Присъда № 25 от 28.02.2025, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 25 от 28.02.2025 година, постановена по НОХД № 67/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт против Ш.Д. /S.D./, родена на *** Република Турция, гражданин на Република Турция, по обвинение в престъпления по чл.279, ал.1 от НК за това, че на *** г., около 14.40 часа, в района на ГКПП-Лесово, общ.Елхово, обл. Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, както и по обвинение в престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на ***г., около 14.40 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице Х.И.А. - мл. инспектор на ГКПП-Лесово към ГПУ-Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, от неистински официален документ - визов стикер с № ***, с посочване като издаден на *** година от Република Полша на името на S.D., родена на ***г., валиден до *** година, на който е бил придаден вид, че е издаден от надлежните органи на Република Полша, положен в турски задграничен паспорт ***, издаден на *** година на името на S.D., родена на *** година в Република Турция, гражданин на Република Турция, валиден до *** година, като от нея не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимата престъпление по чл.279, ал.1 от НК да й бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за изпитателен срок от три години, а за престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК да й бъде наложено наказание лишаване от свобода от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.23 от НК предлага на подс. Ш.Д. да бъде определено едно общо наказание за двете деяния в размер на по-тежкото от тях, а именно една година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и да се присъедини наказанието „глоба“.

Подсъдимата Ш.Д. е призована за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК чрез служебният й защитник адв. Д.И.Д. по нейно изрично искане, направено в хода на ДП.

Производството по делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимата и с участието на нейния служебен защитник. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата не би попречило за установяване на обективната истина по делото.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата - адв. Д.И.Д. заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява, че Ш.Д. действително на *** година около 14.40 часа е извършила деянията, за които е привлечена към наказателна отговорност.

Сочи, че няма категорични доказателства водещи до извод, че е налице субективният елемент от фактическия състав на престъплението по чл.316, вр.с чл.308, ал.2, вр.с ал.1 от НК, а именно – подзащитната му съзнателно да се е ползвала от неистински подправен документ, за което може да се съди не само от обясненията на подс. Д., дадени във фазата на ДП, а също и от показанията на свидетеля Х.А.. Заявява, че в обясненията си подс.Д. твърди, че тя и съпругът й са дали на познато лице пари и паспортите си, за да ги снабди с виза, като адв. Д. не споделя становището на прокурора, че по този начин подзащитната му е съзнавала, че снабдяването й с процесния визов стикер няма да бъде извършено по надлежния регламентиран ред за издаване на визи в Р Турция, тъй като според защитата няма законова пречка подаването на необходимите документи да бъде извършено чрез упълномощено лице, какъвто се твърди, че е бил познатият на подсъдимата. Това обстоятелство се подкрепя според адв. Д. и от показанията на свидетеля А. който е 1 извършил паспортната проверка на ГКПП-Лесово и който заяви, че подсъдимата е била изненадана от това, че визата в паспорта й е неистинска. В тази насока, според защитата, са и твърденията на вещото лице, според което лице неспециалист много трудно би могло да различи дали процесният визов стикер на редовния задграничен паспорт е неистински. След като не се доказва по несъмнен начин подсъдимата да е извършила от субективна страна престъплението по чл.316, вр.с чл.308, ал.2 вр.с ал.1 от НК, то не би следвало да бъде наказана и за вмененото й престъпно деяние по чл.279, ал.1 от НК. С оглед на това защитникът желае съдът да постанови оправдателна присъда и подсъдимата Ш.Д. да бъде призната за невиновна в извършване на вменените й с обвинителния акт престъпления.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Ш.Д. е родена на ***г. в гр. ***, Република Турция и е гражданин на тази страна.

Според обясненията на Ш.Д., дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, тя и нейният съпруг искали да отидат в Полша, за да работят там. Приятел на нейния съпруг им казал, че може да ги снабди с полска виза. Съпругът й дал паспортите им на този познат, както и заплатил исканата от него парична сума за това. В началото на месец декември 2024г. съпругът на подсъдимата й казал, че визите са положени в паспортите им. След това на *** година около 10.00 часа подсъдимата Ш.Д. и съпругът й, както и други лица отпътували от град Истанбул с микробус за Република Полша. Подсъдимата и останалите пътници в автомобила, преминали безпроблемно турския граничен пункт, след което се насочили към ГКППЛесово, община Елхово, област Ямбол, за влизане в страната ни. Подсъдимата заявява, че се признава за виновна по повдигнатите й обвинения.

На *** година, около и след 14.00 часа подс. Ш.Д. пристигнала с микробуса, в който пътувала заедно със съпруга си и други лица, на ГКПП-Лесово за влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република България, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“. На това трасе по същото време на смяна бил св.Х.И.А. - мл. инспектор на ГКПП-Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция“ гр.Елхово, който извършвал гранична паспортна проверка. Св.Х.А. извършил проверка на водача на микробуса, при която не констатирал нередности. След това св.А. пристъпил към извършване на гранична проверка на пътуващите в автомобила пътници и в хода на същата поискал от подс. Ш.Д. документа й за самоличност. Пред длъжностното лице - св. Х.А., подсъдимата Ш.Д. представила турски задграничен паспорт ***, издаден на *** година на името на S.D., родена на *** година в Република Турция, гражданин на Република Турция, валиден до *** година, в който бил положен визов стикер с № ***, с посочване като издаден на *** година от Република Полша на името на S.D., родена на ***г., валиден до *** година, на който е бил придаден вид, че е издаден от надлежните органи на Република Полша.

Поради възникнали съмнения относно истинността на визовия стикер, положен в паспорта на подсъдимата, св.Х.А. възложил допълнителна проверка и изготвяне на експертна справка. След тази допълнителна проверка се установило, че представеният от подс. Ш.Д. документ - полски визов стикер с № ***, издаден на *** година на името на S.D., родена на ***г., положен в турския й задграничен паспорт с № ***, е изцяло неистински и не е издаден от надлежните органи на Република Полша.

С протокол за доброволно предаване от ***г. подс. Ш.Д. предала доброволно паспорт № ***, издаден на ***г. на името на S.D. с поставен в него полски визов стикер с № ***.

От заключението по назначената в хода на ДП съдебно техническа експертиза № *** 2 година, което се поддържа в съдебно заседание от в.л. Н.Г., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и безпристрастно изготвено, е видно, че представеният за изследване документ – положеният в представения от подс.Д. турски задграничен паспорт ***, издаден на *** година на името на S.D., родена на ***г. в Р Турция, полски визов стикер с № ***, посочен като издаден на *** година от Р Полша на името на S.D., е неистински документ, който не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС при МП, се установява, че подсъдимата Ш.Д. не е осъждана на територията на Република България.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от обясненията на самата подсъдима, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля Х.И.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Между обясненията на подсъдимата и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетелят са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на всяко от престъпните деяния. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържат данни за извършените престъпни деяния и формата на вина.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Налице е съставомерно деяние по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимата Ш.Д., на *** г., около 14.40 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, пред длъжностно лице – мл. инспектор ст.граничен полицай Х.А. - служител в ГПУ-Елхово при РД„ГП“ Елхово се е ползвала от неистински официален документ – полски визов стикер с № ***, с посочване като издаден на *** година от Република Полша на името на S.D., родена на ***г., валиден до *** година, на който бил предаден вид, че е издаден от надлежните органи на Република Полша, положен в турски задграничен паспорт ***, издаден на *** година на името на S.D., родена на *** година в Република Турция, гражданин на Република Турция, като от нея не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне, тъй като от доказателствата по делото се установява безспорно, че документът е съставен не от подсъдимата, а от друго неустановено в хода на разследването лице. Използваният от подсъдимата документ – полски визов стикер с № *** е официален такъв по смисъла на чл.93, т.5 от ДР на НК, тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на службата му по съответен ред и форма. В случая инкриминираният документ е неистински по смисъла на чл.93, т.6 от ДР на НК, тъй като не е издаден от надлежните органи на Република Полша, а му е предаден вид, че е издаден на *** година от надлежните органи в Република Полша. Ползваният от подсъдимата документ – полски визов стикер с № *** на името на S.D. е документ, който дава право на лицето приносител за дългосрочно пребиваване на територията на Р Полша като държава от шенгенското пространство, като едновременно с това визата служи за транзитно преминаване на път за Р Полша. Също така е чуждестранен документ, тъй като му е предаден вид, че е издаден от надлежни органи на друга държава, в конкретния случай Република Полша. Ползването на документа е извършено от подсъдимата чрез неговото представяне на св.А. при и по повод изпълнение на служебните му задължения, свързани с 3 осъществяването на паспортен граничен контрол.