорът е сключен при екстремни условия, поради което не е имал възможността да прочете, че се задължава за неустойка в размер на 0,5 % на ден. Производството по делото е било спряно по искане на страните, мотивирано с възможността за постигане на споразумение, с оглед предложението на ответника Д. да върне сумата, като се предоговори лихвата за забава. Ответницата е поискала на 23.03.2021г. възобновяване на производството, тъй като се убедила, че Д. няма да плати доброволно. На проведеното на 06.04.2021г. заседание вместо ответника Д. се явил баща му и депозирал молба от ответника Д., с която моли за отхвърляне на исковете. С решение от 13.04.2021г. Арбитражният съд е осъдил Т. С. Д. да заплати на ответницата сумата от 70 000 лева - главница по договор за заем от 26.07.2020г.; сумата от 7350 лева - неустойка по същия договор за заем върху заетата сума за периода от падежа (03.08.2020г.) до датата на завеждане на исковата молба, законна лихва върху главницата от 70 000 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба - 24.08.2020г., до окончателно изпълнение на паричното задължение, разноски в арбитражното производство в размер на 2575,20 лева.

Договорът за поръчка ответницата сключила с ответника Д., защото той обещал, че ще се издължи по договора за заем, ако сключи с него договор за поръчка. Обещанието било, че с част от сумата, която остава за него, той ще изплати част от задълженията си към ответницата, а освен това ще осигури закупуването на автомобил, който ответницата искала. Тъй като била в безизходица от факта, че за две години не успяла да събера нищо по решението, с което е осъден, се надявала така да успея да върне част от парите си по договора за заем и да си закупи автомобила, който искала. С оглед некоректното поведение на ответника Д. при договора за заем, ответницата настоявала в договора за поръчка да се включи сериозна неустойка. На 14.02.2022г. сключила договор за поръчка с Т. Д., с който му възложила, а той приел да закупи лек автомобил от нейно име и за нейна сметка, като 4 договорили характеристиките, на които следва да отговаря автомобила.

Договорили да му заплати сумата от 200 000лв., в която сума се включва цената на закупувания автомобил и цената за изпълнение на поръчката по договора. На 21.02., 22.02. и 23.02.2022г. ответницата му превела по банков път сума в общ размер на 200 000лв., а Д. следвало на 23.02.2022г. да се яви до 15ч. в кантората на нотариус Т.Д., заедно с продавача на автомобила, за да бъде прехвърлена собствеността. След като получил парите обаче, Т. Д. престанал да вдига телефона си и не се явил до уговорения час в уговорената нотариална кантора. Т. Д. следвало да върне платената му от ответницата сума до 16,00 ч. на 23.02.2022г., но не го направил, което наложило ответницата, съобразно договорената между страните подсъдност, да заведе дело в Арбитражен съд при АБАС, претендирайки връщане на сумата от 200 000лв., ведно с договорна неустойка съгласно чл. 8 от процесния договор, в размер на 50 000лв. за всеки ден забава, която за 2 дни е в размер на 100 000лв. На 25.02.2022г. Т. Д. е подал отговор на исковата молба, с който отговор потвърждава сключването на договора и това, че е получил парите, но претендира, че неизпълнението не е по негова вина, а поради неизпълнение от третото лице - продавач на автомобила. Т. Д. е участвал лично в съдебното заседание по делото на 08.03.2022г. С решение от 08.03.2022г. Арбитражният съд е осъдил Т. С. Д. да заплати на ответницата сумата от 200 000,00лв. връщане на платена от ответницата сума по неизпълнен от ответника договор за поръчка от 14.02.2022г., съгласно чл. 3, ал. 6 от процесния такъв; сумата от 100 000,00лв. - неустойка за забава на задължението по т. 1 за периода 23.02.2022г. - 24.02.2022г.; сумата от 9 200лв., съставляващи разноски, направени в арбитражно производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. С. Д..

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими, предвид на което следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

5

Не се спори, като това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищцата има качеството на взискател в изпълнителното производство– изпълнително дело № 105/ 2017г. по описа на ЧСИ П.Н., както и че ответниците имат качеството на длъжник и присъединен взискател в същото изпълнително производство, поради което съдът приема, че е налице активна и пасивна легитимация на страните.

Представени са доказателства – копие от изпълнително дело 105/ 2017г. по описа на ЧСИ П.Н. с район на действие Окръжен съд – ***, от които се установява, че ищцата е взискател по посоченото изпълнително дело.

Изпълнителното дело е образувано по молба от Т.С. И., въз основа на изпълнителен лист от 18.02.2013г., издаден по ч.гр.дело № 2710/ 2013г. по описа на Районен съд *** длъжниците „АКТИВ БИЛД ИНВЕСТ“ ООД, Н.Н.Н. и ответника Т. С. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Т.С. И. сумата от 12 500 евро, представляваща част от главница в размер на 50 000 евро, уговорена неустойка в т.ІV от спогодба от 09.04.2010г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2013г., както и сумата от 1390 лв. – разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 383/ 2013г. по описа на ЧСИ М.О., като действията по изпълнителното дело са продължени по новообразувано изпълнително дело № 105/ 2017г. по описа на ЧСИ П.Н.. С разпореждане от 12.10.2021г. на

Разпечатката съдържа 29 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3aa6d1ab-6c17-4141-b7e3-d1bda40236a4