Определение № 409 от 13.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. С., 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600540 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по подадена жалба от адв. К. А. Т. от АК- П. като повереник на ощетеното юридическо лице „М.“ ЕООД, представлявано от управителя В. К. М. против Определение рег. №732/04.08.2026 г. по ЧНД №964/2026 г. по описа на Районен съд- С., с което е изменено постановление от 03.07.2026 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №108 ИП/2025 г. по описа на ОД на МВР- С., вх. №1998/2025 г. по описа на Районна прокуратура- С., образувано за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения, че както постановлението на РП С., така и актът на РС- Н.З. са незаконосъобразни и необосновани, постановени при съществено процесуално нарушение и при непълнота на доказателствата.

Твърди се, че основният извод както на прокурора, така и на районния съд е, че не може да бъде установено по несъмнен и категоричен начин дали към релевантния период в касата на дружеството действително е съществувала счетоводно отразената наличност и съответно дали е възникнала имуществена липса. Прокуратурата приемала, че липсват достатъчно доказателства, които да установят извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК или друг състав на престъпление от общ характер. Прокурорът приемал, че не могат да бъдат установени по безспорен начин предаването на парични средства, техният размер, извършените разходи и действителната касова наличност, което представлявало извод за недостатъчност на събрания доказателствен материал, а не че разследваното деяние не било извършено.

Твърди се, че въпреки това Районният съд е достигнал до извод, че следва да бъде приложен чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В мотивите си съдът приел, че прокурорът е достигнал до хипотезата, че деянието не е извършено, но такъв извод не следвал от доказателствата.

1

Оспореното определение съдържало вътрешно противоречие относно самото основание за прекратяване. В мотивите си приемал, че приложима е хипотезата на чл.24, ал.1, т.1, предл.1 от НПК, т. е. „деянието не е извършено“, а в диспозитива изменял постановлението като приемал, че: „деянието не съставлява престъпление“ и едновременно с това отново сочел чл.24. an.1, т.1, предл.1 от НПК.

Отправят се критики за необоснованост на изводът на съда, че разследването е било пълно, всестранно и обективно. Неправилно било прието, че са разпитани всички свидетели, събрани са писмени доказателства и е изготвена експертиза, че това са всички необходими и възможни действия по разследването.

Изразява се недоволство, че не е извършено пълно изследване на възможната квалификация по чл.201 от НК. Прокуратурата установявала факти от съществено значение за тази квалификация като генерално упълномощаване, управление на стопанската дейност, назначаване и освобождаване на работници, извършване на плащания и фактическо управление на дружеството, но липсвал задълбочен правен анализ дали при тези конкретни функции К. Н. притежава качеството, релевантно към състава на чл.201 от НК, както и дали въпросните парични средства са му били поверени именно в това качество.

Неизяснени били твърденията за предавани в брой суми на управителя на дружеството и извършвани неосчетоводени разходи. Един неизяснен поради непроведена проверка факт неправилно бил използван като аргумент, че престъпление не може да бъде доказано.

Твърди се, че неправилно е приложен стандартът за „несъмнено“ доказване като основание за прекратяване на досъдебното производство.

Посочва се, че наказателната отговорност не може да се основава на предположения, но това не освобождава органите на досъдебното производство от задължението първо да изчерпят всички разумно достъпни доказателствени способи за установяване на релевантните факти. От мотивите на прокуратурата и съда се сочело не на установена липса на престъпление, а на неизясненост на съществени фактически обстоятелства, което налагало продължаване на разследването.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното определение на С.ски районен съд и материалите по ДП №108 ИП/2025 г. по описа на ОД на МВР- С., вх. №1998/2025 г. по описа на РП- С., контролната въззивна инстанция прие за установено следното:

Жалбата, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в рамките на законоустановения срок и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е било образувано на 24.06.2025 г. с постановление на Районна прокуратура- С., затова че в периода м. декември 2

2023 г. до м. март 2024 г. в гр. С. противозаконно са присвоени чужди движими вещи (пари)- сумата от 25000 лева, собственост на ТД „М.“ ЕООД с управител В. К. М., които са владени- престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В хода на разследването няма привлечено към отговорност конкретно лице.

С Постановление на РП- С. от 16.07.2026 г. наказателното производство по ДП №108 ИП/2025 г. по описа на ОД на МВР- С., вх. №1998/2025 г. по описа на РП- С. е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК. В постановлението прокурорът е приел, че не може да бъде доказано по несъмнен начин извършване на престъплението по чл.206, ал.1 от НК или друг състав на престъпление от общ характер, въпреки проведеното пълно, всестранно и обективно разследване.

Недоволен от прокурорския акт е останал представляващият юридическото лице „М.“ ЕООД В. К. М., който чрез повереника си адв. К. Т. от АК- П. е обжалвал по реда на чл.243, ал.4 от НПК прекратителното постановление пред С.ския районен съд. С жалбата е направено искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на прокурора, като е посочил, че изводът на държавното обвинение е правилен, подробно са анализирани събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е прието, че не е осъществено престъпление. В мотивите съдът е изложил, че от събрания в досъдебното производство доказателствен материал правилно е било прекратено наказателното производство. Счел е постановеното прекратително постановление за правилно по същество, доколкото изводът на прокурора за липса на достатъчно данни за извършено престъпление се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства.

Същевременно първостепенният съд е констатирал, че е налице неточност при определяне на правното основание за прекратяване на наказателното производство, която е отстранил по реда на чл.243, ал.6, т.2 от НПК, изменяйки постановлението.

Районният съд е приел, че от доказателствената съвкупност не се установява по несъмнен и категоричен начин един от основните факти, подлежащи на доказване в настоящото производство, а именно наличието на липса на повереното имущество. Установяването на липсата представлява първичният факт, от който би могло да се пристъпи към обсъждане на останалите елементи от състава на евентуално извършено престъплениеначина на настъпването, нейния автор, субективното отношение на дееца и останалите съставомерни признаци. Счел е, че при положение, че самият факт на липсата не е доказан по безспорен начин, последващите съждения относно евентуално престъпно поведение биха почивали единствено на предположения, което е несъвместимо с принципите на наказателния процес.

В конкретния случай контролираната инстанция е приела, че правилно прокурорът е отчел, че в хода на разследването не са събрани обективни доказателства, които да позволят категоричното установяване на 3 действителната касова наличност към релевантния период. По делото било безспорно установено, че не са извършвани периодични ревизии и инвентаризации, липсват приемо- предавателни протоколи между материалноотговорните лица, както и други способи за документиране на реалната наличност на поверените парични средства. При така установеното фактическо положение не можело да бъде направен категоричен извод дали е налице действителна имуществена липса, респективно дали такава изобщо е възникнала.

Районният съд е кредитирал заключението на изготвената съдебноикономическа експертиза като компетентно, обективно и изготвено въз основа на изследване на всички представени счетоводни документи. Вещото лице изрично е посочило- „не са налице данни и доказателства за отклонени парични средства, както от разплащателната сметка на дружеството, така и от касата на същото“ и че „не може да се установи и посочи, дали в действителност счетоводно отразената касова наличност е била налична физически в касата на дружеството, и каква е била реалната касова наличност“.

Въззивният съд намира изводите, обективирани в първостепенния съдебен акт за правилни и законосъобразни.

В разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК законодателят е определил пределите на съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство, който се разпростира върху обосноваността и законосъобразността му.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите Е. Ж., Н. Щ., Ю. С., В. М. и К. Н. като са приложени и множество относими документи. Фактическата обстановка детайлно е отразена в постановлението за прекратяване и анализирана в оспорения акт на съда като настоящата инстанция не намира за необходимо да я преповтаря.

Въззивният съд се солидаризира с изводите на районния съд, че прокурорският акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, установена след проведено всестранно, обективно и пълно разследване по делото, при което са събрани всички достъпни, необходими и относими доказателства и доказателствени средства въз основа на които е направен извод за прекратяване на делото, но неточно е посочено правното основание за недоказаност, а е следвало да се посочи поради липсата на осъществено престъпление. Изводите на прокурора в постановлението за прекратяване почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. В тази връзка настоящият съдебен състав намира отправените в жалбата упреци за непълнота на разследването и нарушение на материалния закон за неоснователни.

На база ангажираните доказателствени материали правилно е направено заключението, че поради липсата на извършени ревизии на касовата наличност, инвентаризации на наличните стоково- материални запаси и 4 парични средства, приемопредавателни протоколи между материалноотговорните лица, както и предвид констатираните случаи на неосчетоводени плащания и разходи, не може да бъде установена реалната касова наличност към описания период месец декември 2024 г.- месец март 2025 г. Вещото лице по изготвената съдебно- икономическа експертиза е достигнало до категоричния извод, че при липса на установяване на фактическата наличност на паричните средства в касата не може да се прецени дали счетоводно отразената наличност съответства на действителната такава.

Настоящият състав счита, че първостепенният съд правилно е приел, че заключението на вещото лице не доказва наличието на имуществена липса, а единствено невъзможността същата да бъде установена посредством наличната счетоводна документация. Като не е установен по несъмнен начин първичния факт, върху който се основава обвинителната теза, че към посочения по- горе период процесните парични средства действително са се намирали в касата на търговското дружество и впоследствие са били изведени от нея не може да бъде направен категоричен извод за осъществяване на инкриминираното деяние, доколкото наказателната отговорност не може да почива на предположението, че счетоводно отразената касова наличност съответства на реално съществувала такава.

Настоящият съдебен състав също счита, че не е възможно да бъде формиран несъмнен извод за осъществяване на признаците от обективната страна на престъпление от общ характер. Наказателното производство не допуска постановяването на актове, основани на предположения или вероятности, а изисква релевантните факти да бъдат установени по несъмнен начин чрез допустими и достатъчни доказателствени средства. В конкретния случай събраните доказателства не преодоляват съществуващата доказателствена непълнота относно самото наличие на липса, поради което не е налице фактическа основа за ангажиране на наказателна отговорност.