Акт № 6680 от 04.11.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 3589/2025
- Подписан
- 04.11.2026
- В сила
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 538, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.54, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 293 · Закон за съдебната власт
- чл. 203 и сл. · Кодекс на труда
- чл. 203, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 203-206 · Кодекс на труда
- чл. 203-206 · Кодекс на труда
- чл. 203-206 · Кодекс на труда
- чл. 210, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 32а · Правилник за вписванията
- чл. 32а, ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл. 6, ал. 3 · Правилник за вписванията
РЕШЕНИЕ
№ 6680 гр. София, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Румяна М. Найденова
Членове:Боряна Д. Воденичарова
Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100503589 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Министерство на правосъдието, срещу решение № 74/03.01.2025г., постановено по гр. д. № 15126/2024г. на СРС, 43 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която Министерство на правосъдието, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, район Средец, ул.Славянска № 1 е осъдено да заплати на В. А. В., ЕГН **********, на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен отказ, обективиран в определение с вх. рег.№ 2239/23.10.2023 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията - гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Министерство на правосъдието, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, район Средец, ул. Славянска № 1 против Й. Д. У., ЕГН ********** обратен иск с правно основание чл.54, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 480,00 лева - имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен отказ за вписване, обективиран в определение от 23.10.2023 г. на съдия по вписванията, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение на В. А.
В. по договор за безплатна правна защита и съдействие от 27.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 07.05.2024 г. до 1 окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че липсва правен интерес от водене на настоящето дело, тъй като завещанието е вписано два дни след постановяване на отказа, но жалбата до СГС, с която се обжалва отказът не е оттеглена. Поддържа, че решението на СГС, с което се отменя отказа не обвързва съда, разглеждащ иска по чл.
49 ЗЗД, като същият дължи самостоятелна преценка. Счита, че решението на СГС, с което е отменен отказът е неправилен, като развива подробни съображения в тази връзка. Излага доводи, че възможността да не получи адвокатско възнаграждение е била известна на процесуалния представител още при подписването на договора за осъществяване на безплатна правна помощ. Посочва, че на 25.10.2023г. е входирано ново заявление за вписване и още същия ден е извършено вписването, а жалбата е подадена едва на 03.11.2023г. Счита и, че възнаграждението е прекомерно. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, а в условията на евентуалност – да бъде уважен предявеният обратен иск.
В установения от закона срок, въззиваемата страна В. В., е депозирала отговор на въззивната жалба. С него жалбата се оспорва като неоснователна и необоснована.
Излагат се съображения за законосъобразност и правилност на решението на СРС.
Моли същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият по обратния иск Й. У.а - Г., е депозирала отговор на въззивната жалба. С него жалбата, в частта, в която се обжалва решението по обратния иск, се оспорва като неоснователна и необоснована. Излагат се съображения за законосъобразност и правилност на решението на СРС в тази част.
Моли същото да бъде потвърдено в частта, касаеща обратния иск. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на 2 относими към спора факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми.
Неоснователни са доводите за недопустимост на предявения по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД иск. Осъдителният иск за присъждане на разноски, сторени в друго производство, е процесуално недопустим само тогава, когато законът предвижда специален ред за разпределение на отговорността за разноски между страните в съответното производство, изключващ общия исков ред. В случаите, в които изобщо липсва законова разпоредба, уреждаща отговорността за разноски (напр. отговорност за разноските на подсъдимия в наказателното производство; отговорност за разноските на длъжника в изпълнителния процес) или тази отговорност не може да бъде реализирана в рамките на съответното производство с оглед неговия характер (например отговорност за разноските на жалбоподателя при обжалване действия на съдебен изпълнител), единственият ред за реализиране на тази отговорност е исковият.
Настоящия случай е именно такъв, защото частното производство, образувано по жалба срещу отказ за вписване на акт, е едностранно и този му характер изключва възможността при уважаване на жалбата съдът да възложи отговорността за разноски в тежест на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Предвид, че разноските представляват имуществена вреда, увреденото лице може да ги претендира по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от лицето, носещо гаранционна отговорност за действията на постановилия отказа. Производството по вписване на актове по реда на Правилника за вписванията е охранително, а не административно, поради което е приложима именно общата гражданскоправна отговорност за вреди. Нормата на чл. 541 ГПК, която предвижда, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, е неотносима към настоящата хипотеза, тъй като касае единствено сторените от молителя разноски в самото охранително производство (в случая в производството по вписване), а не и в частното производство по чл. 538, ал. 2 ГПК, вр. чл. 278 ГПК и чл.
32а ПВ. Това е така, защото в охранителното производство молителят търси съдействие от държавата за издаване на акт с правно значение, за което дължи съответните държавни такси и разходи по издаване, докато разноските по обжалване на незаконосъобразен отказ за издаването на такъв акт представляват разходи за защита на правния интерес на молителя, които не биха били сторени, ако сезираният с молбата за съдействие орган се беше произнесъл в съответствие със закона. В този смисъл разноските в частното производство са извън обхвата на разходите по издаване на самия охранителен акт, респективно извън обхвата на чл. 541 ГПК. Разпоредбата на чл. 541 ГПК урежда разпределението на разноските в самото охранително производство, но от нея не следва забрана направените разходи да бъдат претендирани 3 в отделно исково производство като имуществена вреда, когато са пряка и непосредствена последица от противоправно поведение. Именно поради липсата на процесуална възможност тези разноски да бъдат възложени на насрещна страна в охранителното производство не е изключено обезщетяването им по общия гражданскоправен ред при наличие на предпоставките за деликтна отговорност.
Доколкото в охранителното производство не е уредена отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, същите могат да бъдат претендирани като имуществена вреда в производство за обезщетение от незаконосъобразен отказ.
За ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са установени възлагане на работа, противоправно поведение на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа, настъпила вреда и причинна връзка между поведението и вредата, като вината на непосредствения причинител се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай по делото не е спорно, че третото лице помагач, което е постановило отказа от вписване, заема длъжността съдия по вписванията в Службата по вписванията, включително към момента на постановяване на отказа, от който ищецът твърди да са му причинени имуществени вреди. Съгласно нормата на чл. 281 ЗСВ, възложител на работата на съдията по вписванията е ответникът Министерство на правосъдието. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите изпълнители и съдиите по вписванията. Отговорността е гаранционно-обезпечителна и възниква при настъпване на вреди за ищеца от незаконосъобразни действия или бездействия на съдиите по вписванията. В съдебната практика се приема, че редът за реализиране на отговорността за вреди, настъпили от актове и действия на съдия по вписванията, извършени в кръга на правомощията му е общият исков ред, като отговорността е именно такава по чл. 49 от ЗЗД. Исковете за обезщетение са срещу възложителят на работата и са такива по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД (така определение № 42/15.11.2022 г. по адм. д. № 46/2022 г. на ВКС и ВАС, определение № 757/21.02.2024 г. по к. гр. д. № 3211/2023 г. на ВКС и др.).
Пред СРС е представен заверен препис от заявление от М.Г., помощник-нотариус по заместване при П.П., нотариус с район на действие СРС до съдия по вписванията в гр. София, с вх. рег.№ 1293/23.10.2023 г., за вписване на обявено в кантората на нотариуса саморъчно завещание. Видно от обективираното върху молбата определение, е отказано вписването на обявеното саморъчно завещание, поради това, че „удостоверяване на подписи и документи следва да се извършва от помощник - нотариуса по заместване“.
Видно от приложеното ч. гр. д.№ 12417/2023 г. по описа на Софийски градски 4 съд е, че същото е образувано по подадена срещу отказа за вписване жалба с вх.№ 18- 00-72/30.10.2023 г. от П.В.П., нотариус с район на действие СРС По делото е постановено определение № 2342/19.02.2024 г., с което СГС е отменил отказа на съдията по вписванията при СВ – София, постановен по заявление с вх.№ 1293/23.10.2023 г., като вместо това е постановил да се извърши вписване в регистъра на Служба по вписванията при Районен съд – гр. София на саморъчното завещание на И. К.Д., обявено с протокол от 15.05.2023 г.
За разрешаването на настоящия спор съдът следва да извърши собствена преценка относно противоправността на поведението, като не може да приеме, че отмяната на отказите автоматично установява всички предпоставки на деликтната отговорност. В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че незаконосъобразно съдията по вписванията е отказал вписване на завещанието. Налице е писмено заявление на помощник нотариуса за вписване на обявеното от него саморъчно завещание, с необходимите приложения, като вписването му е изрично предвидено в същата разпоредба. С т. 6 от Тълкувателно решение № 7/12 от 25.04.13 г. по тълк. д. № 7 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията- проверката, която съдията по вписванията извършва се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в правилника за вписванията съдържание. В мотивите на това тълкувателно решение са доразвити хипотезите, в които съдията по вписванията може да откаже вписване на акта- ако не е внесена дължимата държавна такса, ако липсва скица, копие от кадастралната карта по чл. 6, ал. 3 от ПВ (когато това е необходимо), ако не са представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 от ДОПК.
Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3aa56fa9-b97a-441b-b41c-5f7db4cfb61c