Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 251 от 01.08.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 193/2024
Вид
Протокол № 251
Подписан
01.08.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.116 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 38а · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.7 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 251 гр. Варна, 01.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора И. Хр. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600193 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..

Жалбоподател-подсъдим Д. К. М., редовно призован, воден от органите на Съдебна охрана, явява се лично и с адв. А. Ж. от АК – Варна, служебен защитник от първата инстанция.

ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ :

Ж. В. П., редовно призована, явява се лично.

М. М. Д., редовно призована, явява се лично.

Представляват се от повереник адв. Д. Г. И., редовно упълномощена.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ. И. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ. Ж. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

ПОДС. М. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, тъй като жалбата е бланкетна, аз сега няма да вземам становище подробно по нея, но принципно смятам, че тя е неоснователна дотолкова, доколкото не се спори за авторството на деянието. Основните аргументи предполагам на адв. Ж. ще бъдат в насока за наложеното наказание. И при предишното разглеждане на делото той искаше да се наложи наказание лишаване от свобода, а не доживотен затвор.

Смятам обаче, че подобно искане е неоснователно, тъй като и предишният път, макар и в по-лаконичен вид, а сега доста разгърнато, първоинстанционният съд е оправдал своето решение да наложи това много тежко наказание. Аргументите са обстойни. Аз съм напълно съгласен с тях и няма да ги преповтарям. Както казах и предишния път това наказание все пак не е суровото възможно и то оставя възможност на подсъдимия ако наистина се поправи и превъзпита, нещо което нито съдът, нито пък аз сме особено убедени, все пак след 20 години да му бъде заменено наказанието с лишаване от свобода за срок от 30 години. Това е една възможност и не може да се каже, че тази присъда отнема напълно надеждата за неговото поправяне.

Ще си позволя само да вметна нещо, което ми направи впечатление изхождайки от пренията в първата инстанция, адв. Ж., уважаван от мен адвокат, наблегна най-вече на това, че според него подсъдимият е напълно искрен в своите обяснения относно това, че не си спомня самото убийство. Аз, както и съдът съм склонен да смятам, че това не е така и това, което ми направи впечатление в най-голяма степен, това е поведението на подсъдимия след като е извършил деянието. Ако той наистина не си спомняше какво е извършил от гледището на формалната и житейска логика би следвало щом е осъзнал това по най-бързия начин да избяга от апартамента или да извика полиция. Вместо това виждаме как той в продължение на денонощие и половина остава там, ходи до магазина, опитва се да заличи следите от престъплението, изнася вещи, залага ги и прочие. Това не е поведение на човек, който буквално не си спомня какво е извършил.

С оглед на тези съображения аз смятам, че съдът е наложил правилното наказание, като е отчел все пак, че самопризнанията на подсъдимия, макар и частични са сериозно смекчаващо отговорността обстоятелство. Предвид на това Ви моля да оставите присъдата в сила и да оставите жалбата без уважение.

АДВ. И. – Уважаеми Апелативни съдии, смятам, че така постановената 2 присъда от първата инстанция е правилна, законосъобразна и моля да я оставите в сила.

С цел процесуална икономия аз съм приложила към материалите делото допълнителни писмени съображения, които моля да вземете под внимание при произнасянето на Вашето решение. Смятам, че така постановеното наказание е напълно правилно тъй като ако се запознаете подробно със съдимостта на подсъдимото лице ще установите, че при него въобще не е имало желание за поправяне, напротив при него престъпленията са се развивали в градация, тъй като дори и в затвора, докато е пребивавал в Белене той е продължавал да извършва престъпление.

Също така по отношение на моите доверители, майката на починалото лице в рамките на два месеца е изгубила двама сина, което е оказало изключително тежко влияние върху тяхната психика, върху тяхната загуба, която трудно може да бъде обезвъзмездена по какъвто и да е начин, и поради тази причина моля да оставите в сила първоинстанционната присъда в този вид, в който тя е била произнесена, а така също да уважите изцяло гражданските искове.

Частен обвинител и граждански ищец М. Д. – Все по-тежко става с изминалите години, и не можем да го прежалим.

Присъдата да остане същата каквато е постановена

Частен обвинител и граждански ищец Ж. П. – Липсва ни много, той много ни помагаше, бяха научени винаги да отстъпват. Подсъдимият е използвал слабостта на сина ми и го е убил.

Присъдата е правилна и да остане в сила.

АДВ. Ж. – Уважаеми Апелативни съдии, явно че страните по делото са съгласни, че промяната на квалификацията от последния състав на ВОС е поправилната квалификация на извършеното от моя доверител.

Първият път той е бил осъден за най-тежкото престъпление срещу личността и най-тежкото престъпление срещу собствеността чл.199, ал.2, т.1 от НК.

Сега е осъден само за най-тежкото престъпление срещу личността и е осъден по чл.116, т.6 - третата хипотеза, че е извършил престъплението с особена жестокост и по т.12 – за това, че е извършил престъплението при условията на опасен рецидив. Това обаче по-леко престъпление така, както е формулирано в НК не се е отразило на наказанието, което му е определено. Аз лично имам известни резерви относно заключението на ОС, че видите ли той може да бъде осъден по тази квалификация, без тя да му бъде изрично предявена в хода на съдебното следствие за това защото той отговарял за тези факти, които му били известни. Да обаче едно е да отговаряш за убийство по всички текстове по чл.116 от НК, без да се конкретизира какво е то, друго е да 3 отговаряш за това, че е налице особена жестокост при извършване на престъпното деяние.

Аз имам резерви и относно тази квалификация, която ще формулирам само с две изречения. Вярно е, че за да е налице особена жестокост е важно колко удара са нанесени на пострадалия, този, на когото е причинена смъртта и те са 17, и това е факт, който не оспорваме. Но съдът е приел, че още с първия удар този човек е бил убит и това е така защото експертът Ганчев го заяви и в съдебно заседание, още на първото по делото заседание. Тоест по този начин се елиминира квалификацията по особено мъчителен начин, втората хипотеза на т.6. При условие, че смъртта е моментална, така, както се изразяват експертите, защото е наранена кората на мозъка, която потиска всички чувства на пострадалия. Наистина защо са необходими 17 удара, какво е причинило употребата на 17 удара? Определението за тежко престъпление е дадено в чл.93, т.7 от НК. Разбира се, че за да преминем към чл. 38а трябва да има и допълнителни елементи на извършеното престъпление, трябва да са налице и други допълнителни факти, които да дават изключителност на извършеното деяние и тези факти са свързани както с поведението преди престъплението, така и поведението след престъплението. Преди престъплението няма никакви данни за проявени действия на жестокост от страна на моя доверител. Напротив, той отива там по покана на наемателя на жилището, на убития, двамата пият заедно, тежка степен на алкохолно опиване за убития. Каква е била степента на алкохолно опиване на М. няма данни. При употребата на хероин и други упойващи химически средства очевидно е, че той изпада в състояние близко до делириум, поне така аз си мисля, и това е единствената причина да нанесе 17 удара в главата на починалия. Добре, аз поставих един въпрос, на който експертизата не отговори, тази експертиза съдебно-психиатричната, за която аз съм изключително обран когато трябва да говоря за нея. Аз поставих въпроса за късо съединителната реакция и на този въпрос трябваше да ми бъде отговорен – не само на мене, но и на него. Има всички елементи на късо съединителна реакция – употреба на алкохол, скандал и множество необясними действия след това. Никой не ми отговори на този въпрос. Добре, приемам че след като това вещо лице участва в почти всички дела на съдилищата и нейните заключения се приемат безрезервно ще се съглася, че съдът е прав, че трябва да се приеме нейното заключение, но не обяснява това вещо лице предхождащите и последващите действия на М.. Тя ги регистрира, заявява дефинитивно, че видите ли той симулирал, че не помни част от случилото се, но аз искам да обърна внимание съда на разпоредбата на чл.107. М. можеше въобще нищо да не говори и тогава какво правеше съда? На стр. 14-15 от мотивите на ВОС, съдът излага 7-8 предположения на случващото се, не казва това е станало така защото, а казва това може би е станало така, онова може би е станало така и съдът на всичкото отгоре не бил врачка. Има го като изречение. Извинявам се, но доживотна присъда на предположения как да стане.

4

Има едно категорично доказателство според съда, а именно изрезка от маратонка, на която имало кръв от пострадалия. Добре разбирам, че е така, може би дори е така, но от коя маратонка точно е тази изрезка? Погледнете доказателствата как е иззето това доказателство и какво казва вещото лице от гр. Бургас, което е изследвало това доказателство. Тя дефинитивно заяви, че не може да каже, че това парче е от онази маратонка или въобще защото там пък има друго противоречие. Първоначалната експертиза казва, че няма възможност да се направи такъв анализ и за това е пратено в гр. Бургас. Добре и аз поставям въпроса: Когато М. признава авторството на деянието и дава възможност на съда да интерпретира всички видове доказателства, които са събрани по делото по начин, по който авторството е известно, питам може ли това да е смекчаващо вината му обстоятелство? Може ли това да не се обсъжда в мотивите на присъдата, само да се заявява, че видите ли той бил някакъв ужасен човек защото не си спомнял цялата ситуация. Има чл. 107 от НПК, който казва, че въобще няма нужда да си спомня нищо. Като говорим за това аз Ви моля да обърнете внимание, че съм представил два документа, които са съставени от държавни органи в лицето на представителите на затвора Варна. Два документа съм представил лично аз, които съм получил разбира се от М., от които е видно, че той в условията на затвора има добро поведение и там даже е награждаван. Тоест такива данни има и в това затворническо дело по предишната му присъда. Това показва, че в условията на свобода, за него може да се прилага и е възможно превъзпитание при условията на чл.36 от НК, тоест присъдата да бъде при условията на чл.36 от НК и няма нито ред в мотивите за тези доказателства. Аз разбирам, че се създава напрежение върху съда и той решава, че това е най-лесно, но тази липса на обсъждане на тези доказателства, което е необосновано, тази преквалификация, която отива категорично към по-леко престъпление, което е извършил моят подзащитен, тази условност на понятието тежко престъпление, защото не се излагат факти и обстоятелства, които да предхождат и които да последват, само да обърна внимание, той стоял ден и половина, влизал два пъти. А самото покриване на трупа какво означава? Защо не се коментира, че трупът е бил покрит? Това не означава ли някакви действия свързани с разкаяние или нещо подобно. Няма да коментирам, няма доказателства, но този факт също не се обсъжда от съда.

ВОС приема, че това е битово убийство. Има многобройна константна практика, тук мога да посоча няколко решения, но той съдът сам ще ги види.

Върховният съд казва, че битовите убийства не са особено тежки случаи.

Значи обществената опасност при битовите убийства се концентрира в отношенията между ограничен брой хора и Вие ги чухте и днес в съдебната зала. Да хората са изключително потресени и е така, но какво е деянието върху обществото от едно такова убийство, има но това не е особено тежко за да бъде приложена разпоредбата на чл. 38а от НК.